Решение № 14200 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2020 г.

Решение № 14200 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на правосъдието чрез процесуалните представители Л. Димов-главен юрисконсулт и Ю. Борисова-главен юрисконсулт в Дирекция "Правни дейности" против Решение № 276/19.11.2019 г. постановено по адм. д. № 452/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Касаторът поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът недопустимо е тълкувал разширително ограничителната правна норма на чл. 46, ал. 1 ЗННД. Твърди, че в противоречие със събраните доказателства, съдът е извел правен извод за основателност на жалбата. Иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу заповедта на Министъра на правосъдието да бъде отхвърлена. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Претендира заплащане на съдебни разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответниците редовно призовани не се явяват в с. з. и не се представляват. От процесуалният представител на ответниците М. Манева и Б. Алексов е постъпил писмен отговор, с който оспорват касационната жалба. Сочат, че оспорената заповед на Министъра на правосъдието е нищожна и алтернативно незаконосъобразна, поради което и решението на административния съд за отмяната й е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че заповедта на Министъра на правосъдието е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК, а решението на административния съд като правилно по своя краен резултат следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Кюстендил е отменил по жалба на М. Манева и Б. Алексов Заповед № СД-05-291/1.08.2019 г. издадена от Министъра на правосъдието на РБ, с която на осн. чл. 46, ал. 5 във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ е постановен отказ за издаване на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД за вписване в регистъра на НК на Б. Алексов като "помощник-нотариус по заместване" при нотариус Манева и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите по прилагането и тълкуването на закона. След като е осъществил последователна преценка за наличието на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционния административен съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по аргумент от чл. 46, ал. 5 от ЗННД, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество съдът е приел, че при издаването на акта административния орган не се е съобразил с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни по силата на чл. 173, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо-постановено при наличието на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакувания съдебен акт е и правилен, тъй като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Събрал е и е коментирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилен краен извод, който се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че със Заявление рег. № 94-М-89/24.02.2017 г. до Министъра на правосъдието нотариус М. Манева и Б. Алексов са поискали издаване на заповед за вписване на Б. Алексов в регистъра на НК като "помощник-нотариус по заместване". Със Заповед № СД-05-150/7.08.2018 г. Министъра на правосъдието е постановил отказ с мотиви, че лицето не е вписано като помощник-нотариус и не е положило успешен изпит за първоначално придобиване на правоспособност на помощник-нотариус по заместване на осн. чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗННД. С влязло в сила решение по адм. д. № 4368/2019 г. на Върховният административен съд, петчленен състав е отменено решението по адм. д. № 10366/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и е постановена отмяна на сочената заповед на Министъра на правосъдието, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. В мотивите на съдебното решение съдът е установил, че са налице предпоставките на закона, за да се уважи искането на жалбоподателя Б. Алексов за вписването му като "помощник-нотариус по заместване", а именно, че същия има качество на помощник-нотариус и необходимия стаж, а по отношение на третата предпоставка-успешен положен изпит за помощник-нотариус по заместване такъв не е дължим, отчитайки предходното качество на жалбоподателя като нотариус, поради което е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 3 ЗННД и е указал на административния орган да издаде нова заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД, с която Б. Алексов да бъде вписан като "помощник-нотариус по заместване". От страна на административния орган обаче е последвал повторен отказ-предмет на проверката за законосъобразност пред Административен съд-Кюстендил. Като мотив за отказа отново е посочено, че молителят не е положил успешно изпит за първоначално придобиване на правоспособност на "помощник-нотариус по заместване" съгласно Наредба № 2 от 18.06.2013 г. за условията и реда за провеждане на изпита за помощник-нотариуси по заместване, поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД. При тези доказателства обосновани са изводите на административния съд за идентичност между разпоредителните части на двете заповеди-отменената с влязло в сила решение и оспорената в настоящото производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Втората заповед е издадена при еднакво неправилно приложение на закона, както първата, като при издаването й не са взети пред вид задължителните за административния орган указания по приложението на материалния закон по влязлото в сила решение на Върховния административен съд, петчленен състав. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган на който преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда. Наведените от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани със сила на присъдено нещо на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което и не следва да се обсъждат по същество. Следва да се отбележи, че силата на присъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъждани от административния орган или съда по предходното производство. Значение би имало настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок. В случая такъв факт не е налице. Соченият от Министъра на правосъдието удостоверителен документ вх. № 11-03-25/3.11.2016 г. от Председателя на Камарата на нотариусите, според който на осн. чл. 37, ал. 3 ЗННД Министъра на правосъдието е уведомен, че нотариус Б. Алексов е заличен от регистъра на НК на осн. чл. 35, ал. 1 ЗННД, считано от 31.10.2016 г. не съставлява такъв нов правопораждащ или правопогасяващ факт, тъй като е съществувал и е бил известен на административния орган далеч преди издаване на първата заповед. При това положение е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК-основание за обявяване нищожност на оспорения акт и връщане преписката на административни орган за ново произнасяне. Макар че съдът отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, той е постигнал същия правен резултат, поради което решението му следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 изр. 1 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение