Решение № 4995 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2008 г.

Решение № 4995 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Компания за инженеринг и развитие" АД - гр. Мездра, чрез пълномощника си адв. Д. Филипова, срещу Решение № 373 от 14.10.2008 г., постановено по адм. д. № 213/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 542/4.12.2007 г. на ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 63/8.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия не са събрани доказателства досежно приложението на чл. 62 от ЗДДС (отм.), и предвид обстоятелството, че РА не е издаден при условията на чл. 122 от ДОПК, то констатациите в него не се ползват с презумпция за вярност. Подробни доводи излага досежно наличието на достатъчно доказателства за факта на придобиване на процесните движими и недвижими вещи, преди приемане на уредбата на ДДС, т. е. преди 1994 г. при действието на ЗДОА. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в отговор на касационната жалба, чрез проц. си представител юрк. Стефанова, счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 542/4.12.2007 г. на ТД на НАП - Враца, в частта в която е потвърден с Решение № 63/8.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с която на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) е определен ДДС за внасяне в размер на 44 322, 92 лева, ведно с лихви за забава. От фактическа страна съдът е приел, че в хода на извършената ревизия е установено, че за ревизираните данъчни периоди по ЗДДС (отм.) м. 05.2003 г., м. 07.2003 г., м. 09.2003 г., м. 10.2003 г., м. 11.2003 г., м. 12.2003 г., м. 01.2004 г., м. 02.2004 г. и м. 04.2004 г. са били извършени продажби на вещи, собственост на "Компания за инженеринг и развитие" АД (предишно наименование "Балканкар - Искър" АД), по реда на раздел II, от Глава тридесет и девета от ГПК (отм.) за удовлетворяване вземания на кредитори на дружеството по образувани изпълнителни производства по реда на ГПК (отм.). Съдът е приел че е извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) законосъобразно е начислен данък за данъчните периоди на извършените продажби. Възражението на жалбоподателя, че не се дължи ДДС, тъй като продажбата на заложена или ипотекирана вещ не е доставка по смисъла на ЗДДС (отм.), а по силата на чл. 372, ал. 2 от ГПК (отм.) продажбата на движими вещи от съдия-изпълнител в изпълнително производство е оригинерен способ за придобиването им, съдът е приел за неоснователно и е изложил подробни мотиви. Позовава се на безспорния факт на прехвърлено право на собственост върху движими и недвижими вещи, които са стока по смисъла на чл. 7 от ЗДДС (отм.) и това е станало, чрез продажба по реда на раздел II от Глава тридесет и девета от ГПК (отм.), и чрез акт на държавен орган - съдия изпълнител. Вторият довод на жалбоподателя, че в случая не е учреден залог или ипотека върху процесните вещи, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 49 от ППЗДДС (отм.), съдът също е приел за неоснователен. Позовава се на чл. 49 от ППЗДДС (отм.), съгласно който чл. 47 от ЗДДС (отм.) не се прилага при продажба на заложена и ипотекирана вещ, с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор със същия този залог или ипотека, т. е. законът разграничава налагането на обезпечение върху една вещ, като правно действие, изключено от режима по ЗДДС (отм.), от изпълнителния способ - продажба на вещта за удовлетворяване на вземания на взискател. В настоящия случай съдът е приел, че прехвърлянето на собствеността е станало по реда на чл. 8, т. 4 от ЗДДС (отм.). Възражението на жалбоподателя, че в процесния случай не е предвидено задължение за лицето на начислява и внася ДДС, съдът е обсъдил в контекста на разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС (отм.). Приел е, че липсват основания за приложението й, тъй като не е доказан по делото факта на придобиване от дружеството на конкретните вещи с включен и заплатен данък оборот при действието на ЗДОА, като включването на вещите в амортизационния план не е достатъчно основание да се приеме това обстоятелство, с оглед последващите промени в регистрацията и правно-организационния режим на търговеца. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се оспорва обстоятелството, че продажбите на процесните вещи са извършени за удовлетворяване на взискатели по образувани изпълнителни производство срещу длъжника "Балканкар - Искър" АД, въз основа на влезли в сила съдебни решения по граждански дела. Не се оспорва и обстоятелството, че касаторът е регистрирано по ЗДДС лице, както и, че за извършената публична продан не е начисляван ДДС от длъжника-касатор, не е определян от съдия-изпълнителя за плащане и от купувача, като върху продадените вещи не е учреден залог или ипотека Спорът по делото е правен и е свързан с факта налице ли е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС (отм.), т. е следва ли да се начислява ДДС по реда на чл. 55 от ЗДДС (отм), по отношение на извършени продажби по реда на чл. 367 и сл. от ГПК (отм.), като изпълнителен способ, когато вещите са собственост на регистрирано по ЗДДС лице и продажбата е извършена като изпълнителен способ за удовлетворяване на кредитори в изпълнителното производство, както и налице ли са предпоставките на чл. 62 от ЗДДС (отм.). Доставка по смисъла на закона е прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права срещу насрещна престация. Приравнени в горепосочения смисъл са прехвърлянията на права, посочени в чл. 8, т. 4 ЗДДС (отм.). В случая е прехвърлено право на собственост върху недвижими и движими вещи, представляваща стока в хипотезата на чл. 7 ЗДДС (отм.). Издаден е акт на държавен орган (съдия - изпълнител), представляващо основание за прехвърляне правото на собственост, като с вещите в последствие е възможно извършването на облагаеми доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ППЗДДС (в действащата към 2004 г. редакция), не изключва случаите на продажба от съдия-изпълнител на вещи, върху които не са учредени ипотека или залог. Правило съдът е разгледал тази норма в съпоставка и при систематично тълкуване на предходни правни норми - чл. 47, чл. 49 ППЗДДС (отм.), като съгласно чл. 49 от ППЗДДС (отм.) разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС (отм.), определяща залогът и ипотеката като освободени доставки, не се прилага при продажба на заложена и ипотекирана вещ, с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор със същия този залог или ипотека. В тази насока следва да се допълни, че пояснителната разпоредба на чл. 54 ППЗДДС (отм.) не може да дерогира действието на общото правило, регламентирано в чл. 8, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. Основателна е жалбата досежно довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частта относно приетото от него за липсата на предпоставките на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.), данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък е без право на данъчен кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, посочената ал. 1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало, ако са спазени изискванията по този закон, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени. Доводите в тази насока на касатора са свързани с представяне на доказателства, а именно: амортизационен план към 31.12.2002 г., който е относим преди образуване на изпълнителните дела, по които са издадени и постановленията за възлагане от съдия-изпълнител, от който се установява, че процесните движими и недвижими вещи са придобити от дружеството преди 1990 г., респ. 1994 г., когато влиза в сила първия ЗДДС. В тази насока счита, че определения данък е повторно начислен, тъй като е включен в цената на вещите като данък върху оборота и не е ползвал право на данъчен кредит. Действително РА не е издаден в производство по чл. 122 от ДОПК, поради което фактическите му констатации не се считат за верни до доказване на противното, но доказателствената тежест не се променя. След като касаторът твърди положителен факт, а именно, че процесните вещи са придобити преди влизане в сила на ЗДДС (ДВ бр. 90/1993 г.), в сила от 1.01.1994 г. и в цената им е включен данък върху оборота, т. е., че са налице предпоставките на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.), то негова е доказателствата тежест за установяване на този факт, но изрични указания в тази насока не са дадени на жалбоподателя в хода на съдебното производство. При преглед на постановленията за възлагане се установява, че някои от вещите са включени в амортизационния план към 31.12.2002 г., но за останалите няма данни за начина и момента на придобиването им. С допълнение към касационната жалба са представени и приети в настоящото производство фактури за придобиване на движими вещи, но от тях за да може да се направи извод, че са част от процесните вещи е необходима цялостна проверка в счетоводството на касатора. Не е направена проверка в счетоводството на касатора и досежно основанието на заприходяване по отделните сметки на процесните вещи, справка за придобити ДМА, за дебитни обороти и оборотна ведомост за което също са необходими специални знания. С оглед на изложеното и предвид установеният релевиран в касационната жалба довод за отмяна на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на жалбоподателя, че в негова тежест е установяване факта на момента на придобиване на процесните вещи, както и дали е платен данък върху оборота по реда на ЗДОА (отм.), респ. неплащане на същият поради недължимост с оглед разпоредбата на чл. 6а от цитирания закон, при наличие на Постановления за възлагане на сгради. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение