Решение № 9591 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2014 г.

Решение № 9591 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 3189/13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3525/2012 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отменен ревизионният акт, предмет на производството.

Касаторът атакува съдебното решение в частта, в която е отменен ревизионният акт като излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в допълнение към нея моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде потвърден атакувания данъчен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С частна жалба директорът на дирекция "ОДОП" Варна обжалва и определение № 201/15.01.2014 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта на постановените разноски. Счита за определението за неправилно и претендира отмяната му като вместо това се измени решението в частта за разноските относно присъдена сума в размер на 5918,60 лв. като разходи за преводи.

Ответникът по касационната жалба "Алкана" ЕООД гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Геновева Георгиева от АК Варна, във възражение, писмена защита и становище по съществото на спора, оспорва основателността на жалбите. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си съдебен състав, намира жалбите за допустими.

По съществото на спора намира следното:

По касационната жалба.

С решението си в обжалваната му част, съставът на Варненския административен съд е отменил Ревизионен акт /РА/ № 03251200035/08.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 416/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика/, при ЦУ на НАП, с който на "АЛКАНА" ЕООД: I. Допълнително са начислени задължения по ЗДДС по периоди и в размери, както следва: - за д. п. м. 01.2008 г. - 608,33 лв. и лихви 306,76 лв; за д. п. м. 02.2008 г. - 1877,95 лв; за д. п. м. 03.2008 г. - 1098,90 лв. и лихви 1427,63 лв; за д. п. м. 04.2008 г. - 1541,45 лв; за д. п. м. 05.2008 г. - 1622,16 лв; за д. п. м. 06.2008 г. - 1755,74 лв. и лихви 2173,36 лв; за д. п. м. 07.2008 г. - 10046,80 лв; за д. п. м. 08.2008 г. - 148863,35 лв. и лихви 62672,90 лв; за д. п. м. 09.2008 г. - 731008,28 лв. и лихви 283731,51 лв; за д. п. м. 10.2008 г. - 219529,86 лв. и лихви 101922,67 лв; за д. п. м. 11.2008 г. - 67,42 лв. и лихви 25,37 лв; за д. п. м. 12.2008 г. - 29646,00 лв. и лихви 10481,45 лв; за д. п. м. 04.2009 г. - 52707,70 лв. и лихви 16728,66 лв; за д. п. м. 05.2009 г. - 72,30 лв. и лихви 22,18 лв; за д. п. м. 07.2009 г. - 33031,10 лв. и лихви 9453,65 лв; за д. п. м. 08.2009 г. - 98913,15 лв. и лихви 21764,97 лв; за д. п. м. 09.2009 г. - 215318,78 лв. и лихви 51480,64 лв; за д. п. м. 10.2009 г. - 259592,81 лв. и лихви 77599,74 лв; II. Установени са задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 562222,13 лв. и лихви 205557,48 лв.

Съдът е приел, че при провеждане на ревизията и издаване на РД и РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна или до недействителност на актове. Тези изводи на съда не са предмет на касационни оплаквания. При служебна проверка касационният съд ги намира за законосъобразни.

Установяването с РА на данъчни задължения е направено на различни основания от приходните органи.

1.На основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС и чл. 66 ППЗДДС за данъчни периоди, както следва: м. 01.2008 г. - 508,33 лв; за м. 02.2008 г. - 1877,95 лв; за м. 03.2008 г. - 1098,90 лв; за м. 04.2008 г. - 1541,45 лв; за м. 05.2008 г. - 1622,16 лв; за м. 06.2008 г. - 1755,74 лв; за м. 07.2008 г. - 2303,80 лв; за м. 09.2008 г. - 963,28 лв; за м. 10.2008 г. - 940,76 лв; за м. 11.2008 г. - 67,42 лв; за м. 05.2009 г. - 72,30 лв; за м. 08.2009 г. - 170,38 лв., приходните органи са извършили корекция в общ размер от 13022,45 лв. и съответните лихви.

Органите по приходите са приели за недоказано наличието на липси, произтичащи от фири поради това, че не е извършена инвентаризация, няма съпоставка на закупените и продадените количества стоки. Прието е, че извършеното позоваване в протоколите за отчитане на фири, само и единствено на нормите по Наредба № 13а - 10403, таблица 10, без да са отчетени липси, не може да доведе до прилагане на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 3 ЗДДС /ред. 2008 и 2009 г./ като основание за неизвършване на корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС.

За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че щом фирите са начислени във връзка с претоварване на гориво /от жп цистерни на автомобили/, не е приложимо правилото на чл. 4 от Наредба № 13а-10403, както са приели органите по приходите, а е приложимо това по чл. 6 от същата Наредба. Приел е, че в този случай не се касае за стоки, съхранявани в складове и магазини /чл. 4/, когато за установяване на липсите е необходима инвентаризация, а е извършено претоварване, което е различно от разпиляване при транспорт и е приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредбата.

Решението е незаконосъобразно в тази си част. Първоинстанционният съд неправилно е приложил закона. Обосновано е прието, на основание издадените протоколи /л. 3550 и сл. от рев. преписка/, че начислените от дружеството фири са във връзка с претоварване на горивата. При претоварването обаче се извършва транспортиране на стоката, поради което е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, установяваща, че нормите за естествени фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества. Такава разлика не се установява нито от съставените протоколи, нито от справката към тях, които не съдържат данни за предадените и приети количества горива. Такива данни не се установяват и въз основа на приетите заключения на ССчЕ. Доказателствената тежест за установяване на налична разлика между предадени и приети количества като предпоставка за прилагане на нормите на установени фири е върху РЛ. В случая лицето не е изчислило фири върху фактически установени и документирани разлики в количествата на транспортираната и претоварена стока, а само документално е изчислило, т. нар. от дружеството "полагащи" се фири върху количества стока за определени периоди, до максимално установените размери по Наредбата. Като е приел, че разпоредбата на чл. 6 от Наредбата дава законова възможност за начисляване на фири, без да е установена разлика или липса на стоки, съдът неправилно е тълкувал нормата. Още повече, че чл. 6 от Наредбата урежда частен случай на прехвърляне на стоки при наличие на предпоставки, каквито в случая не са налице и на практика само регламентира възможността за еднократно прилагане на нормите за естествени фири в изброените случаи.

Законосъобразно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит като са начислили данък на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, съответно в частта по ЗКПО законосъобразно е увеличен ФР на дружеството за 2008 г. със сумата на 63898,87 лв. и са начислили съответния корпоративен данък и лихви върху нея, поради липса на предпоставка по чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗКПО за неприложимост на чл. 28, ал. 2 ЗКПО.

Решението следва да се отмени като незаконосъобразно в тези си части и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в същите части.

2. На основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС във връзка с непризната вътреобщностна доставка на 549,98тона рапица, реколта 2008, по фактура № 1197/13.04.2009 г. с получател BALCAN COMMERCE GROUP SRL. Румъния на РЛ е начислен допълнителен ДДС в размер на 52 707,70 лв. и лихви за д. п. м. 04.2009 г. Приходните органи са приели, че не е налице вътреобщностна доставка /ВОД/ по смисъла на чл. 7 ЗДДС, а оттам и на доставка, облагаема с нулева ставка, поради липса на безспорни данни, удостоверяващи транспорта на стоката до румънския търговец, на данни за прехвърляне правото на собственост върху родовоопределените вещи чрез отделянето им и предвид данните, получени при насрещна проверка на румънския търговец по реда на Регламент /ЕО/ № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС.

За да отмени РА в тази му част първоинстанционният съд е приел, въз основа на всички събрани доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производство, че доставчикът притежава документите по чл. 45 ППЗДДС. Като се е уверил, че получателят му притежава валиден ДДС номер, получил е дължимата цена по банков път, екземпляр от товарителниците и писмено потвърждение за получаване на стоките, всички редовни от външна страна, доставчикът е действал добросъвестно. Не са ангажирани обективни данни от страна на приходната администрация, от които може обосновано да се приеме, че доставчикът е знаел или е трябвало да знае, че сделката е опорочена, поради което правото на доставчика на освобождаване на доставката от ДДС не може да бъде отказано. Приемайки обратното, приходните органи са постановили според административния съд незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

Развитите касационни оплаквания преповтарят изводите на данъчния директор в потвърждаващото решение. Акцентира се върху необоснованост на решението поради недоказаност на извършения транспорт на стоката предвид липси или несъответствия на пътни листа, данни за притежавани транспортни средства и точен маршрут, както и на тахо-шайби - при тримата превозвачи на стоката. Касаторът счита, че няма доказана индивидуализация чрез приемане на стоките, позовава се на данните от проверката на румънските власти, удостоверяващи, че получателят е "липсващ търговец".

Касационните оплаквания са неоснователни.

Правилно съдът е тълкувал приложимия закон като е отчел, че за да е налице ВОД следва да са изпълнени три условия - прехвърляне на право на собственост върху стоките, физическо преместване на същите стоки от една държава членка в друга и получателят да е данъчнозадължено лице. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е прието, че доставчикът на стоките като лице, което претендира освобождаване на доставката от ДДС следва да докаже, че са изпълнени условията за това. В приложимата Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС не са конкретизирани доказателствата, които следва да се представят от данъчнозадълженото лице. В практиката на СЕС и в националната съдебна практика се приема, че в правомощие на държавите-членки е да определят тези условия, при спазване на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Приложимата разпоредба от националното ни право, установяваща вида на документите, удостоверяващи извършването на ВОД е чл. 45 ППЗДДС, към която препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. В приложимата редакция за 2009 г. и с оглед безспорно установеното обстоятелство, че превозът на стоката е извършван от трети лица за сметка на получателя доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи получаването на стоките на територията на Румъния като друга държава членка /чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС/. Не е спорно, че доставчикът разполага с фактура за доставката и получателят е регистриран за целите на ДДС в Румъния. Не е било спорно и предаването на стоката и прехвърлянето на правата на разпореждане с нея предвид издадената фактура и потвърждение за получаване. Наведените едва сега доводи на приходните органи относно неустановено прехвърляне на право на собственост чрез индивидуализация касаят доводи за липса на реалност на доставката и представляват нови фактически установявания. Следва да се отбележи, че ако няма данъчно събитие ДДС не следва да се начислява и също би бил недължим.

Обосновани са изводите на съда за установено при условията на пълно доказване транспортиране на стоките и физическото им преминаване от територията на България до Румъния. В тази връзка са налице изискуемите документи по чл. 45 ППЗДДС - неоспорени писмени доказателства - 17броя товарителници, придружавани от експедиционни бележки, удостоверения по чл. 24 ЗСТЗ и за извършен контрол и окачествяване, както и писмено потвърждение за получаване на стоката от получателя. Налице са и косвени доказателства, установяващи извършения транспорт - тримата превозвачи притежават лицензи за международен транспорт, превозните средства, вписани в товарителниците /с две изключения/ и нает персонал. Обосновано съдът е приел за доказано извършването на превозите предвид установените договорености, разплащания и издадените документи. Несъответствията относно данните за две превозни средства, нает персонал, разминаване в часове на тръгване и пристигане обосновано е прието за несъществено при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Верността на съдържанието на товарителниците не е оборена от приходните органи. Липсата на представени тахошайби и на данни за преминаване на ГКПП също не води до обратен извод предвид изтеклия задължителен срок за съхранението на тахолистите и предвид липсата на граничен контрол между държавите членки. Само въз основа на получения отговор от румънската администрация относно проверка на румънското дружество - получател не може да се направи обоснован извод за липса на ВОД по процесната фактура или за данъчна измама. Този отговор от 2013г освен това е неотносим, тъй като не е посочен периодът, за който е отразено, че получателят не извършва дейност в декларираните помещения.

По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение в тази му част за обосновано и законосъобразно. Споделя направените от съда фактически и правни изводи и приема, че решението в същата част следва да са остави в сила.

3. На основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС като приемат, че данъкът във фактурите, издадени от "Акрю" ЕАД, "Смарт трейд" ЕООД и "Ронекс" ЕООД е неправомерно начислен поради липса на данъчни събития - прехвърляне на право на собственост върху стоките във фактурите, приходните органи са отказали на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от тези доставчици фактури. Предмет на фактурите, издадени от "Акрю" ЕАД в данъчни периоди м. 07.-10.2009 г. е "газ пропан-бутан" и "дизелово гориво"; издадени от "Смарт трейд" ЕООД в данъчни периоди м. 08., 09,10 и 12.2008 г. е "пропан-бутан"; издадени от "Ронекс" ЕООД през м. 07.2008 г. е "рапица".

На основание чл. 23, т. 1 вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО е извършено увеличение на ФР на дружеството за 2008 г. със сумата 5561314,50 лв. и съответно е начислен корпоративен данък и лихви във връзка с фактурите, издадени от "Смарт трейд" ЕООД през 2008 г. Прието е, че същите не документира данъчни събития, не отразяват вярно и точно стопанските операции, поради което са документално необосновани, поради което не признават за данъчни цели направените разходи по тези фактури и увеличават ФР с размера им.

Според приходните органи не са налице реално извършени доставки на фактурираните стоки, тъй като не е доказано РЛ да е получател поради липса на приемо-предаване, на непротиворечиви данни за транспорт, разтоварване, натоварване и съхранение, както и поради липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците.

За да отмени РА относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от тези трима доставчика, първоинстанционният съд е приел за доказана реалността на извършени доставки. Въз основа на събраните доказателства е приел, че доставчиците са разполагали със стоките, които са прехвърлили чрез надлежно извършена индивидуализация и след осъществен транспорт на получателя /РЛ/, който ги е ползвал за последващи облагаеми доставки.

Касаторът навежда като касационни основания немотивираност и необоснованост, довела до незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита, че съдът превратно е ценил писмените и гласни доказателства, както и доказателствените средства /основна и две допълнителни заключения на ССчЕ/ и е достигнал до изводи, които не се подкрепят от тези доказателства, поради което е постановил и незаконосъобразен съдебен акт. Посочва разминавания и несъответствия в събраните данни за обезпеченост на доставчиците и за извършени транспорт, които не са съобразени от съда.

За да достигне до крайните си изводи съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като същата е възложена на РЛ, което претендира в негова полза да е възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит.

Относно фактурите издадени от доставчика "Смарт трейд" съдът е приел, позовавайки се на събраните писмени доказателства и заключения на ССчЕ, че осчетоводяването на фактурите е надлежно, получателят е водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч приложимите нормативни актове и стандарти по прилагането му. Спазена е процедурата по деклариране и упражняване на правото на данъчен кредит. Доставчикът е начислил ДДС, отчел е приходи от продажби, извършени са разплащания по банков път по всички фактури. От заключенията на ССчЕ се установява, че доставчикът е разполагал документално с достатъчно количества от фактурираните стоки, с които получателят е извършил последващи облагаеми доставки. Обратно на твърденията на приходните органи - относно доставчика "Смарт трейд" е установено наличие на договор за покупко-продажба, сключен от надлежен представител на доставчика, както и оригинали на издадени данъчни фактури.

Обсъждайки механизма на получаване на получаване на стоката /горива/, съдът е приел за установено извършването на транспорт на горивата със специализиран жп превоз съгласно товарителници, придружавани от изискуемите разрешителни и декларации за съответствие, с изпращач предходния доставчик на прекия доставчик - "Сити ко София" ЕООД, превозвач БДЖ и спедитор - "Браво спед" ООД. Установено е движението и натоварването на стоката от румънското дружество "Булром газ импекс" като ВОД за България с получател "Сити ко София". Стоката е продадена на "Смарт трейд" от "Сити ко София" като освен цената на горивата и фактурирана и цената на жп транспорта. Същата стока е продадена от "Смарт трейд" на РЛ като получател. Според съда е осъществена транзитна продажба по чл. 329 ТЗ - от "Булром таз импекс" ООД Румъния на РЛ като краен получател. Административният съд е приел, че по всички документи - фактури, товарителници, АДД, митнически документи за получаване на разрешения за получаване на акцизни стоки под режим на отложено плащане е посочено като място на получаване и разтоварване разтоварище Напорни тръби в гр. Русе, за което е установено, че се ползва от РЛ по договор със "Шелф". Във връзка с разтоварването на горивата в РБ са осъществени и разплатени услуги по договор с "Шелф" ООД. При тези си съображения съдът е преценил като неправилни изводите на ревизиращите органи, че по фактурите, издадени от "Смарт трейд" ЕООД не е доказано настъпване на данъчно събитие и ДДС е начислен неправомерно.

Решението в тази си част не е мотивирано. Направените от съда фактически констатации преповтарят данни по извършените от приходните органи проверки и заключенията на ССчЕ. Липсват собствени изводи, подкрепени с конкретно посочени доказателства относно установения произход на стоките при доставчика и неговите предходни такива. Освен, че направените фактически изводи не са подкрепени с анализа на конкретните доказателства, съдът е направил правни изводи, които по никакъв начин не е развил и обосновал. Направените крайни изводи за осъществена транзитна продажба не са мотивирани. Според съда: " Всички документи, които са били представени в хода на ревизията, са представени по делото в оригинал (част от тях) от жалбоподателя и в превод на български език, и от съдържанието им безспорно се установява, че стока - газ пропан бутан реално е предавана по веригата "Булром Газ Импекс" ООД - Румъния > "Сити и Ко София" ООД > "Смарт Трейд" ООД > "Алкана" ЕООД, като от документите по недвусмислен начин се установява транзитно изпълнение по смисъла на чл. 329 от ТЗ от "Булром Газ Импекс" ООД - Румъния на "Алкана" ЕООД". Не става ясно кои са тази общо посочени от съда документи, което препятства проверката за законосъобразност. Липсва обосноваване на изводите за прехвърляне на право на собственост и за приемо-предаване на стоките, които са сред главните основания на приходните органи да приемат, че в случая не са налице данъчни събития. По никакъв начин не е изследван механизма на приемо-предаване на стоките между доставчиците по веригата, така както същата е установена от съда. Не е отговорено на основния въпрос дали е налице само фактуриране и префактуриране на стоките по веригата без прехвърляне на правото на разпореждане или е налице реално предаване. С оглед направения извод за транзитно изпълнение не е обсъдена приложимата разпоредба на чл. 329 ТЗ относно липсата или наличието на уговорки за предаване на стоката, между кои страни, има ли съобщаване и по какъв начин от страна на продавача /или продавачите по веригата/ на купувача /или купувачите по веригата/ за изпращането на стоките, ведно с изпратени преписи от документите, придружаващи стоката. В тази връзка съдът е следвало да укаже на страната- жалбоподател, че не сочи доказателства за тези релевантни за спора обстоятелства като с оглед множеството писмени доказателства и необходимостта от специални знания да укаже или служебно да назначи допълнителна ССчЕ, която да обобщи и извърши проверка на документите към всяка от фактурите и за количествата горива по тях, имащи отношение към приемо-предаване на стоките между доставчиците по веригата. С оглед приетия от съда транзитен характер на продажбите в случая е от значение не само обезпечеността при прекия доставчик, а при неговите предходни такива, както и установяване на начина на предаване и приемане на стоките, тъй като по дефиниция при тези продажби от значение е не техническата и материална обезпеченост на прекия доставчик, а установените от него права на собственост върху стоката и начина, по който това е станало. В тази връзка установяването на приемо-предаването, договореностите във връзка с транзитното изпълнение и практическото му осъществяване са от значение за реалността и оттам за изхода на спора. Като само е маркирал тези си изводи, като не е обсъдил всички събрани доказателства, конкретно и в цялост във връзка с относимите обстоятелства, за сметка на подробно развитите принципни съображения относно приложимостта на практиката на СЕС, относно фактическите установености при извършените насрещни проверки от приходните органи и относно останалите безспорни обстоятелства във връзка с плащане, осчетоводяване и др., съдът е постановил акт, който в частта относно законосъобразността на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "Смарт трейд", е немотивиран. Допуснато е съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, поради което и с оглед необходимостта от допълнителни указания към страната и от назначаване на допълнителна ССчЕ, решението следва да се отмени в тази си част като се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По същия начин следва да се процедира и с решението в частта на РА по ЗКПО относно увеличения ФР във връзка с разходи по фактури, издадени от същия доставчик предвид връзката и зависимостта с облагането по ЗДДС относно реалността на доставките и оттам относно вярното и точно отразяване на стопанските операции.

Касационните оплаквания са неоснователни досежно решението на АС Варна в частта, в която е отменен РА, с който е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Акрю" ЕАД и "Ронекс" ЕООД.

Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и доказателствени средства и е достигнал до обосновани и законосъобразни крайни изводи. Правилно е разпределена доказателствената тежест като същата е възложена на РЛ, което претендира в негова полза да е възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит.

Не е било спорно, че осчетоводяването на фактурите е надлежно, получателят е водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч приложимите нормативни актове и стандарти по прилагането му. Спазена е процедурата по деклариране и упражняване на правото на данъчен кредит. Доставчиците са начислили ДДС, отчели са приходи от продажби, извършени са разплащания по банков път по всички фактури. От заключенията на ССчЕ се установява, че доставчиците са разполагали с достатъчно количества от фактурираните стоки, с които получателят е извършил и последващи облагаеми доставки. В тази връзка освен заключенията на ССчЕ са приети като доказателства множество неоспорени фактури, товарителници и отчетни регистри, договори за транспортни услуги и товарителници. Обоснован е изводът, че са налице достатъчно доказателства, установяващи предаване на стоките и прехвърляне на право на собственост чрез индивидуализацията им.

Относно доставчика "Акрю" ЕАД съдът обосновано приема, че е установен произходът и транспортът на стоката като стока от внос по представени ЧМР, разтоварването, извършено в наето от РЛ разтоварище "Шелф" ООД. Обратно на твърденията на приходните органи съдът, анализирайки данните получени при насрещна проверка на "Шелф" ООД, е отчел, че от направените записвания се установява за кои лица, дати, количества са, за кои стоки и с кои превозни средства са докарани, при съпоставимост с установеното от събраните гласни доказателства на св. Бонев и с отразеното в представените при насрещна проверка кантарни бележки, издадени от "Свободна зона-Русе" ЕАД, чийто кантар е използван при измерването от РЛ. Правилно съдът е счел за неотносим за спора издадения РА на прекия доставчик "Акрю" ЕАД, тъй като макар и да обхваща същия данъчен период, не съдържа констатации във връзка с процесните доставки. Обосновано съдът е счел за несъществено установеното разминаване между вписаното в ЧМР място на получаване на газ пропан-бутан - гр. Перник и фактическото място на получаване в разтоварище на "Шелф" ООД в гр. Русе. Правилно е прието, че от значение за установяване реалността на доставките е фактическото място на получаване, за което са налице множество събрани доказателства, както относно разтоварването и измерването, така и във връзка с издадените митнически документи във връзка с вноса и начисляването на акциз.

Във връзка със стоката - дизелово гориво - също е установен произходът на стоките и предходните доставчици на прекия доставчик /"Ревойл", "Циклон Елас" ООД и "Джетойл"/, получаването и превозът на стоките съгласно товарителници, издадени от превозвачите /"Сигма ойл", "Елос" ООД, "ЕТ "Фокс", "Арик2"/, придружавани от лабораторни сертификати за качество и фактури за транспорт. Превозните средства, с които е извършен транспортът съответстват на тези, посочени в кантарните бележки за приемане на стоките в хранилище на "Булмаркет ДМ" ООД, ползвано от РЛ. Съдът е изследвал конкретно наведените от приходните органи разминавания между фактури и товарителници, за които обосновано е отчел, че са несъществени. Въз основа на писмените доказателства и заключенията на ССчЕ приема, че доставчикът е разполагал с фактурираните количества горива, използвани за последващи облагаеми доставки. Получателят се легитимира като собственик с надлежно декларирани данъчни документи, поради което в тежест на приходните на органи е да установят с конкретни доказателства обективни данни за негова недобросъвестност, за което липсват както данни, така и твърдения в РА.

Относно доставчика "Ронекс" ЕООД /само за фактура № 181/08.07.2008 г. предвид, че решението е влязло в сила относно фактура № 180/07.07.2008 г./ съдът е приел, че доставчикът е имал наличности от стоката /рапица/, която надлежно е прехвърлил чрез приемо-предаване на РЛ, което от своя страна е използвало същата за последващи облагаеми доставки - ВОД за Румъния с получател "Балкан комерс груп". Във връзка с приемо-предаване на стоката съдът е обсъдил две приемателни бележки, издадени от зърнобаза на "Булмаркет ДМ" ООД и две пътно-прехвърлителни разписки. Обосновано е установено съответствие между транспортните средства и вида на превозените и приети количества в база на "Булмаркет ДМ" ООД, ползвана от РЛ. Обосновано съдът е приел, че предвид събраните по делото доказателства не се подкрепят твърденията на приходните органи за липса на данни за разплащания и извършен транспорт. Установено е наличие на разплащателни документи за цялостно плащане по фактурата, извършено по банков път, в който смисъл е и даденото заключение по първата ССчЕ. Относно транспорта е установено, че вписаните в приемните бележки и ППР транспортни средства са собственост на ЕТ "Комета" и на Тинко Филеви, които са удостоверили отдаването под наем на транспортните средства на доставчика "Ронекс" и са представили договори за наем, както и трудов договор за персонал. Законосъобразно е прието от съда, че обстоятелството, че "Ронекс" няма лиценз за извършване на превоз на товари води до друг вид отговорност за доставчика и не може да се противопостави на получателя, за който няма данни и твърдения да е недобросъвестен.

По изложените съображения касационните оплаквания във връзка с отменителното решение на съда относно РА в частта му на непризнато право на приспадане на ДК по фактури от тези двама доставчика се явяват неоснователни. Решението като обосновано и законосъобразно в тази си част следва да се остави в сила.

При този изход на спора решението на АС Варна следва да се измени в частта за постановените разноски. Съразмерно на уважената част от жалбата и по компенсация с направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от приходните органи предвид материалния интерес на спора в частта му, в която решението на АС Варна се оставя в сила, за първата инстанция се дължат разноски на дружеството в размер на 20 360 лева.

В касационното производство е поискано, както от ответника по касация, така и от касатора заплащане на разноски. Съразмерно, с оглед доказателствата за направени разноски, в полза на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 20 358 лв. Не се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено до максималния размер за съдебната фаза на производство. Разноски се присъждат само в частта на спора, чието разрешаване приключва с постановяване на настоящото касационно решение.

Направените разноски, съразмерно на материалния интерес, във връзка с частта от спора, в която делото е върнато за ново разглеждане разноските за водене на делото пред ВАС, както и съответните разноски за водене на делото в първата инстанция при първото разглеждане на спора, следва да се присъдят при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд с оглед изхода на спора.

По частната жалба.

По искане на ДД "ОУИ" Варна съдът е постановил определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението си в частта за разноските като не е уважил искането за намаляването им със сумата 5918,60 лв., представляващи заплатени разноски за превод на документи, представени на български език в съдебното производство от жалбоподателя. Касае се за документи, които са изискани от РЛ в хода на ревизията и е следвало да бъдат представени от него в превод на български език още в хода на ревизионното производство, съобразно установения принцип в чл. 14 АПК. С оглед представяне на документите и на превода им едва в хода на съдебното обжалване, без да са налице обективни причини за невъзможност за представянето им в административното производство, по аргумент от чл. 161, ал. 3 ДОПК, в тежест на жалбоподателя следва да са направените разходи за преводи. Обжалваното определение следва да се отмени като вместо него това се намаляват разноските за първата инстанция /определени по-горе на 20 360 лв./ със сумата 5918,60 лв., или същите са дължими в размер на 14 441,40 лв. Над така определения размер на разноските обжалваното решение следва да се отмени.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,