Решение № 8532 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2019 г.

Решение № 8532 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Й. Тинтин, [гражданство], срещу решение № 2623 от 16.04.2019 г. по адм. д. № 1402/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу срещу заповед № УРИ5392-ПАМ-359/21.6.2018 г., издадена от името на началника на сектор "Миграция" при СДВР, МВР за наложена принудителна административна мярка "отнемане право на пребиваване в РБ" и е определен 15-дневен срок за доброволно напускане на страната, както и срещу заповед № УРИ5392-ПАМ-17/17.1.2019 г., издадена от началник на отдел "Миграция" при СДВР, МВР за наложена принудителна административна мярка "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е преценил законосъобразността на акта въз основа на фактическите обстоятелства за издаването му, които са че към 26.03.2018 г. в дружеството не е имало декларирани трудови договори, а не че към датата на издаването на акта 21.06.2018 г. не са били налице основанията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, както е приел съдът. Справката на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори в дружество "Чън да" ООД е за периода от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г., не обхваща датата 26.03.2018 г., посочена в заповедта. В административното производство не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което правата й били нарушени. Не е уведомена за започналото административно производство за отнемане правото на пребиваване в страната. Не е взето предвид, че ще бъде разделена със семейство й- баща, майка, брат и сестра, които пребивават в Р. България, поради което се нарушават основните й човешки права на личен и семеен живот. Административният орган не е отчел обстоятелствата изброени в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ семейното положение, както и съществуват ли семейни, културни и социални връзки с държавата на произход. Представя копие от италианска карта за пребиваване. Претендира разноски по представен списък - 70 лв. за образуване на делото и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответната страна поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. В обжалваната пред съда заповедта е посочено, че по заявление на жалбоподателката за продължаване срока на продължително пребиваване, подадено на 10.11.2017 г. е извършена проверка, като е изискано от ТД на НАП и получен отговор с писмо изх. № 58-00-762/27.3.2018 г., от който е видно, че към 26.3.2018 г. няма декларирани действащи трудови договори на дружеството "Чън да" ЕООД, поради което е направен извод, че са отпаднали условията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съдът е приел, че жалбоподателката е участвала в различни търговски дружества, поради което е осъществявала търговска дейност и в резултат на търговската дейност са разкривани работни места в тези дружества, като в различни периоди от време не е спазено изискването да са минимум 10, на пълен работен ден, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. Процесната заповед обаче е издадена на основание чл. 40, ал. 1 ЗЧРБ- като е прието, че са отпаднали основанията на чл. 24 ЗЧРБ, в случая – на ал. 1, т. 2, за предоставяне право на продължително пребиваване. Жалбоподателката е влязла в РБългария с входна виза тип "D" за продължително пребиваване и по подадено заявление № 126839/10.11.2017 г. е получила разрешение за пребиваване в страната до 26.11.2018 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, в качеството й на съдружник в дружеството "Чън да" ЕООД. Съдът е установил, че първоначално към датата на подаване на заявлението за продължително пребиваване, е имала 10 работника на пълен работен ден, а впоследствие, за периода февруари-май 2018 г. броят на работещите е намалял, като през м. май са били 6 работника. Видно от справката на 14.6.2018 г., дружеството "Чън да" ЕООД е сключило още четири трудови договора. Същевременно, видно от протокол от общото събрание на дружеството от 5.6.2018 г., жалбоподателката е прехвърлила дружествените си дялове на трето лице, да се освободи от членство в дружеството, което обстоятелство е вписано на 12.6.2018 г. От 30.5.2018 г. Й. Тинтин е станала съдружник в "ТТ 58" ООД, като дружеството едва към 31.10.2018 г. е изпълнило изискването за минимум 10 заети лица; към 30.6.2018 г. е имало двама работника. С оглед на това съдът е приел, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон към датата на постановяването му – 21.6.2018 г. Към посочената дата жалбоподателката е била съдружник единствено в "ТТ 58" ООД, като дружеството е наело само двама работника – продавач-консултанти, поради което са са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 1 ЗЧРБ за отнемане на правото на пребиваване в Република България. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката, че семейството й живее на територията на страната предвид нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗЧРБ, даващ правна регламентация кои лица следва да се считат като членове на семейство и жалбподателката която е навършила 18 г. не може да се счита за член на семейството на баща си, майка си и малолетните си брат и сестра. Решението е неправилно. В обжалваната пред съда заповед е посочено, че са отпаднали условията по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ поради което на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 39а, т. 1 от същия закон, като е взето предвид, че не е спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е отнето правото на пребиваване на [гражданка].