Решение № 4256 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 42 от 08.01.2026 г. по адм. д. № 154/2025 г., Административен съд – Перник (АС-Перник) по жалба на „НЕКСУС – 2010“ ЕООД е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-22002224000789-091-001 от 10.09.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, потвърден с решение № 240 от 27.02.2025 г. на заместник директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който са определени задължения по ЗКПО за данъчните периоди 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 36 262,74 лв., в това число главница в размер на 28 961,75 лв. и лихви в размер на 7 300,95 лв. и по ЗДДС за данъчните периоди м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 г. в общ размер на 55 649,62 лв., в това число главница в размер на 33 927,67 лв. и лихви в размер на 21 722,45 лв., вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 80 308,44 лв. С решението НАП е осъдена да заплати в полза на „НЕКСУС – 2010“ ЕООД съдебни разноски в размер на 8 652, 98 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. Павлова в качеството й на директор на Дирекция "ОДОП" –София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, в която се поддържат доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения във връзка с поддържаните оплаквания от касатора. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендират се разноски.В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Кирова, която поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът по касационната жалба – „НЕКСУС – 2010“ ЕООД, ЕИК 201535342, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, [улица], представлявано от управителя Н. Б. Б., чрез адв. Радков оспорва основателността на жалбата в проведено открито съдебно заседание от 17.03.2026 г. Заявява претенция за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Перник е бил РА № Р-22002224000789-091-001 от 10.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 240 от 27.02.2025 г. на заместник директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на „НЕКСУС – 2010“ ЕООД са определени задължения по ЗКПО за данъчните периоди 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 36 262,74 лв., в това число главница в размер на 28 961,75 лв. и лихви в размер на 7 300,95 лв. и по ЗДДС за данъчните периоди м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.11.2020, м.12.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.05.2021, м.06.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.01.2022, м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.01.2023 и м.02.2023 г. в общ размер на 55 649,62 лв., в това число главница в размер на 33 927,67 лв. и лихви в размер на 21 722,45 лв., вследствие на отказан данъчен кредит в размер на 80 308,44 лв. За да откажат претендираното данъчно предимство приходните органи са приели, че от страна на ревизираното дружество не са представени изисканите по реда на ДОПК съпроводителни документи – липсва информация относно това, кой е извършил услугите, в тежест на кого са били допълнително извършените разходи, къде е мястото на изпълнение. Относно доставките на материали е посочено, че не са представени доказателства за наличието на търговски обекти, в които те са били съхранявани до тяхната продажба. Не били представени и доказателства за произхода на същите, което предполага извод за липса на доказателства, че към датата на издаване на съответните фактури, дружествата са разполагали със стоки и материали, които отговарят по вид и количество на фактурираните към ревизираното лице. По отношение на доставката за брандиране на превозни средства е посочено, че от страна на ревизираното лице не е представена информация и доказателства, за кое точно превозно средство е извършено брандирането, кой го е извършил, къде е извършено и какво точно е брандирано. Не били представени доказателства във връзка с оспорените рекламни услуги, а така също и договори за наем на билбордове, не е посочено тяхното местонахождение, както и за какъв период от време е била рекламата на съответния билборд. По отношение на извършените през 2021 г. и 2022 г. рекламни кампании в гр. Перник и твърдението, че всички направени разходи са били за сметка на „НЕКСУС – 2010“ ЕООД, не били представени доказателства, какви са поводите за съответната рекламна кампания, сключени договори, разходооправдателни документи за направени разходи. С тези мотиви ревизиращите са приели, че наличието само на издадени фактури и непредставянето на съпътстващи реалната доставка документи и доказателства, води до извод, че ревизираното лице се е възползвало от предимство, което дава приспадането на данъчен кредит. Направен е извод, че ревизираното лице е имало знание, че възлага извършването на доставки на дружества, за които му е известно, че не разполагат с необходимия ресурс. Въз основа на това е прието, че не са налице доказателства за извършени доставки между посочените дружества и „НЕКСУС - 2010“, независимо че са издадени данъчни фактури за това. Предвид констатираната липса на реални доставки по спорните фактури с РА е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с непризнатите за данъчни цели отчетени разходи за услуги за данъчните периоди на 2020 г., 2021 г., 2022 г. на основание чл. 23, ал.2, т.1 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. В хода на развилото се първоинстанционно производство е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) заключението, по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено. Отговорите на експерта по поставените му задачи са подробно пресъздадени в съдебния акт. Административният съд е описал изключително подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, както и констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките, обективирани във фактури на доставчиците „Солар Комерс 08“ ЕООД, „Старс Метал“ ЕООД, „Тони М 2020“ ЕООД, „Топ Метал 2022“ ЕООД, „Топър Сейфти“ ЕООД, „Стикер Дизайн“ ЕООД, „ГУМИ НН1“ ЕООД, „Ентер Шоп“ ЕООД, с предмет на доставките – изработка и разпространение на рекламни материали, щамповане на дрехи, работни гащеризони, зимни шапки и ръкавици, изработка на стикери за маркиране на МПС, монтаж на стикери, разпространение на флаери, интерактивна карта, почистване, ремонт на помещение, авточасти, транспортна услуга, гуми, смяна на масла, строителни материали и др. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. АС - Перник е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА, като систематизирани за целите на настоящото изложение мотивите му се свеждат до следното: Констатирано е, че ревизираното дружество „НЕКСУС – 2010“ ЕООД има за основен предмет на дейност през ревизираните периоди: - проектиране, монтаж и експлоатация на възобновяеми източници; преработка на отпадни материали и биомаса; покупка на стоки и други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг, както и всякакъв друг вид дейност, която не е забранена от закона. Установено е още, че през ревизионния период дружеството извършва куриерска дейност по договор с „Еконт Експрес“ ООД и стопанисва офис на „Еконт“ под наем, както следва: гр. Перник, [жк], [улица]; гр. Перник склад, [улица]; гр. Перник, [жк], [улица] гр. Перник склад, [улица]. АС - Перник е дал положителен отговор на спорния въпрос за реалността на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В съдебния акт са описани подробно всички издадени фактури, представените доказателства във връзка с тях конкретно по доставчици. Според изводите на съда фактурите отговарят на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в ЗСч и ЗДДС, включени са в дневниците за продажби и са намерили съответното счетоводно отразяване, което е потвърдено и ССчЕ. След анализ на придружаващите фактурите доказателства и установените обстоятелства съдът е приел, че процесните фактури са придружени с доказателства, фискални бонове, надлежно подписани приемо-предавателни протоколи, договори, оферти, от които безспорно се установява основанието за издаването им. Според АС - Перник приемо-предавателните протоколи, индивидуализират в пълна степен съответните стоки и извършените услуги, доказват приемо-предаването на фактурираните доставки, както и количеството и единичната цена. Прието е, че реалността на доставките на стоки и услуги се потвърждава и от установената последваща реализация на доставките за целите на осъществяване на основната дейност на ревизираното лице, тъй като са вложени по-нататък в осъществяване на доставките на ревизираното дружество към неговият основен клиент „Еконт Ексрес“ ООД, което е потвърдено и от неоспорената ССчЕ. В мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е посочил относимата практика на СЕС. Обоснован е извод за реалност на извършените доставки съгласно чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1, във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, респективно за незаконосъобразност на РА, имаща за последица неговата отмяна в частта по ЗДДС. С оглед приетото за установено и доказано реално извършване на доставките по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, АС-Перник е приел, че незаконосъобразно с издадения РА в частта по ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за 2020 г., 2021 г., 2022 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В допълнение съдът е изложил мотиви, че в случая не се установява нарушение на принципите, предвидени в ЗСч, които са регламентирани в чл.4, ал.1, т.5 и чл.4, ал.3, доколкото не се установява да е бил нарушен принципът на документална обоснованост. Решението е валидно, допустимо и правилно. АС – Перник е анализирал подробно всички предпоставки за възникване и упражняването правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, анализирал е изключително подробно всички доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство и е мотивирал обоснован извод за незаконосъобразност на издадения РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурираните доставки от „Солар Комерс 08“ ЕООД, „Старс Метал“ ЕООД, „Тони М 2020“ ЕООД, „Топ Метал 2022“ ЕООД, „Топър Сейфти“ ЕООД, „Стикер Дизайн“ ЕООД, „ГУМИ НН1“ ЕООД, „Ентер Шоп“ ЕООД с предмет различни по вид стоки и услуги. Първоинстанционните мотиви се споделят от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. В настоящия случай липсва спор относно обстоятелството, че през ревизираните данъчни периоди дружеството „НЕКСУС – 2010“ ЕООД има основен предмет на дейност - проектиране, монтаж и експлоатация на възобновяеми източници; преработка на отпадни материали и биомаса; покупка на стоки и други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг, както и всякакъв друг вид дейност, която не е забранена от закона. Безспорно установено е, че през периода на ревизията дружеството извършва куриерска дейност по договор с „Еконт Експрес“ ООД и стопанисва офис на „Еконт“ под наем, както следва: гр. Перник, [жк], [улица]; гр. Перник склад, [улица]; гр. Перник, [жк], [улица] гр. Перник склад, [улица]. С процесния РА, освен липсата на доставка, е прието, че е налице относителна субективна симулация - предметът на доставката е наличен, но същите не са доставени от издателите на фактурите и същите не са действителните доставчици (стр. 63 от РД). На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 80 308,44 лв. по фактурите, издадени от посочените доставчици. В своята константна практика Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки, чиято е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В настоящият случай констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава са изложени в РД, както и в потвърждаващото акта решение на горестоящия административен орган. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Следователно, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката, съответно извършването на услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполага ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата. От мотивите на съдебния акт е видно, че фактурите, издадени от процесните доставчици, преценени във връзка с приемо-предавателните протоколи към всяка една от тях, отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС, респективно на чл. 226 от Директива 2006/112. Правилно решаващият съд е приел, че предаването на стоките и извършването на услугите от доставчиците към „НЕКСУС – 2010“ ЕООД е доказано въз основа на представените писмени доказателства, като всички процесни фактури и протоколи съдържат подробно описание на стоките и услугите конкретно по вид, количество, единична и обща цена и е налице пълна логическа последователност по дати и обем стоки и услуги, както наред с това процесните документи съдържат подробна индивидуализация на предадените стоки и извършените услуги. Наличието на съответствие между сумите, посочени във фактурите и протоколите, се установява от приложените документи. При тази фактическа установеност на база на съвкупната преценка на доказателствения материал правилно АС – Перник е достигнал до обоснования извод, че приходните органи са отказали данъчното предимство на ревизираното лице формално и едностранчиво, като са се концентрирали единствено върху въпроса относно техническата и кадрова обезпеченост, както и върху нередности при доставчиците, произхода на стоките и мястото на тяхното съхраняване от доставчиците. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви систематизирани по конкретните доставчици, като е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните във връзка със спорните доставки доказателства, съобразен е техния различен предмет. От събраните по делото множество доказателства несъмнено се установява, че през процесните периоди на ревизията „НЕКСУС - 2010“ ЕООД осъществява основна дейност по изпълнение на куриерски услуги по сключен договор с „Еконт Експре“ ООД, съгласно който ревизираното лице е поело задължение за брандиране на офисите си и превозните си средства със знаците и логото на „Еконт Експрес“ ООД, както и предоставянето на служителите си на работно облекло. В случая „НЕКСУС - 2010“ ЕООД е получател на облагаеми доставки и за същите притежава документи по чл. 71, т. 1 ЗДДС, като получените доставки са свързани с икономическата му дейност. След като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Изложените от административният съд мотиви са в съответствие с практиката на СЕС възприета в /Решение по дело Ecotrade, т. 63 и 64; Решение по дело Nidera Handelscompagnie, т. 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C–438/09/ и на ВАС. Неоснователни са възраженията на кастора, че в обжалвания съдебен акт съдът не е преценил доказателствата, интерпретирал е грешно установените факти, в резултат на което е възприел грешни изводи. Изложените от АС – Перник изводи, че е налице реална доставка на стоките и услугите са изградени въз основа на анализ на всички доказателства събрани по делото, както въз основа на фактурите, приемо-предавателните протоколи и касовите бележки, договори, оферти, така и предвид приетата по делото и неоспорена ССчЕ. Представените приемо-предавателни протоколи като частни документи не са оспорени от ответника в съдебното производство пред първата съдебна инстанция, поради което не са изключени от доказателствения материал и не е оборена тяхната доказателствена тежест. Неоснователни са доводите на касатора свързани с наличието на относителна субективна симулация при доставките, изложени в РД (лист. 100 от делото). В случая не се оспорва получаването на стоките и услугите, като използването им във връзка с осъществяваната от „НЕКСУС – 2010“ ЕООД дейност е потвърдено и от заключението по ССчЕ. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно кредитиране от страна на съда на приетото заключение. Видно от окончателния отговор на вещото лице (лист 215 от делото) въз основа на счетоводните документи и регистри може да се приеме, че процесните покупки на стоки и услуги са отчетени, като разход в дейността на ревизираното дружество и по своя характер биха могли да бъдат обвързани с извършените последващи облагаеми доставки основно към „Еконт Експрес“ ООД. Основателно АС – Перник е съобразил в съдебния акт решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и C-285/11. Настоящата инстанция намира за необходимо да конкретизира, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft и Pеter Dаvid. Фактите по главния спор според т. 43 и т. 52 от същото решение са сходни с тези по настоящия, тъй като не е спорно, че данъчно задълженото лице е получател по доставките на стоки и услуги и те са използвани от него за собствените му облагаеми сделки. В този случай според т. 61 данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Независимо от изложените твърдения, че в случая самото ревизирано дружество извършва измама, използвайки фактури за доставки, които не са осъществени от издателите им, с цел неправомерно ползване на данъчен кредит, приходните органи не доказват твърдяното обстоятелство. Те не оспорват получаването на стоките и услугите от ревизираното лице (лист 100 от делото), като по делото е установено и използването им за дейността на дружество, но и не представят доказателства за получаването им от друг доставчик, който се прикрива с измамна цел т. 49 от решението на СЕС по делото Gаbor Tоth). Правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че след като в частта относно данък добавена стойност РА е необоснован и неправилен, такъв се явява акта и по отношение определените задължения в частта по ЗКПО, предвид установената реалност на спорните доставки, съответно вярното отразяване на посочените във фактурите стопански операции, с оглед което не са налице основанията на чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на декларирания финансов резултат на ревизираното лице за процесните периоди на 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и отчетените разходи по спорните фактури следва да бъдат признати за данъчни цели. При съобразяване на гореизложеното следва да бъде прието, че първоинстанционното решение не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП – гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Предвид липсата на представен списък на разноските пред настоящата инстанция, както и предвид липсата на доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция, неоснователна се явява претенцията за разноски на ответната страна, с оглед което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото съдебно решение. Само за пълнота следва да се посочи, че представения от страната списък на разноските е за сторените такива пред административния съд. Мотивиран от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,