Решение № 12792 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2014 г.

Решение № 12792 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Бест уеб Дизайн" ЕООД, гр. С. срещу Решение № 6296 от 23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 4369/2014 г. по описа на Административeн съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 210-1308475/06.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 546/27.03.2014 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните периоди в размер на 26 697,87 лева и лихви в размер на 12 107 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение не е съобразено с представените по преписката доказателства, поради което изводът за нереалност на процесните доставки е неправилен - касационни основания, които настоящата инстанция квалифицира като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ненамирането на доставчиците на адресите им и липсата на кадрова обезпеченост не може да е основание да се откаже признаване право на данъчен кредит. Поддържа, че счетоводството му е водено редовно и е налице последваща реализация на услугите. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и отмяна на РА. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С РА, в рамките на ревизия за определяне на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.05.2007 г. - 31.05.2007 г.; от 01.11.2007 г. до 31.12.2007 г.; от 01.02.2008 г. до 31.05.2008 г.; от 01.08.2008 г. до 31.07.2009 г.; от 01.09.2009 г. до 31.12.2009 г.; от 01.02.2010 г. до 31.07.2010 г.; 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г., от 01.05.2011 г. до 31.07.2011 г. и 01.09.2011 г. - 30.09.2011 г. са установени задължения в размер на 26 697,87 лева и лихви в размер на 12 107 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки - рекламни услуги и материали, в т. ч. изработка на телевизионен и радиоклип, листовки, постери, интернет банери, файлове за прес-реклама и външна реклама, предпечатна подготовка, изработка и надписване на рекламни материали и сувенири, изработване на уеб сайт и на уеб страница, наем аксесоари за снимки, наем на снимачна площадка и др. Ревизията е повторна, съгласно решение № 969/31.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" С., с което е отменен РА № 2401207622/04.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1205219/09.07.2012 г. на началник сектор ревизии в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК обаче е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, следователно изисква се ревизионният акт да е издаден от орган, определен със заповед на органа, възложил ревизията /ЗОКО/. От тълкуването на посочените норми следва, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 01.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Според чл. 155, ал. 6 от ДОПК, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Следователно, производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало преди 01.01.2013 г. и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 01.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от Е. В., в качеството и на орган, възложил ревизията и Н. У. като ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Посочването на ръководителя на ревизията в ЗВР и участието на този орган в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. след 01.01.2013 г./ за издаването на РА, не се приравнява на определянето на компетентния орган по предходната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Това обуславя нищожността на РА, която, след отмяна на първоинстанционното решение, следва да бъде обявена от настоящия състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение