Решение № 13578 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез юрисконсулт Стоянова срещу Решение 1527/30.04.2024 г. постановено по адм. д. 328/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-16002419005057-091-001/ 05.03.2020г., издаден от Т. Петкова - Началник на сектор, възложил ревизията и М. Колева - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 160/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП и административната преписка е изпратена на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, с указания да съобрази съдържащите се в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за липса на надлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР). Касационният жалбоподател сочи, че на 06.03.2017 г. упълномощеното от дружеството лице М. М. е депозирало заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, като според касатора в същото подателят е посочил, че заявява пълен достъп до информация във връзка с предоставяните услуги. Излага доводи, че меродавно за приложимостта на нормата по чл. 28, ал. 2 от ДОПК е писмено изявление на задълженото лице с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото в случая счита, че е налице. Иска отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се разноски за две съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Юг Райчеви ЕООД, чрез адв. Станимиров в отговор по касационната жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа искане решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховната прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Стара Загора е бил Ревизионен акт Р-16002419005057-091-001/05.03.2020г., издаден от Т. Петкова, на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и М. Колева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 160/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Юг Райчеви ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 873,69 лева и лихва в размер на 2521,30 лева; лихва за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 г.- 1110,86лв., корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4600,02 лв. и лихва 434,48 лева; както и задължения по ЗДДС за периоди 01.01.2017г. 31.12.2018 г. в резултат на начислен ДДС в размер на 969 лева и отказан данъчен кредит в размер на 42 220,33 лева. с прилежащи лихви в размер на 10 988,19 лева и са определени лихви в размер на 418,04 лева по СД по ЗДДС. По делото е установено, че ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия Р-16002419005057-020-001 от 31.07.2019 г., издадена от Т. Петкова, изменена със Заповеди за изменение на ЗВР -Р-16002419005057-020-002/04.11.2019г., Р-16002419005057-020-003/05.12.2019г. и Р-16002419005057-020-004/20.12.2019г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002419005057-092-001/06.01.2020г., като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. Петкова - Началник на сектор, възложил ревизията, и М. Колева - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт Р-16002419005057-091-001/ 05.03.2020 г. С Решение 160/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, ревизионният акт е потвърден. След извършена проверка за законосъобразност на ревизионния акт, административният съд е приел, че същият е нищожен. Съдът е приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията и на документите по ревизионното производство, което твърдение се основава на съображения, че същите са връчени на електронен адрес, който не е заявен от ревизираното дружество за получаване на документи от органите на НАП във връзка с контролни и ревизионни производства. Административният съд е анализирал разпоредбите на чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ДОПК и чл. 28, ал. 2 от ДОПК и е приел, че в конкретния случая Заповед за възлагане на ревизия Р-1600219005057-020-001/31.07.2019 г. е връчена по електронен път, на електронен адрес, които не е посочен от лицето за адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Съдът е аргументирал извода си посочвайки, че първоначалната ЗВР е връчена по електронен път на лице, което не е разполагало с надлежна представителна власт, чрез активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на документи, като съобразно същото е посочена датата на връчване на съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от който е била активирана, и изтеглянето на документите от имейл адрес [електронна поща]. Съобразено е от съда, че лицето М. К. М. не е упълномощено да представлява дружеството пред НАП по отношение на контролни производства. Отделно от изложеното, административният съд е приел, че е налице и ненадлежно връчване по чл. 32 от ДОПК. Съдът е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК съгласно която заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Прието е, че в случая не се установява заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да е изпратил и писмо с обратна разписка, което обстоятелство изключва приложение на хипотезата на връчване чрез прилагане към досието по чл. 32 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е извършил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал правилни изводи. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. В чл. 113, ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, императивната норма на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква задължително връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й, задълженото лицето узнава за вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, както и кои са органите, извършващи ревизията, обхвата на ревизията и нейният срок. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. Според чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Настоящият състав приема за правилен изводa на административния съд, че в случая ревизираното дружество не е посочило пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал.2 ДОПК. Противно на изложените в касационната жалба доводи, такъв адрес не е посочен от дружеството чрез заявление от 06.03.2017 г. за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП или чрез заявление за регистрация по ЗДДС. Правилно решаващият състав на административният съд е приел, че ЗВР е връчена на лице, което не е разполагало с надлежна представителна власт. Видно от представеното пълномощно от 06.03.2017 г. Юг Райчеви ЕООД е упълномощило М. К. М. да подава данни от името на дружеството по електронен път в НАП и да има достъп до данъчно-осигурителната информация на дружеството. Именно с оглед предоставените й права, със заявление с вх. 2400И0095197 от 06.03.2017 г., М. е заявила достъп за подаване на декларации, документи, данни или заявления за дерегистрация по ЗДДС; за такива свързани със задължителното осигуряване, уведомления за сключване на трудови договори и за предоставяне на данъчна и осигурителна информация за дружеството. Противно на твърденията в касационната жалба, в посоченото заявление липсва заявен достъп за връчване и предоставяне на документи в рамките на контролни производства. Такива права не са предоставени на М. с цитираното пълномощно. Предвид изложеното и анализа на приложимата нормативна уредба не може да се приеме, че процесната ЗВР е надлежно връчена с изпращането й на електронен адрес [електронна поща], нито че същият е посочен от ревизирания като адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал.2 ДОПК. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че всички документи в хода на ревизионното производство са изпращани на посочения от М. електронен адрес, като от страна на ревизираното дружество не са представени изисканите от органите на НАП документи, не е подадено и възражение против ревизионния доклад. Нещо повече - ревизионният акт е обжалван три години след издаването му, като с решението на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е прието, че жалбата е процесуално допустима и същата е разгледана по същество. След като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ЗВР е следвало да му бъде връчена на адреса по чл. 28, ал.1, т.1 ДОПК, а именно адресът на управление на дружеството. Правилни са и изводите на административният съд и за нарушена процедура по връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. Съгласно чл. 32, ал. 1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Не е спорно и се установява от данните по делото, че адреса на дружеството е посетен през уречения период от време. От доказателствата по делото, обаче, не се установява заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да е изпратил и писмо с обратна разписка. В случая и решаващият орган е приел, че е допуснато нарушение на чл.32, ал.5 ДОПК при съобщаване на ревизионния акт, каквото нарушение е допуснато и при връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Въз основа на изложеното и предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на процесната ЗВР, обосновано административният съд е приел, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск на приходните органи накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Наред с това допуснатото нарушение препятства преценката доколко ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал.1 ДОПК. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт и обуславя извод за неговата нищожност. По изложените съображения, решението на Административен съд Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да са сторени. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,