Решение № 9194 от 3.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Толева - Илиева, против Решение 1524/19.12.2022 г., постановено по адм. дело 1495/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отменено Решение 32-232419/22.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 310,00 лева. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. По същество касаторът излага съображения, че съдът не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Според касатора вносителят не е посочил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Global Auto Exchange , освен представената при вноса фактура, която не била подкрепена с никакви доказателства и не можела да послужи за митнически цели. Касаторът излага също така аргументи, че в зависимост от това, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, както и с оглед липсата на представени доказателства за реално платената цена по сделката, правилно митническите органи са предприели действие по проверка, като доколкото след въвеждане на номера на рамата на автомобила никъде не е намерена цена като декларираната от Н. Дръндарова - 550 USD, са приели, че продажната цена в размер на 975 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което същата е послужила за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Освен това според касатора използваната в отмененото решение информация била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Н. Дръндарова, с [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Бургас, [улица], чрез своя процесуален представител - адв. С. Стоичков, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските, както и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е законосъобразността на Решение 32-232419/22.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 2 549,64 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 254,96 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 604,77 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Н. Дръндарова. Според фактическите установявания, на 13.11.2019 г. с МД с MRN 19BG001007011760R2 Н. Дръндарова е декларирала стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Мерцедес, модел S500; брой места - 5; първа регистрация - [заличен номер]; цвят - сив; работен обем - 5000; мощност - 306 hpdin; двигател: бензин; шаси WDBNG84JX5A438091, с условие на доставка - FOB - Франко борд, при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 550,00 USD и разходи за международен транспорт в размер на 475,00 USD по приложената към МД фактура 586079815/08.10.2019 г., издадена от MARINE TRANSPORT LOGISTICS LTD, USA към SOLUTIONS AUTO LTD/Bulgaria, конвертирана в BGN по курса за митнически цели 1,75837 BGN/USD към дата на приемане на декларацията. С оглед възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 09.09.2019 г. за сумата от 975,00 USD, със статус продаден . Доколкото в отговор на изисканите от Дръндарова доказателства за потвърждение на декларираната цена, както и документи относно извършените плащания към доставчика - продавач на стоката, други документи, удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена като комисионни и възнаграждения за посредничество, както и всякакви други документи, същата е посочила, че не съхранява документация относно вноса на лекия автомобил, със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, с peг. 32-404238/13.12.2021 г. Дръндарова е уведомена, че поради възникнали и неотпаднали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от нея стока, при съобразяване на продажната цена, посочена в аукциона в размер на 975,00 USD, увеличена с транспортните разходи, като в резултат МС на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 19BG001007011760R2, е изчислена в размер на 2549,64 лева. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, § 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70, са предвидени вторични методи в чл. 74, § 2, букви а - г , които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според съда, в тежест на митническите органи е мотивирано и обосновано, със съответните доказателства, да докажат основателността на съмненията, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. В тази връзка съдът е приел, че информацията от интернет сайта www.autoauctions.io., въз основа на която митническите органи са обосновали основателните си съмнения по отношение на договорната стойност на лекия автомобил не е достатъчна за определянето ѝ, тъй като представените по делото под формата на разпечатки не са официална и/или служебни, не са част от митническите информационни системи и данните по отношение на тях не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да може да се ценят като годно доказателство за установяване на релевантни за случая факти и обстоятелства. Наред с това съдът е приел, че в хода на проверката от страна на митническите органи не са били събрани допълнителни доказателства, които да потвърдят по установения ред достоверността и точността на данните от представената извадка от този сайт. Прието е на следващо място, че докато представената към митническата декларация фактура съдържа необходимите данни, за да обоснове наличието на извършена сделка между посочените в нея страни - страните, цената, датата и предмета на сделката, то данните от интернет сайта не дават никаква конкретна информация относно купувача на продаваната стока, поради което не може да се направи извод, че именно жалбоподателят е закупил автомобила на посочената в сайта цена, а и фактурата за покупка на МПС е издадена много преди провеждането на аукциона, а именно - 07.08.2019 г. В тази връзка според съда установените от митническия орган съвпадения в част от документите (данните от интернет сайта и приложение сертификат за собственост), не могат сами по себе си да оборят достоверността на данните, посочени във фактурата, приложена към разглежданото ЕАД. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с нормата на 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на новата митническа стойност митническите органи е следвало да приложат вторичните и резервните методи, уредени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., прилагащи се в конкретна нормативна последователност. Като не е сторил това, и е определил новата митническата стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., директорът на ТД Митници Бургас е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 144130 actual miles в страната на износа, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 09.09.2019 г. за сумата от 975,00 USD, със статус продаден , а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, данните от интернет сайта не дават информация относно конкретния купувач на продаваната стока, поради което не може да се направи извод, че именно Дръндарова е закупила автомобила на посочената в сайта цена. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовала Дръндарова, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена, тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайт, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документът, доказващ придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - фактура 586079815/08.10.2019 г., издадена от MARINE TRANSPORT LOGISTICS LTD, USA към SOLUTIONS AUTO LTD/Bulgaria, не е била оспорена досежно нейната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Н. Дръндарова разноски за касационната инстанция съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие 000004098 в размер на 350,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,