Решение № 330 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2015 г.

Решение № 330 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. М. - С. и на Г. Х. С., и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1904 от 12.12.2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на Варненски районен съд и е уважен предявеният от С. Г. Петрова и С. Г. К., двамата от [населено място], срещу Г. Х. С. от [населено място], иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му ДВ, бр. 109/2013 г. Признато е за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] р-н Приморски, със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, в това че част, в размер на 60 кв. м., от ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 - собствен на ищците, е включена в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511 - собствен на ответника Г. Х. С. Двамата молители изтъкват самостоятелни основания за отмяна на постановения от Варненски окръжен съд съдебен акт както следва: Молбата за отмяна с основание на чл. 304 ГПК е подадена с твърдението, че решението има за предмет спор за собственост, засягащ имот съпружеска имуществена общност и е постановено без участието на молителката С. в качеството й на необходим другар. Представя заверено копие от удостоверение за граждански брак от 28.04.1979 г. Молбата за отмяна с основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена от Г. С. с твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушена процедура по чл. 47 ГПК, довело до нарушено право на участие по делото. С оглед горното настоящият състав счита, че всеки от молителите е упражнил свое самостоятелно право на отмяна. Искането им е да се отмени въззивното решение, с което е постановен неблагоприятният за тях правен резултат. Ответниците по молбата С. Г. Петрова и С. Г. К. от [населено място] не са заявили становища. За да се произнесе по молбите за отмяна Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е разрешен спор за имуществени права, с предмет правото на собственост върху площ от 60 кв. м., намираща се на границата между двата съседни имота. Така предявеният установителен иск за собственост - с основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, е насочен срещу ответника Г. Х. С. Относно правата на ответника в производството пред Варненски районен съд е представен нот. акт № 13, том Х, рег. № 12936, дело № 1781 от 2007 г., съгласно който ответникът е придобил чрез покупко - продажба правото на собственост върху оспорения имот. В настоящото производство е представен заверен препис от удостоверение за граждански брак между Г. Д. М. и Г. Х. С., сключен на 28 април 1979 г. Заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобрение на кадастралната карта на [населено място] р-н Приморски е от 14.10.2008 г. Спорът по делото е за собствеността на имот, за който, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 вр. ал 3 СК отм. (аналогичен на чл. 21, ал. 1 вр. с ал. 3 от СК), има основание да се приеме, че е съпружеска имуществена общност, поради което участието на двамата съпрузи е било задължително, а ако единият не е бил конституиран, то има право на това основание да иска отмяна на решението. В този смисъл е и практиката ВКС по чл. 304 ГПК вр. чл. 53, ал. 2 ЗКИР - вж. р. № 226/29.11.2013 г. I г. о. по гр. д. № 4183/2013 г., р. № 101 от 6.04.2012 г. по гр. д № 28/2012 г., II г. о., р. № 38 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 1218/2010 г., II г. о., р. № 507 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 498/2011 г., I г. о. и др. Търсената защита с молбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, подадена от другия съпруг, е насочена към преодоляване последиците на силата на присъдено нещо на съдебното решение. В настоящото производство всеки от молителите упражнява самостоятелното си право на отмяна, но тъй като са необходими другари в исковото производство наличието на основание за отмяна у единия от необходимите другари, преодолява последиците на чл. 299 ГПК и по отношение на другия необходим другар - чл. 216, ал. 2 ГПК. При уважаване молбата за отмяна на единия от съпрузите, молбата на другия съпруг не следва да се разглежда по същество, тъй като търсената защита е налице и правният интерес отпада. Изложеното обосновава извода, че молбата на съпругата за отмяна на съдебното решение е основателна, поради което молбата на съпруга следва да бъде оставена без разглеждане по същество и затова настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение