Решение № 12616 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2021 г.

Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община /СО/, подадена чрез юрк. Йосифова срещу решение 720 от 10.02.2021 г. по адм. дело 9965/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ ДПН18-ТД26-11-(5)/26.10.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи Панчарево на Дирекция Общински приходи при Столична община /СО/, потвърден с решение СФД18-РД28-220 от 14.12.2018 г. на директора на Дирекция Общински приходи към СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че услугите включени в ТБО за процесните периоди са извършвани, поради което безспорно същата е дължима и правилно установена с издадения АУЗД. Счита, че съдът неправилно е приел, че след като по преписката не са били приложени пълномощни, то се налага безспорен извод, че на дружеството не са предоставяни контейнери тип бобър. Излага твърдения, че неправилно е възприето заключението по извършената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която има неточни изчисления. По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба Сии енд сън 08 ООД, в подаден писмен отговор, чрез адв. Николова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил АУЗД ДПН18-ТД26-11-(5)/26.10.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи Панчарево на Дирекция Общински приходи при СО, потвърден с решение СФД18-РД28-220 от 14.12.2018 г. на директора на Дирекция Общински приходи към СО, в частта, с която за имот с партиден 7218F33587 и имот партиден М2309373, находящи се в с. Кокаляне, район Панчарево, СО, собственост на Сии енд сън 08 ООД са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2013 до 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 11025,87 лева главница и лихви. Установените с АУЗД задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за процесните периоди не са оспорени от дружеството. Производството пред административния съд е било по реда на чл. 226 от АПК, след като с решение 12303 от 06.10.2020 г. по адм. д. 6718/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, е отменено решение 2246 от 27.04.2020 г. по адм. д. 784/2019 г. по описа на АССГ, 7 състав и делото е върнато за ново разглеждане. Указанията на касационната инстанция са били относно отстраняване на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи неизясняване на спора по основното възражение на жалбоподателя за непредоставяне на съдове за събиране на отпадъци, респективно непредоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. С оспореното в настоящото производство решение е отменен АУЗД в частта на установените задължения за ТБО както следва: За имот с партиден 7218F33587 за 2013 г. за разликата над 4,28 лв. до 1 344,28 лв. главница и над 2,12 лв. до 709,20 лв. лихва за забава; за 2014 г. за разликата над 4,53 лв. до 1 344,53 лв. главница и над 2,02 лв. до 572,78 лв. лихви за забава и за 2017 г. за разликата над 5,04 лв. до 1 345,04 лв. главница и над 0,58 лв. до 162,89 лв. лихви за забава. За имот с партиден М2309373 за 2013 г. за разликата над 21,88 лв. до 1 361,88 лв. главница и над 11,64 лв. до 718,49 лв. лихви за забава; за 2014 г. за разликата над 20,46 лв. до 1 360,46 лв. главница и над 8,74 лв. до 579,65 лв. лихви за забава и за 2017 г. за разликата над 21,74 лв. до 1 361,74 лв. главница и над 2,64 лв. до 164,93 лихви за забава. Решението е предмет на касационен контрол само в частта, в която процесният АУЗД относно определените задължения за ТБО и лихви за горепосочените периоди е отменен. В останалата част съдебният акт е влязъл в сила. По делото са приети заключения по извършени първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи /СТЕ/, които са частично кредитирани от съда. За да отмени частично оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и приложимите правни норми от ЗМДТ и Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО, Наредбата/. Приел е, че безспорно имотите на дружеството жалбоподател попадат в границите на районите, за които СО е организирала предлагането на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Установил е, че по делото са приложени и констативни протоколи от 2013 г. и 2017 г. за предоставяне на контейнери за отпадъци на дружеството. В изпълнение на указанията дадени от касационната инстанция, съдът е открил производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване на предоставените от ответника КП КП-13-0005925/07.03.2013 г. и КП КП-17-0011686/04.04.2017 г. като е възприел изложената теза от жалбоподателя, че процесните КП не са подписани от служители на Сии енд сън 08 ООД тъй като по делото липсват приложени пълномощни. Съдът се е позовал и на представеното писмо от Столичен инспекторат рег. ССИ19-ВК08-2257-4/05.11.2019 г., в което е посочено, че дружеството ползва по оперативен план 2 бр. съдове на общо основание, а не лично предоставени по декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, с оглед на което е приел, че процесните протоколи не следва да бъдат кредитирани. Предвид на така установените факти, са изложени мотиви, че размера на ТБО неправилно е определена по реда на чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО според вида и броя на предоставените съдове за битови отпадъци, тъй като такива въобще не са били предоставяни. Решаващия състав е преценил, че задълженията за ТБО за процесните години следва да бъдат определени по реда на чл. 26 от Наредбата - пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите за предоставените услуги, като следва да бъде изключена стойността на услугата по чл. 22, т. 1 от Наредбата. В тази връзка, първоинстанционният съд се е позовал на изчисленията на вещото лице по извършената втора СТЕ, като е отменил оспорения АУЗД, в частта на определените задължения за ТБО над посочените размери. Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: В изпълнение на задължителните указания, дадени в решение 12303 от 06.10.2020 г. по адм. д. 6718/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, съдът е открил производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорване на представените констативни протоколи от 2013 г. и 2014 г., като основателно не е кредитирал същите като годни доказателства, които могат да установят реалното предоставяне на процесните контейнери. Правилно е преценено и представеното становище от Столичен инспекторат рег. ССИ19-БК08-2257-4 от 05.11.2019 г., в което е посочено, че липсват приложени пълномощни за лицата подписали процесните констативни протоколи, както и че при извършена проверка е установено, че дружеството ползва по оперативен план 2 бр. съдове на общо основание. В този контекст, съдът е достигнал до обоснован извод, че от страна на ответника не е проведено успешно доказване на факта относно предоставяне на процесните контейнери за ползване, поради което дължимата ТБО неправилно е определена по реда на чл. 22, т. 1 и чл. 23 от Наредбата в размер на 3,4 на хиляда /за 2013 г. и 2014 г./ и в размер на 4 на хиляда /за 2017 г./ върху отчетната стойност на имота + 1 340 лв. за 1 бр. контейнер. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя: според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; чрез пряко договаряне и пропорционално в промили. В чл. 23 от същата наредба е регламентирано, че за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване по реда на чл. 22, т. 1, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция Икономика и търговска дейност декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Съгласно чл. 26 от Наредбата извън случаите на чл. 23 и чл. 24 такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите. Видно от така цитираните правни норми, законодателят е регламентирал три алтернативни начин за облагане с ТБО за нежилищните имоти собственост на предприятия. Първият от тях е чрез подаване на декларация за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци, които ще се използват през годината, вторият е чрез пряко договаряне и третият пропорционално в промили. В настоящия случай, първостепенният правилно е приел, че независимо, че по делото са приложени подадени декларации от дружеството по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, то от страна на ответника не е доказано предоставянето на процесните контейнери. Предвид на тези обстоятелства, съдът обосновано е достигнал до извода, че ТБО за процесните имоти следва да бъде определена по реда на чл. 26 от Наредбата, а именно пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите. В тази връзка основателен е доводът на касатора, че неправилно съдът е възприел, че след като няма по делото приложени пълномощни, то се обосновава изводът, че на дружеството не са предоставяни контейнери тип бобър, както и неправилни са изводите на АССГ, базирани изцяло на заключението по СТЕ, съгласно което е приложил формула за изчисляване на таксата единствено в компонента за поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване. Както е видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, решаващият състав на АССГ приема, че не е спорно обстоятелството, че имотите на жалбоподателя попадат в границите на районите, за които СО е организирала предлагането на услугите по чл.62 ЗДМТ, както и че съгласно становище на столичния инспектор при извършена проверка е установено, че фирмата ползва по оперативен план 2 бр. съдове на общо основание. Това означава, че е доказано реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на СО по отношение на имотите, собственост на оспорващия, доколкото същите се намират в границите на територията на район Панчарево, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, за установяването на който факт са приети по делото надлежни писмени доказателства, представени от ответната страна в рамките на първоинстанционното производство съгласно писмо вх. 15041 от 17.05.2019 г. / на л. 60 от адм. дело 784/2019 г. по описа на АССГ/, писма изх. ДПН18-ТД26-11-19 от 19.06.2019 г. / на л. 223 от адм. дело 784/2019 г.по описа на АССГ/ и изх. ДПН18-ТД26-11-/16/,рег. на 11.06.2019 г./ на л. 237 от адм дело 784/2019 г. по описа на АССГ/. От друга страна, по отношение на втория компонент услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или в други съоръжения местонахождението на процесните имоти на територията на СО съгласно чл. 63, ал.1 ЗМДТ обуславя дължимост и на тази такси. Дължимостта на тази такса законодателят не е обвързал с фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.