Решение № 3846 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2015 г.

Решение № 3846 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Димов Димов против решение № 2299 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1032/2014 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Христо Димов Димов против заповед № з-2075/7.05.2014 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Неправилно съдът приема, че първото от описаните в заповедта дисциплинарни нарушение не е достатъчно ясно формулирано в заповедта, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за законосъобразност на обжалвания акт. В заповедта е посочено, че Димов не е изпълнил служебните си задължения като при установени нарушения от водачи на МПС на Кодекса за застраховането и на Закона за движението по пътищата не им съставя акт за установяване на административно нарушение. Видно от изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище е, че в същите подробно са описани и индивидуализирани лицата, нарушили разпоредбите на Кодекса за застраховането и на Закона за движението по пътищата, на които е следвало да бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение, което не е сторено. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая, в заповедта, дисциплинарно наказващият орган изрично се позовава на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище и изцяло възприема изложените в тях факти, поради което административният акт отговаря на изискванията за форма и по отношение на първото, описано в заповедта нарушение. Ето защо доводът в касационната жалба в обратния смисъл, е неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), с която държавният служител е запознат. Последният е поканен да даде писмени обяснения с писмена покана, в която са описани дисциплинарните нарушения. Жалбоподателят дава такива, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка, с която жалбоподателят е запознат. Дисциплинарно-разследващият орган изготвя и справка, с която предлага на Христо Димов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.) вр. чл. 223 ППЗМВР (отм.). Следователно изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован, а доводите на касатора за противното, са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.). По несъмнен начин по делото е установено, че Христо Димов е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, които са материалноправното основание за налагане на дисциплинарното наказание. От събраните в дисциплинарното производство доказателства по несъмнен начин е установено, че в нарушение на служебните си задължения жалбоподателят не съставя актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и Закона за движението по пътищата. Установено е, че със знанието и непротивопоставянето на Димов полицаят, с който е на работа в екип извършва корупционни действия като взема различни суми от водачи на МПС, за да не им налага, установените в закона наказания. Тези факти са установени, както от сведенията, събрани от водачите на МПС в административното производство, така и от всички останали събрани по делото доказателства в т. ч. и от справките, изискани от информационния център към Гаранционния фонд. С действията си служителят нарушава чл. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Поведението на жалбоподателя и колегата му Йотов са станали достояние на гражданите и служители на МВР, с което е уронен престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Ето защо като прави извод, че служителят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Бургас е постановява решение съответно на материалния закон. Доводът на касаторът, че обжалваното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 7.06.2007 г., постановено по т. д. № 4/2007 г. на ВАС, е неоснователен. От една страна посоченото Тълкувателно решение е относимо към ЗМВР в сила до 12.07.2006 г., а от друга страна в цитираното решение е прието, че с оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Направен е извод, че дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в държавата закони или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни задължения, което не изключва деяния, уронващи престижа на службата, извършени по време на осъществяване на служебното правоотношение. Твърдението, че фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) изисква деянието да е извън рамките на служебното правоотношение, е неоснователно. Съгласно чл. 1 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР етичните правила на кодекса са приложими спрямо държавните служители в МВР за техните действия и поведение в работно и извън работно време и се отнасят до отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани (чл. 1, б. "а"). Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.). В случая вида на наложеното наказание е императивно определен с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.), съгласно които дисциплинарно наказание "уволнение" се налага при деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът прави изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Доводите, че неправилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, са неоснователни, тъй като същите са преценени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и подкрепят извода за материална законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,