Решение № 5 от 30.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1172/2018 г.

Решение № 5 от 30.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1172/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 351/2017 г. по описа на Окръжен съд - Разград, отмяна на постановеното определение № 61/02.11.2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В искането се твърди, че определението на окръжния съд, с което е отказана замяна на остатъка от наложеното на осъдения Т. Т. наказание пробация с лишаване от свобода, е постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че към момента на сезирането му е изтекла абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК за изпълнение на наказанието, тъй като съобразно чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС и ТР № 3/01.12.2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС по отношение на подлежащото на изпълнение наказание пробация давност не тече при изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража и ефективно наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи. Осъденият Т. С. Т. лично и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Д. П. считат, че не са налице основанията за възобновяване, а определението на окръжния съд е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено на 10.04.2018 г., т. е. в предвидения по чл. 421, ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението - 10.11.2017 г., от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1 вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК, който не подлежи на касационна проверка, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С определение № 61/02.11.2017 г. по чнд № 351/2017 г. на Окръжен съд - Разград по реда на чл. 451 - 452 от НПК е оставено без уважение предложението на председателя на Пробационния съвет с район на действие РС - Разград за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на осъдения Т. Т., с лишаване от свобода. С влязла в сила на 05.11.2013 г. присъда № 549/18.10.2013 г. по нохд № 648/2013 г. по описа на РС - Разград Трифонов е осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК на пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител и 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото и трите мерки с продължителност от по една година. Наказанието е приведено в изпълнение на 02.12.2013 г. и е търпяно до 05.03.2014 г., когато Т. е задържан под стража, а впоследствие е приведено в изпълнение друго наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, по което е освободен от затвора на 27.03.2017 г., от която дата е продължило изпълнението на наказанието пробация. От 17.08.2017 г. той се е отклонил от изпълнението на пробационните мерки, не е намерен и е обявен за ОДИ. При така установените фактически обстоятелства съставът на окръжния съд е приел, че на основание чл. 82, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл абсолютният давностен срок от три години за изпълнение на наказанието, считано от влизане на присъдата в сила – 05.11.2013 г. до 05.11.2016 г., поради което е отказал да извърши замяната на остатъка от пробацията с лишаване от свобода. Този извод на окръжния съд е неправилен и не съответства на даденото, макар и постановено след определението, в ТР № 3/01.12.2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС задължително тълкуване на нормата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, в което ясно е разрешен проблема дали в случаи като настоящия тече изпълнителска давност. При това положение, тъй като за периода от 05.03.2014 г. до 27.03.2017 г., когато Т. е задържан и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода давност не тече, не е изтекъл абсолютния давностен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата – 05.11.2013 г. до 21.09.2017 г., към която дата е прието от пробационния съвет /съобразно чл. 228, ал. 1 от ЗИНЗС/ предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода, а са изминали само по-малко от десет месеца. Допуснатото нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обосновава уважаването на искането на Главния прокурор за отмяна на постановеното от съда определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение