Решение № 1093 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2019 г.

Решение № 1093 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бобчев" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя - Д. Бобчев, чрез пълномощника му - адв. Недев, против решение № 772 от 05.04.2019 г. по адм. дело № 3343/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Пловдив, редовно призован, не се представлява. Ответникът: "Балканика" ЕООД, гр. Пловдив, редовно призовано, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Пред Административен съд Пловдив, "Бобчев" ЕООД е оспорило законосъобразността на Заповед № 180 А- 2145 от 12.09.2018 г. на кмета на община Пловдив, издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 87 по плана на гр. Пловдив, кв. "Хр. Смирненски IV" и схеми, който предвижда: обединяване на УПИ XXXI-510. 588 и УПИ XXXII-510. 589, като се образува нов УПИ XXXI-510. 1030, отреден за "смесено общ. обслужване, жил. застрояване и озеленяване", с ново едно, три и четири етажно застрояване, свързано със застрояването в УПИ XXXIII-510. 590, с устройствени показатели за зона "Смф2": височина - до 25 м.; Пзастр. - до 70%; Кинт. - до 3, 5; Позел. -мин. 30%; Паркиране - 100%. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, заключенията на двете съдебно-технически експертиза /първоначална и повторна/, е извел изводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед, както в част регулация, така и в част застрояване. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. По отношение изменението на ПУП-ПР е изложил мотиви за съответствието му с чл. 19 ЗУТ. По отношение изменението на ПУП-ПЗ е посочил, че според ОУП на гр. Пловдив, одобрен през 2007 г., трите УПИ-та: XXXI, XXXII и XXXIII попадат в УЗ -смесена многофункционална зона 2 /"Смф2"/, чиито устройствени показатели са: Пзастр. - от 25% до 50%; Кинт. - от 1, 2 до 2, 5; Позел. - от 30% до 50%; максимална кота корниз /Н/ - до 15 м.; По действащия ПУП-ПРЗ от 2014 г., трите имота попадат в УЗ "Сож", за която са одобрени показатели: Н - до 25 м.; Пзастр. - до 60%; Кинт. - до 2, 5; Позел. - минимум 30%. Установил е, че новообразувания УПИ XXXI-1030, съгласно оспорения проект попада в УЗ - "Смф2", с показатели на застрояване: Н - до 25 м; Пзастр. - до 70%; Кинт. - до 3, 5; Позел. -минимум 30%; паркиране - 100%, начин на застрояване-свързано със застрояването в УПИ XXXIII. При тези данни съдът е направил изводи, че начините, по който са одобрени показателите на застрояване - Пзастр., Кинт. и кота корниз /Н/ в нов УПИ XXXI-1030, не формират "по несъмнен начин" извод, че ще надвишават тези, определени за зона "Смф2"- до 50%, до 2, 5 и до 15 м. Изрично се е позовал на чл. 38, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, относими за територия от разновидност "смесена централна зона" /"Ц"/ за много големи градове, какъвто е гр. Пловдив, за да обоснове, че за такава територия няма ограничение във височината на застрояване, както и че отразените в матрицата към оспорения проект устройствени показатели на застрояване за УПИ XXXI-1030 съответстват на показателите за зона "Ц", по смисъла на цитираните разпоредби от тази наредба. При тези мотиви и като е съобразил, че за разстоянието между сградите през улица е приложим чл. 36, ал. 1 ЗУТ, допускащ намаляване, е отхвърлил жалбата и по отношение на изменения план за застрояване. Решението е правилно по отношение изменението на ПУП-ПР и неправилно, по отношение изменението на ПУП-ПЗ на част от кв. 87 на гр. Пловдив, засягащ УПИ XXXI, УПИ XXXII, с контактна зона УПИ XXXIII, последният собственост на касатора - "Бобчев" ЕООД. С изменението на ПУП-ПР е извършено премахване на вътрешната регулационна линия между УПИ XXXI-588 и УПИ XXXII-589 и обединяването им в едно ново УПИ XXXI, за имот с проектен номер 510. 1030, без промяна предназначението на новия УПИ. Изменението е по искане на собственика на двата УПИ-та, който е един и същ, а именно "Балканика" ЕООД, гр. Пловдив. Изменението на ПР не засяга други съседни имоти и не предвижда отнемане или придаване към новото УПИ на части от такива имоти. Поради това е в съответствие с чл. 15, ал. 3 и чл. 19, ал. 5 ЗУТ, което го прави законосъобразно, както правилно е прието от съда. В тази част обжалваното решение като правилно, следва да остави в сила. По отношение оспореното изменение на ПУП-ПЗ, обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото е установено, че ОУП на гр. Пловдив е одобрен през 2007 г., с Решение № 375/05.09.2007 г. на ОбС-Пловдив /стр. 109/, като с него не са одобрени правила и нормативи за неговото прилагане, в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ, както повелява чл. 104, ал. 2 ЗУТ. Изрично с т. 2 от това решение е прието, че "при прилагане на ОУП, конкретизирането на правилата, нормативите и показателите да се решават със средствата на подробните устройствени планове в граници, определени с Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ /обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г./, освен в случаите, когато са установени или се установяват специфични правила и нормативи, по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУТ". В случая е установено, че Приложение 2 към ОУП на гр. Пловдив "Специфични правила и нормативи за устройство на територията" не е прието от ОбС- Пловдив. Поради това и съобразно цитираното решение на ОбС-Пловдив от 2007 г., правилата, нормативите и показателите на застрояване за кв. 87, са конкретизирани в одобрения и действащ ПУП на гр. Пловдив от 2014 г. Те трябва да отговарят на съответните им, предвидени в Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. С ПУП от 2014 г. кв. 87 попада в устройствена зона "Сож", като са приети следните показатели: Пзастр. - до 60%; Кинт. -до 2, 5, Позел. -мин. 30% и Н - до 25 м. и начин на застрояване-свързано. Устройствена зона "Сож" не съществува, както по одобрения ОУП на гр. Пловдив, така и по цитираната Наредба № 7/2003 г., установено и от заключенията на двете технически експертизи. Видно от графичната част към оспорената заповед, новообразуван УПИ XXXI -1030 и съседният му УПИ XXXIII-590, попадат в УЗ по ОУП - "Смф2", като показателите на последния остават непроменени, а тези на новия УПИ се променят, по отношение на Пзастр. и Кинт, както следва: Пзастр. - до 70% /вместо 60%/ и Кинт. - до 3, 5 /вместо 2, 5/. При тези данни неправилен е извода на съда, че устройствените показатели за застрояване на новия УПИ, спрямо УЗ "Смф2" не са завишени, както и че същите са в рамките на показателите по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за територии от "смесена централна зона" в големи градове. Новите устройствени показатели за зона "Смф2", относно УПИ XXXI-1030 по отношение нормативите за застрояване - плътност и интензивност са завишени, спрямо конкретизираните нормативи по действащия ПУП-ПРЗ от 2014 г., към които препраща ОУП на гр. Пловдив. Освен това те противоречат и на нормативите за интензивност на застрояването по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, за жилищни територии със средно и голямо застрояване, които в първия случай са до 2, 0, а във вторият - до 3, 0. Противоречието на тези показатели с показателите за застрояване по ОУП, респ. по действащия ПУП-ПРЗ от 2014 г., който ги конкретизира, представлява нарушение на чл. 104, ал. 1 и 2 ЗУТ и заедно с нарушението на чл. 19, ал. 1 от наредбата, обуславя незаконосъобразност на одобрения план за застрояване. В случая няма основания за приложение на чл. 38, ал. 1 от същата наредба № 7/2003 г., тъй като територията на която се намира новообразувания УПИ XXXI-1030, кв. 87 на гр. Пловдив, не е "смесена централна зона" по чл. 36, ал. 1. Ако беше такава, то графичното й изображение върху графичната част на заповедта, щеше да има друго обозначение, съответно на Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, Таблица № 1 "Графични елементи на ОУП", 0.4.11, с отразяване като "Ц" в кръгче, а не както е в случая - "Смф2" /Смесена многофункционална устройствена зона/, попадащо в графа 0.4.12. на същата Таблица. В подкрепа на извода, че в случая не става въпрос за смесена централна зона, е и устното изявление на в. л. Христова в с. з. на 26.03.2019 г., че графичното отразяване на процесния имот съобразно действащия ОУП на гр. Пловдив, не е в зона "Ц", а е в друга зона "Смф2". Предвид изложеното касационната жалба срещу обжалваното решение, в частта му на одобрения проект за изменение на ПУП-ПЗ се явява основателна. В тази част обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ето защо в тази част неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него, поставено друго, с което оспорената заповед, с която се одобрява проект за изменение на ПУП-ПЗ на новообразуван УПИ XXXI-1030, част от кв. 87 на гр. Пловдив, бъде отменена като незаконосъобразна. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъденото на община-Пловдив юрисконсултско възнаграждение, до размер на половината, т. е за 50 лева, предвид крайния изход по спора. На касатора "Бобчев" ЕООД, съобразно направеното искане в касационната жалба, също следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на половината, предвид частичната основателност на жалбата му. Тези разноски в размер на 1 134, 50 лева за първата инстанция / по представен списък и доказателства за направата им/ и в размер на 185 лева за касационната, се дължат от ответника, издател на частично отменения акт, а именно община Пловдив, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение