Решение № 10584 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2015 г.

Решение № 10584 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "У. к. ф." ЕАД срещу решение № 6039/14.10.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 5269/2015 г. Претендира недопустимост на съдебния акт поради подмяна на предмета на спора, като прави искане за обезсилването му. Въвежда възражения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В молба от 30.09.2016 г. адв. С. от името на жалбоподателя моли касационната инстанция да прогласи нищожността на обжалваното съдебно решение, предвид "нищожността" на оспорената заповед, като "издадена въз основа на отменено с влязло в сила решение на касационен съд наказателно постановление". Твърди, че съдебното решение следва да се обяви за нищожно и производството по делото да се прекрати. От решението на АССГ по кнахд № 2036/2016 г., с което било отменено Наказателно постановление № К - 033590/19.06.2015 г., издадено от Главен директор на ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, можели да се изведат основанията за неправилност на обжалваното в настоящото производство решение.

Ответникът, Председател на Комисията за защита на потребителите, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна /с правен интерес предвид неблагоприятния ефект на първоинстанционното решение/, срещу съдебен акт по смисъла на чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и като взе предвид възраженията на касатора за нищожност и недопустимост на обжалваното решение на АССГ, съставът обосновава следните изводи от правна страна:

По възражението за нищожност на съдебното решение, направено в молба на адв. С. от 30.09.2016 г.:

Обжалваното съдебно решение не страда от порока "нищожност". Правната доктрина и съдебната практика въвеждат основания за "нищожност" на съдебен акт, като сред тях се включват пороци на решението от категорията на: - ненадлежен съдебен състав; - акт извън пределите на правораздавателната власт на съда; - неспазване на формата и неподписване на съдебния акт. Обжалваното решение на АССГ е валиден съдебен акт, с който спорът по фактите и правото е решен по същество. Решението е с предмет в рамките на правораздавателната власт на съда; в писмена форма, подписано от съдебния състав. Въведеното възражение от адв. С. не представлява основание за прогласяване на съдебния акт за нищожен. Заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ е предмет на съдебен контрол. Същата има характер на индивидуален административен акт /ИАА/, с който се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Липсата на форма или некомпетентността на органа, издал този акт са евентуални основания за прогласяването му за нищожен, но те касаят спора по същество. Нищожността на един административен акт не влече като последица нищожност на съдебния акт, с който административният не е обявен за нищожен. Заповедта за налагане на ПАМ не е издадена на основание "наказателно постановление". Дори и по фактите, предмет на спора, да е издадено наказателно постановление от друг орган, то последното е самостоятелен акт, който от една страна няма характер на ИАА и на следващо място не е основание за издаване на обжалваната заповед. Теоретичната възможност един ИАА да е издаден на отпаднало основание също не обосновава извод за нищожност на съдебното решение, чиито предмет на съдебен контрол е този акт.

По възражението на адв. С. за недопустимост на съдебното решение:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество: - липса на право на жалба или ненадлежното му упражняване; - десезиране на съда и прочие.

За разлика от нищожното решение, недопустимото решение е действително, като подлежи на унищожаване чрез обжалване.

Според адв. С., обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът се е отклонил от предмета на спора, с който е бил надлежно сезиран. Възражението е неоснователно.

Недопустимо, поради подмяна на предмета на спора, би било съдебното решение, ако съдът е сезиран с жалба срещу един административен акт, а се е произнесъл с диспозитив срещу друг акт. В конкретната хипотеза, АССГ е сезиран с жалба срещу заповед № 234/25.03.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като с диспозитива на съдебното решение е отхвърлил жалбата на "У. к. ф." ЕАД срещу същия този акт. Липсва подмяна на предмета на спора, тъй като предмет на спора е законосъобразността на тази заповед като ИАА. На ниво общ съд в рамките на гражданското правораздаване, подмяната да правното основание на иска има за последица недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне по иск с различна правна квалификация. В рамките на административното правораздаване, въпросът дали заповедта е издадена на едно правно основание, а съдът е обсъдил в решението си друго правно основание е въпрос, който касае правилното приложение на материалния закон и по никакъв начин не обосновава извод за недопустимост на съдебния акт поради подмяна на предмета на спора. Доколкото обжалваното съдебно решение е постановено в рамките на допустимо съдебно производство по допустима жалба на дружеството - подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност ИАА, и съдът се е произнесъл по законосъобразността на този акт, съдебното решение е допустим съдебен акт и не следва да бъде обезсилено.

По искането за прекратяване на делото:

Основанията за прекратяване на съдебното производство пред касационната инстанция са разписани в чл. 215 АПК. В конкретната хипотеза не е налице нито едно от тях. Съгласно чл. 221, ал. 3 и ал. 4 АПК ВАС прекратява делото след като обезсили съдебното решение, но предпоставка за това са именно основанията за недопустимост на производството, каквито в случая липсват.

По възраженията на адв. С. за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон:

Касационната инстанция приема, че в хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е разпределил тежестта на доказване; по допустима жалба е насрочил делото в открито съдебно заседание, за което е призовал надлежно страните; събрал е относими, допустими и необходими доказателствени средства за изясняване на спора по същество. Съдебното решение съдържа от външна страна фактически установявания и правни изводи, поради което не може да се направи извод за необоснованост поради липса на мотиви.

Въз основа на анализ на фактите във връзка с относимите правни норми, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон:

Страните не спорят по фактите. Същите са изписани в съставените по време на административната проверка актове, проверени са от съда, който е направил правилен извод за съответствие между описаната от органа фактическа обстановка и събраните в хода на производството доказателства за установяването им.

Спорът между страните касае правото:

Заповед № 234/25.03.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е индивидуален административен акт, с който на "У. к. ф." ЕАД се налага принудителна административна мярка забрана да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика.

В мотивите на акта действията, които осъществяват тази практика са дефиринцирани в три пункта:

1. Служители на "У. к. ф." ЕАД в магазин "Т." в качеството си на кредитни консултанти при закупуване на стоки от магазина са обяснили на потребителя, че кредитът ще бъде с ясни условия, без скрити такси и комисионни, с ясна погасителна вноска, която няма да се променя през целия срок на договора.

1. На интернет сайта на "У. к. ф." ЕАД: http: /www. ucfin. bg/, е изписано, че потребителският стоков кредит е без скрити такси и комисионни.

1. В договора за отпускане на стоков кредит в т. 3 "такси и комисионни" е изписано - 0.00 лв.

В диспозитива на обжалваната заповед, като действия, които осъществяват практиката са изведени само тези по т. 2, като е направен извод, че чрез тези данни на интернет сайта на дружеството търговецът дава на потребителите неясна и двусмислена информация, че определен вид услуги нямат скрити такси и комисионни, но се оказва, че прилага тарифа за начисляване на такси, което допълнително обременява потребителя.

Страните не спорят, че на интернет сайта на "У. к. ф." ЕАД: http: /www. ucfin. bg/, е изписано, че потребителският стоков кредит е без скрити такси и комисионни. Не се спори и това, че при внасяне на погасителната вноска по такъв кредит в "У. Б." АД /на 6.10.2014 г./ потребител е заплатил 1 лв. такса за превод на сумата /вноската по кредита/.

Спорът е в това дали така изписаното действие представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 - "предоставя информация по неясен или двусмислен начин".

Според съдебния състав на седмо отделение на Върховен административен съд, АССГ неправилно е приложил материалния закон. Решението му като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК, при следните изводи от правна страна:

Съдът извърши служебна справка по данни от Търговския регистър към Агенцията по вписванията и констатира, че "У. Б." АД и "У. к. ф." ЕАД са различни юридически лица, с различен ЕИК и предмет на дейност.

Подписаният договор за потребителски стоков кредит е със страна по договора - "У. к. ф." ЕАД. Същото дружество чрез договора, както и на интернет страницата си в действителност предоставя на потребителите информация в насока, че потребителският стоков кредит, който предоставя е без скрити такси и комисионни. С тези действия дружеството по никакъв начин не осъществява състава на чл. 68е, ал. 2, предложение 2 от ЗЗП. В хода на производството както пред органа, така и в съдебна фаза, не са събрани доказателства, от които да се установява, че чрез други действия на същото дружество, посочените в договора и на сайта условия не са спазени.

"У. Б." АД е самостоятелно АД, което осъществява банкова дейност по смисъла на Закона за кредитните институции. Като кредитна институция, банката осъществява парични преводи, като услуга, за която изисква цена по Тарифа. Сумата от 1 лв., заплатена от потребителя е цена на услугата "паричен превод", осъществена от "У. Б." АД. Тази цена не е част от вноската по кредита към "У. к. ф." ЕАД и по никакъв начин не следва да се приема като част от вноската по този кредит. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че вноската по кредита не е променена. Размерът на вноската е запазен, като сумата, преведена на "У. к. ф." ЕАД е в размер съобразно уговорения в договора. Размерът на таксите за превод на пари е различен за различните кредитни институции, но същите не са част от вноската по кредита и не се определят нито като вид, нито като размер от кредитодателя по договора. В тази насока, не почива на доказателствата по спора, изводът на органа, че търговецът прилага Тарифа за начисляване на такси.

За да се направи извод за нелоялна заблуждаваща търговска практика, следва да са реализирани всички елементи от фактическия състав на деянието по посочената правна квалификация от лицето, на което се вменява нарушението и се налага ПАМ.

Информацията, предоставена от "У. к. ф." ЕАД по повод таксите и комисионните по стоковия кредит не се явява неясна и двусмислена, тъй като дружеството не въвежда такси във връзка с отпускане или обслужване на кредита. Заплатената от потребителя такса е за извършена услуга от друго дружество - банка като кредитна институция по повод услуга "паричен превод", информация за която кредитодателя не следва да предоставя, тъй като е извън обема на предоставения от него кредит.

Намира приложение и чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро и в лева от "У. к. ф." ЕАД, според които: Плащането на каса по договор за кредит ще се извършва, като се начислява от "У. Б." АД такса според тарифа на банката. Полагайки подписа си под договора, потребителят се съгласява с общите условия по кредита, като се уведомява за възможността да заплати посочената такса за услугата "паричен превод" според тарифата на банката, която я осъществява. В Общите условия по кредита са описани и способи за внасяне на вноските без обременяване на длъжника с такси за парични преводи.

Неправилно, за да не приложи разпоредбите на Общите условия органът се позовава на "знанието" на кредитора за таксата от 1 лев, заложена в тарифата на банката, като се позовава и на факта, че "У. к. ф." ЕАД е собственост на "У. Б." АД. Търговските отношения между самостоятелните правни субекти като юридически лица не са предмет на настоящото производство. На следващо място, недопустимо е позоваване от страна на органа на качество като "знание" по отношение на юридическо лице, което не формира мисъл като физическите лица.

Липсата на елемент от фактическия състав на нарушението обосновава извод за несъставомерност на деянието по изписаната правна квалификация и незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неправилно приложение на материалния закон.

Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилен съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени Заповед № 234/25.03.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

Предвид изхода на спора, на "У. к. ф." ЕАД се дължат разноски по делото в размер на 3029.93 лв., от които 50.00 лв. държавна такса по сметка на АССГ, 1053 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ, 26.13 лв. - държавна такса по сметка на ВАС, 1900.80 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд