Решение № 5761 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2012 г.

Решение № 5761 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството по делото е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на адв. Сава Каров, процесуален представител на Тодор Енчев Енчев от гр. Карнобат, срещу решение № 1661 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 63/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас за регистрация на лек автомобил марка "Фиат", модел "Добло", рег. № ВН 4191 ВК, обективиран в Решение № РК-14337/17.12.2010 г. Поддържа се като касационно основание нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗС, съгласно която собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Прави се сравнение с разпоредбата на чл. 69а от ЗМВР, предвиждаща, че полицейските органи могат да изземват временно за срок до 30 дни вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС. Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол. Ако в срока по ал. 3 не бъде получена молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган от държавата, въвела сигнала за издирване на вещта в ШИС, вещта в петдневен срок се връща на лицето, от което е иззета, с разрешение на окръжната прокуратура по местоизземване на вещта. Жалбоподателят се позовава и на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС относно защита на собствеността, съгласно който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, както и на чл. 17, ал. 1 от Конституцията, предвиждащ, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Процесуалният представител на касатора представя Писмени бележки. Ответната страна - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Бургас не е взела становище по жалбата. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че след като транспортното средство, представено от жалбоподателя за регистрация пред сектор ПП-КАТ е обявено за издирване, е налице хипотезата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, съгласно която не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. Според съда въпросът за собствеността към датата на издаване на обжалвания акт не е изяснен, не е налице и прекратяване на издирването от компетентните полицейски органи. Решението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. От друга страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях предвижда, че промени в данните за регистрирани превозни средства, които са обявени за издирване, не се извършват до прекратяване на издирването от компетентните полицейски органи. При едновременния прочит на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. следва извода, че под изясняване на въпроса за собствеността се има предвид до прекратяване на издирването от компетентните полицейски органи. Последното се явява и релевантният факт, който е от съществено значение за произнасянето на административния орган в производството за регистрацията на МПС-во. Действайки при условията на обвързана компетентност, административният орган следва да извърши регистрацията, ако въпросът за собствеността е безспорен и няма данни за издирване на вещта или дори да е обявена за издирвана, последното е прекратено. Обратното, при наличието на МПС-во, което е обявено за издирвано и не е прекратено това издирване, местно компетентния орган ще постанови отказ за регистрация. В конкретния случай фактът на издирване на автомобила е установен с писмо № А-243/08.01.2008 г. на Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" МВР, от което се видно че след проверка в автоматизираната информационна система на МОКП "Интерпол" за крадени МПС е установено, че лек автомобил марка "Фиат", модел "Добло", с рама ZFA22300005125757 и рег. № ВН 4191 ВК фигурира като издирван от Интерпол-Франция, обявен за откраднат на 24.12.2004 г. в гр. Тулон, Франция. Въз основа на съобщението от Интерпол-Франция, автомобилът е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 561/04.01.2007 г. Наред с това по делото пред Административен съд - гр. Бургас е установено, че номерата на бланките на представените италианско регистрационно свидетелство и сертификат за собственост на посочения автомобил, с което МПС е регистрирано в България при първоначалната му регистрация, са обявени за откраднати от Министерство на вътрешните работи на Република Италия. След като е установено основанието на което автомобилът се издирва, от което следва че собствеността му остава неизяснена и издирването на автомобила не е прекратено от компетентните полицейски органи, налице са предпоставките на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Твърдението на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Закона за собствеността е неоснователно. Текстът на цитираната правна норма намира приложение в исковото производство, където собственикът на една открадната вещ може да я ревандикира от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата на същата. Законът за собствеността изчерпателно изброява случаите, при които собственикът може да иска вещта от добросъвестния купувач, на когото тя е била продадена, но това не може да бъде предмет на доказване в едно административно производство, нито пък административният орган в производство по регистрация на МПС-во може да извършва преценка относно придобиването на собствеността от касатора на основание чл. 78, ал. 2 ЗС. Да се приеме противното би означавало, собственикът на автомобила да се обвърже от резултата на административното производство по регистрацията на МПС-во, в което не е могъл да участва. Посочените разпоредби на чл. 69а ЗМВР са неотносими, тъй като касаят връщане на вещта за която има сигнал за издирване, а в случая е отказано извършване на регистрация и посоченият текст предвижда задържане на вещта с акт на окръжна прокуратура, ако тя е предмет или средство за извършване на престъпление. Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, обн. ДВ, бр. 31 от 13.04.1993 г предвижда, че всяка страна предприема такива необходими законодателни и други мерки, позволяващи й конфискация на средства и облаги или собственост, чиято стойност съответства на тези облаги. Всяка страна приема такива необходими законодателни и други мерки, позволяващи й идентифициране и проследяване на собственост, подлежаща на конфискация съгласно чл. 2, т. 1, както и предотвратяване на всякаква сделка, трансфер или разпореждане с такава собственост. В случая законът предвижда да не се извършва регистрация или промяна на регистрацията на МПС, обявено за издирване до изясняване на въпроса за собствеността, тъй като може да се окаже, че подлежи на конфискация или връщане на собственика от който е отнето. Очевидна е целта на подобно законодателно решение - защита правата на собственика от който е отнето превозното средство, както и преотвратяване на облагодетелстване в резултат на престъпление и превенция. Принципът на съразмерност изисква административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта за която се издава. Изискването на закона да не се вписва регистрация на новия собственик, придобил автомобила след обявяването му за издирване поради кражба, докато не се изясни собствеността на откраднатия автомобил, е необходимо за посочените цели, с оглед предотвратяване на сделка или разпореждане с такава собственост. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че съгласно получено съобщение от Интерпол-Франция автомобилът е откраднат на 24.12.2004 г., обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 561 на 14.01.2001 г., придобит е от Тодор Енчев Енчев с писмен договор за замяна на 21.08.2010 г., а административният акт, с който е отказана промяна в регистрацията на автомобила е издаден на 17.12.2010 г. Законосъобразността на административният акт се преценява към момента на издаването му, в случая периодът от подаване на заявлението за промяна в регистрацията на МПС до постановяване на отказа за регистрация е около четири месеца, който с оглед на продължителността си не може да обоснове нарушение на КЗПЧОС във връзка с изискването за пропорционалност на преследваната от закона цел, с оглед на което се приемат за неоснователни твърденията за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице релевираните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Административен съд - гр. Бургас е провел последователен контрол за законосъобразост на административния акт, а обстоятелството, че правните изводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение