Решение № 189 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2011 г.

Решение № 189 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лютвие Салиюмер Юмер, от с. Могиляне, област Кърджали, подадена против решение № 57/23.06.2011 г. по административно дело № 56/2011 г. на Административен съд - Кърджали, с което съдът е отхвърлил оспорването на решение № ПОВН - 16 от 15.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00016420/02.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 3 и чл. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Релевантните по спора факти сочат, че Лютвие Салиюмер Юмер е самоосигуряващо се лице с валидни регистрации като тютюнопроизводител и земеделски производител за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. С декларация вх. № 09043080031901/14.02.2008 г. до ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали е заявила осигуряване в качеството си на самоосигуряващо се лице, считано от 08.02.2008 г. за осигурените социални рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. С декларация вх. № 09043080035135 от 21.02.2008 г. е заявила осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 15.02.2008 г. след заявено прекъсване на трудовата дейност на 14.02.2008 г. и заявено възобновяване на 15.02.2008 г. Внасяла е своевременно чрез осигурителна каса всички дължими осигурителни вноски. С решение № ПОВН - 16 от 15.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00016420/02.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ на Юмер е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 2543962, серия А-2008 за периода 03.12.2010 г. - 17.01.2011 г. Органите на НОИ са приели, че регистрираното като земеделски производител лице не е избрало вида на осигуряването в срока по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което не следва да се счита за осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство. Посочили са, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за тези социални рискове само по себе си няма правопораждащ ефект. С решение № 57/23.06.2011 г. по административно дело № 56/2011 г. Административен съд - Кърджали е отхвърлил оспорването, обосновавайки в мотивите си сходни съображения, и приемайки че актовете са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 4, ал. 4 и чл. 11 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че жалбоподателката е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск "временна неработоспособност". Лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Лютвие Салиюмер Юмер на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Цитираната разпоредба след изменението и допълнението и с ДВ, бр. 17/2008 г. в сила от 01.01.2008 г. е в нова редакция, според която новият и съществен момент при подаването на декларациите е забраната за самоосигуряващите се лица при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година да могат да променят вида на осигуряването. С осъщественото прекъсване и възобновяването на дейността при действието на визираното изменение в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ се цели заобикаляне на новоустановения нормативен ред и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че независимо от внасяните осигурителни вноски за жалбоподателката не са налице кумулативните основания, предвидени от чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение