Решение № 5574 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 89/2010 г.

Решение № 5574 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 89/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Герова, пълномощник на Георги Павлов Палейков и Добринка Андонова Палейкова, срещу решение с дата 06.07.09 г., постановено по адм. д. № 1906/06 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Захаринка Кирилова, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "ЦВЕТИ-ЗАХАРИНА ТОДОРОВА" в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на деловодни разноски. Административният орган не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първата инстанция е Заповед № РД-09-281/11.04.06 г. на кмета на р-н "Люлин", СО, с която на основание чл. 179 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с § 23, ал. 1 от същия на ответницата по касация Тодорова е наредено в 7 дневен срок от получаване на заповедта за своя сметка да премахне лека ограда, изградена между УПИ III-4, ПИ пл. № 2 и ПИ пл. № 3, м. "бул. Сливница" като пред лицето на УПИ III-4 освободи пешеходна алея с ширина 6 м, както и част от масивна ограда /тухлен зид/ с дължина 4 м като западно от фасадата на склад за теракот се освободи алея с ширина 4 м. С обжалваното решение състав на Софийския градски съд е отменил заповедта като незаконосъобразна, като е приел, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е констатирал, че заповедта не съдържа фактически основания /нарушение по чл. 15, ал. 2 от действащия към датата на издаването й Закон за административното производство /ЗАП, отм/, както и че констативния протокол е съобщен на адресата в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че разпоредбата на § 2 ДР ЗУТ не представлява материалноправно основание за издаване на административния акт. Решението е правилно. Мотивите относно приложението на чл. 179, ал. 2 /отм/ ЗУТ са възприети при пълна изясненост на спора от фактическа страна и след съвкупна преценка на доказателствата по делото. Изводът, че административният орган не е изложил фактически обстоятелства, обосноваващи приложението на някоя от предвидените в разпоредбата хипотези е законосъобразен. Разпореденото освобождаване чрез преместване на оградата на пешеходни алеи към УПИ III-4 и склада в ПИ пл. № 3 не определя оградата като неподходяща по местоположение и разположение. В тази връзка административният орган е бил длъжен, след като по принцип допуска възможността ПИ пл. № 2 да бъде ограден, да определи къде би било точното местоположение и разположение на оградата и при тази констатация да определи последната като неподходяща. Целяният със заповедта резултат- освобождаване на пешеходни алеи към съседни поземлени имоти би обусловил приложението на чл. 179, ал. 2 ЗУТ единствено в случай, че административният орган е доказал, че оградата на ПИ пл. № 2 е неподходяща по местоположение и разположение. Данните по административната преписка сочат, че подобно доказване административният орган не е извършил. Така установената липса на фактически основания за прилагане нормата на чл. 179, ал. 2 ЗУТ, обосновава възприетия от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на административния акт. Настоящата инстанция намира, че по принцип правилната констатация за връчване на административния акт в нарушение на § 4, ал. 1, предл. 1 ДР ЗУТ, не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като макар на адресата да е била отнета възможността да направи възражения по констативния протокол, същият с жалбата срещу издадената въз основа на този констативен протокол заповед е реализирал защитата си . Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК е неоснователна. Разпоредбата на § 2, ал. 1 ДР визира правна възможност задължения, разпоредени на и не изпълнени в срок от собствениците, които управляват и стопанисват имотите да бъдат извършени за тяхна сметка от общината. Касае се до правомощия на общината във връзка с изпълнение на влязъл в сила административен акт, предвид което правилно първоинстанционният съд е приел, че § 2, ал. 1 ДР ЗУТ не представлява самостоятелно правно основание за издаване на акта. Принципно фактическите обстоятелства за издаване на акта могат да се съдържат в констативния протокол, съставен в хода на административната преписка. В случая обаче в Констативен протокол № 036/31.03.06 г. фактически основания не са посочени, а становището на касаторите, че тези основания се съдържат в жалбата им до административния орган не намира опора в закона. Сезиран с конкретна жалба, административният орган е длъжен да изясни конкретната фактическа обстановка и изложи данните и обстоятелствата, обуславящи приложението на конкретната правна норма, на основание на която издава административния акт. С оглед горното, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на ответницата Тодорова за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважена, тъй като липсват доказателства, че такива страната е сторила в настоящето производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II- ро отделение