Решение № 10728 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2012 г.

Решение № 10728 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 88/2012 г. по адм. дело № 1402/2011 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Щиляна Николова Чанева против решение № 65/07.06.2011 г., издадено от Директора на Районно управление "Социално подпомагане" гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 021-00-2292-1/15.04.2011 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" гр. Бургас. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Щиляна Николова Чанева с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е определен срока на дължимост на обезщетението за безработица, както и неговия размер. Ответната страна - Директорът на РУ "СО" Бургас, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за неоснователна, а изводите на Административния съд за правилни и в съответствие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е разпореждане № 021-00-2292-1/15.04.2011 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" гр. Бургас, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на Щиляна Николова Чанева, въз основа на подадено от нея заявление до Директора на РУ "СО" Бургас от 14.04.2011 г. С разпореждането е определен срока на дължимост на обезщетението за безработица от 13.04.2011 г. до 13.01.2012 г. Отчетен е осигурителният стаж до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 16 г. и 1м.; осигурителен доход за периода от 01.09.2009 г. - 28.02.2011 г. - 3 232,00 лв. и среднодневен осигурителен доход - 8,55 лв. Въз основа на тези данни е определено дневно парично обезщетение за безработица - 5,13 лв. - 60% от среднодневния осигурителен доход и е отчетен минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2011 г. - 7,20 лв. Верен е изводът на Административен съд - Бургас, че административният орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 54б от КСО и чл. 9 от НОИПОБ спрямо определянето размера на паричното обезщетение за безработица. Неоснователен е доводът на касаторката, че тъй като е работила 4 часа дневно, то среднодневният осигурителен доход следва да се определя не въз основа на работните дни в месеца, а въз основа на отработените часове. В чл. 9, ал. 4 от НОИПОБ изрично е разпоредено, че за да се определи среднодневният осигурителен доход за 18-месечния период, то доходите по ал. 1 и ал. 3 следва да се разделят на броя на работните дни по календар за същия период. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и по отношение на определяне на срока на дължимост на обезщетението. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че след като жалбоподателката е пропуснала срока, предвиден в чл. 54а, ал. 4, т. 2 от КСО, то следва да се приложи нормата на чл. 54а, ал. 6 КСО, а именно паричното обезщетение да се изплаща от датата на регистрацията в Агенцията по заетостта за определения по чл. 54в период, намален със закъснението. Касаторката възразява, че закъснението се дължи на уважителна причина, тъй като веднага след прекратяване на трудовото й правоотношение е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е трябвало да изчака издаването на разпореждането на ръководителя на Пенсионно осигуряване към РУ "СО". Твърди, че е щяла да извърши престъпление, ако едновременно с това се е регистрирала и в Агенцията по заетостта като безработна. Тези твърдения не могат да бъдат споделени. В § 1 от допълнителните разпоредби на НОИПОБ са изброени хипотезите, които могат да се приемат като "уважителна причина", като за всички от тях е характерно, че възпрепятстват лицето физически да извърши определено действие. Конкретният случай не попада в хипотезата на "други подобни обстоятелства", тъй като дори и след като е подала заявление за отпускане на пенсия, жалбоподателката е била в състояние да се регистрира и в Агенцията по заетостта, като това няма да представлява престъпление, тъй като все още не й е била отпусната пенсия. В случай, че такава бъде отпусната, то за касаторката съществува задължение съгласно чл. 54д, ал. 3 от КСО да декларира този факт пред съответното териториално поделение на НОИ, въз основа на което ще бъде прекратено изплащането на обезщетението за безработица. По изложените съображения настоящият състав счита, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,