Решение № 13617 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2013 г.

Решение № 13617 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Иванова Филипова и Георги Иванов Филибинов, от гр. София, чрез техния пълномощник, срещу решение № 1505/5.03.2013 г. по адм. д. № 7084/2012 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София, Кмета на Столична община, Цветанка Тодорова Михайлова, Иванка Андонова Ботева, Мария Андонова Ботева, Мария Андонова Иванова, Стоил Венев Ботев, Надка Милушева Донева и Селимка Николова Ботева и Илианка Николова Вуковска, не вземат становище по касационната жалба. Ответниците "Епсилон 2002" ООД, и КОМП - АКС 2001" ЕООД чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-18-27/3.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и регистри за част от землището на гр . София, район Искър, Столична община, област София за имоти с идентификатори 68134.1504.115 и 68134.1504.167 по одобрената кадастрална карта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган не е приложил критерия "материализирани граници", а е пристъпил към прилагане на критерия то т. 3 от чл. 14 на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е заснел имотите съгласно кадастралния план, одобрен през 8-те години на миналия век. Имотът на жалбоподателите е възстановен с влязло в сила решение на съда, впоследствие и с решение на Общиската служба по земеделие - Панчарево. Към съдебното решение имотът на жалбоподателите е очертан по скица, неразделна част от решението, и представлява нива с площ от 1286 кв. м, представляващ имот № 89492 от картата на възстановената собственост, съвпадащ с имот 1492,, кадастрален лист 652, от кадастралния план емисия 1950 г. Според съда така описаният имот е отпаднал от картата на възстановената собственост /КВС/, като е заличен имот № 89492 и на негово място са обособени имот № 08498 и 089499, записани на "Епсилон 2002" ООД и Столична община. Тези имоти, нанесени и в КВС и в кадастралния план, са отразени в кадастралната карта и регистър. Така постановеното решение е необосновано и противоречащо на материалния и процесуалния закон. В този аспект съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. На първо място, безспорно се установява от представената от Агенцията по геодезия, картография и кадастър справка, че критерият материализирани граници не е прилаган, тъй като процесните имоти, заснети в кадастралната карта с идентификатори 68134.1504.115 и 68134.1504.167, не са били посетени от правоспособно лице, а кадастралната карта е създадена от обединяване на цифровия кадастрален план. Кадастралният план и картите, създадени по реда на ЗСПЗЗ, са в т. 3 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и са втори по приоритет след означеното с трайни знаци на терена и затова в конкретния случай е приложим именно по приоритетност критерият по т. 3 на чл. 14. Според заключението на вещото лице, така заснетите в кадастралната карта имоти с посочените идентификатори отразяват кадастралния план от 1974 - 1975 г., съществуващи като имоти с пл. № 167 и № 115. В последствие има одобрени през 1982 г. и 1986 г. кадастрални планове, актуализиращи кадастралния план от 1974 - 1975 г. От заключението на вещото лице не се налага яснота по въпроса кой е действащият към датата на одобряване на кадастралната карта кадастрален план и какви и кои имоти са отразени в него като кадастрална основа, както и на кои лица са записани по разписния лист към актуалния, действащ кадастрален план. По принцип всеки следващ кадастрален план отменя предходния, и именно последният действащ следва да е приоритетен по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. В същата точка са включени и картите, създадени по реда на ЗСПЗЗ, каквато е КВС. В този аспект съдът не е обсъдил противоречивостта на доказателствата по делото - представената справка за разделянето на имот № 89492 по КВС и обособяването на негово място на имоти № 08498 и 089499, извършено според справката през 2009 г. и отразеното в съдебното решение и скицата по КВС, неразделна част от решението. Тя отразява съществуването на място на имот № 89492 по КВС в реални граници като съвпадащ с имот имот 1492 по кадастралния план от 1957 г. и записан в кадастрален лист 642 на наследодателя на жалбоподателите. Този факт е отразен и в издаденото и представено по делото удостоверение изх. № 94-С-94/7.07.2008 г. на техническата служба при район "Искър", което разколебава отразения в справката факт за разделянето на имота по КВС като действително осъществен. Пред касационната инстанция е представено удостоверение от 1.04.2013 г. на Общинската служба по земеделие - Панчарево, според което имот № 89492 не е отпадал от КВС и тя не е преработвана, тъй като няма издадена заповед за това от министъра на земеделието или упълномощено лице, както и че този имот е записан на името на наследодателя на жалбоподателите. Към удостоверението е представен и протокол за съвместно уточняване на граници по реда на ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното е налице противоречие между представените доказателства - отразяването в кадастралната карта и регистър на имоти по кадастрален план от 1974 - 1975 г. и отразяването по актуалната карта на възстановената собственост. В разглеждания смисъл следва да се отбележи и че заповедта на кмета от 18.07.2007 г. на район "Искър" не решава спор за преобразуващото право по възстановяване на собствеността, както е прието в решение № 432/14.08.208 г. на Общинската служба по земеделие за отказ за възстановяване с мотива, че съгласно тази заповед имотът е възстановен на други лица. Предвид изложеното следва да се изясни противоречието между актуалната КВС и кадастралния план от 1974 - 1975 г, както и кой е действащият актуален кадастрален план, които следва приоритетно да бъдат взе предвид при изработването на кадастралната карта в относимост с картата на възстановената собственост. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,