Решение № 14133 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2018 г.

ВАСVIII отделение19.11.2018 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/без дата/, поставено по адм. дело № 917/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на "Перфект ойлс"ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], ул. [адрес], №[номер], сумата от 3 500 лв. разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14133 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив, срещу решение № 148, постановено по адм. д. № 917 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2016 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-16001615006629-091-001/04.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 149/16.03.2016 г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 59 840 лв. главница и лихви в размер на 9 680. 06 лв. При обжалването се твърди, че първоинстанционният съд напълно е игнориран установените по делото факти и е направил изводи, които не съответстват на доказателствата по делото. Доказателствата, които според съда установяват реалност на доставките са възприети безкритично и анализирани повърхностно. Свидетелските показания на А. Т. и Г. У., които са възприети от съда като установяващи реалното предаване на стоките и транспортирането им противоречат на всички други събрани в производството доказателства и въпреки това са кредитирани при постановяване на решението. Възразява се и срещу извършената преценка на съда, относно последващата реализация на розовото масло, като се сочи, че не е възможно от доставен на 20.06.2014 г. розов цвят, да е произведено розово масло и то да е предмет на реализация чрез сделка с японско дружество на 10.06.2014 г. Игнорирано е и обстоятелството, че липсва плащане по процесната фактура. Касаторът твърди, че констатациите на приходните органи са правилни и отразяват в максимална степен фактическата обстановка, въз основа на която е издаден ревизионния акт. Като го е отменил Административен съд – Пловдив е постановил неправилно решение, чиято отмяна се иска. Претендира присъждане на разноски в размер на 2 600 лв. за всяка от двете инстанции. Ответникът "Перфект ойлс" ЕООД, в представено по делото становище оспорва подадената касационна жалба и намира същата за неоснователна. Решението е основано на относимите материално правни норми и приложимата практика на СЕС. По делото е установено осчетоводяването на стоките, реалното им предаване, осъществения транспорт и съответното плащане. Освен това са налице и доказателства за последваща реализация на стоките. Въз основа на горното се иска решението да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски в полза на дружеството. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото намира касационната жалба за допустима и основателна. Не са налице доказателства, от които да се направи обоснован извод за реалност на осъществената доставка, както и не е установена последващата реализация на розовото масло. Въз основа на тези съображения, предлага решението да бъда отменено, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на "Перфект Ойлс" ЕООД срещу ревизионен акт №Р-16001615006629-091-001/04.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 149/16.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит в размер на 59 840 лв. главница и лихви в размер на 9 680. 06 лв. При проверка на ревизионния акт относно неговата материална законосъобразност, решаващият състав е установил следните факти: През ревизирания период дейността на дружеството е свързвана с преработка на етерично-маслени култури и билки, теологични разработки, проектиране, инженеринг и производство на етерични масла и оборудване. Във връзка с това "Глобал агро трейдинг" ЕООД е извършил доставка на 136 000 кг. "розов цвят реколта 2014 г. " на ревизираното лице, съгласно фактура № 167/20.06.2014 г. на стойност 299 200 лв. В хода на ревизията на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на "Перфект ойлс" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 840 лв. Основанията на приходната администрация за отказа са свързани с липсата на доказателства за доставка на розов цвят до обекта на "Перфект ойлс" ЕООД в [населено място]. Не са представени документи доказващи заприходяването и отчитането на суровините, както и материално отговорното лице, което е получавало суровините по дати, не са представени документи, доказващи получаването на розовия цвят по дати и количество. Освен това липсват документи удостоверяващи получаването на розовия цвят и дестилацията му в розово масло по дати и количества. В ревизионния акт е прието, че доставчикът не е придобил розов цвят от "Зора София" ЕООД, който да бъде предоставен на ревизираното лице. Не е установена и последваща реализация на готовата продукция. Решаващият състав на АС-Пловдив не е възприел изводите на приходната администрация. След като е обсъдил доказателствата в административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство /изслушана съдебно счетоводна експертиза, свидетелски показания и приложени писмени доказателства/ и приложимата нормативна уредба е приел, че е налице осъществена реална доставка на розово масло по фактура № 167/20.06.2014 г. и неправилно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на "Перфект ойлс"ЕООД. Според съда процесната фактура удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, надлежно документирана с първични счетоводни документи и осчетоводена на база на същите, по които е начислен правомерно данък и която формира данъчен кредит за приспадане. От доказателствата по делото се установява, че по редовно издадената фактура е извършено прихващане на суми между доставчика и ревизираното лице, което е документирано и осчетоводено. Протоколите за прихващане не са оспорени от приходните органи, следователно фактите установени с тях се приемат за така осъществени както са отразени в документите. Установено е и реалното предаване на стоките, от приемо-предавателните протоколи, товарителниците и експертизата на вещото лице. Стоките са индивидуализирани и правото на собственост върху тях е прехвърлено. За доказана е приета от съда и последващата реализация на стоката. Не е споделено виждането на органите по приходите, че доставката с фактура от 10.06.2014 г. е предшестваща сделката между ревизираното лице и "Перфект ойлс" ЕООД и не е може да бъде доказателство за последваща реализация на розовото масло. АС-Пловдив е посочил, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в "данъчна измама", както и не се установява наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия или предходните нему доставчици. Макар и обемна по своето съдържание касационната жалба сочи следните пороци на решението – неправилна преценка на събраните по делото доказателства от решаващия състав, и въз основа на това неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд гр. Пловдив, като валидно и допустимо. Правилни са изводите на съда за това, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган по приходите, след проведена ревизия, при която не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно е прието от съда, че незаконосъобразно, с ревизионния акт е отказано право на приспадане на ДДС на ревизираното дружество, като изводите му съответстват на относимите материално правни норми. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият състав е обсъдил пълно и в съответствие със задължението си по чл. 236 от ГПК, доказателствата по делото и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящият състав. Основният спорен по делото въпрос е осъществени ли са действително доставките на розов цвят, до розоварната на ревизираното лице и вложен ли е той в производството на розово масло, така както се твърди. За разрешаването му, следва да бъде установено реално осъществяване на доставки на стоки /в конкретния случай розов цвят / и ползването им за осъществяване на последващи облагаеми доставки от получателя. В съответствие с доказателствената тежест, която носи пред АС-Пловдив, ревизираното лице е установило, както доставката на розов цвят, така и последвалата му реализация чрез влагането му в производството. За да бъде приета, като реално осъществена доставката на стоки, които са родово определени следва да се установи тяхното индивидуализиране и съответно предаването им. За тази цел между доставчика и получателя на стоката са налице, подписан и оформен надлежно приемо-предавателен протокол от 14.06.2014 г. /стр. 244 от делото на АС-Пловдив/. Протоколите са оформени, чрез посочване на конкретно предаденото количество розов цвят, лицата които са осъществили предаването и приемането и мястото на което се е случило това. При тези фактически установявания са неоснователни твърденията на касатора, че "Глобал Агро Трейдинг" ООД не е получило розов цвят от "Зора София" ЕООД, за да може да го предаде на ревизираното лице. Ирелевантни за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно установеност на произхода на стоките при доставчиците, дерегистрацията им по ЗДДС, задлъжнялостта им към бюджета, откриването или неоткриването им на данъчните адреси за кореспонденция. Въпреки липсата на данни за натоварване, съхранение и транспорт, но при установеност на предаването на стоките, редовното им счетоводно отразяване, извършеното плащане и използването им за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице, обосновават извод за наличие на относими обстоятелства, въз основа на които може да се направи ползващия лицето извод, че по издадените фактури е прехвърлено право на собственост, настъпило е данъчно събитие като предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. С. са използвани за целите на извършваната от получателя икономическа дейност като няма данни или твърдения сходни стоки да са доставяни от други лица или да са били налични при РЛ в периодите Установено е, в хода на съдебното производство, чрез изслушването на експертиза и последващата реализация на доставения от "Глобал Агро Трейдинг"ООД, чрез влагането му в производство. Преценката на съда относно това обстоятелство не е свързана с продажбата на розовото масло, за което има разминаване в датите на фактурите и издадената митническа декларация, а на фактът, че закупената продукция е вложена в производство на розово масло, каквато е основаната дейност на ревизираното лице. На последно място, настоящата инстанция споделя изводите на АС-Пловдив относно фактът, че твърденията на органите по приходите за неправомерно начисляване на данъчен кредит не са доказани. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, поради което органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което е сторено по делото, поради което и правилен е изводът на решаващият състав на АС-Пловдив, че незаконосъобразно му е отказано право на данъчен кредит. Предвид гореизложеното, решението е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят и направените пред настоящата инстанция разноски, които са доказани в размер на 3 500 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2