Решение № 13157 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2025 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Професионална гимназия по електротехника и електроника (ПГЕЕ) Апостол Арнаудов, гр. Русе С. М., чрез адв. Л. Митова, срещу решение 1045 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело 28/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение на АС-Русе и постановяване на ново, с което първоинстанционната жалба да бъде изцяло уважена. Претендират се сторените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заявява становище за неоснователността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски в касационното производство. Ответникът по касационната жалба И. Д. Д., в представен писмен отговор поддържа, че обжалваното решение е правилно и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение АС-Русе е отхвърлил жалбата на директора на ПГЕЕ Апостол Арнаудов, гр. Русе против решение 370 от 30.12.2024 г. по преписка 12/2024 г. на КЗД, Втори специализиран постоянен заседателен състав, в частта по т. I, с която по жалба вх. 44-00-4296 от 08.12.2023 г. и допълнение към нея вх. 44-00-4433 от 21.12.2023 г., подадени от И. Д. Д., е установено, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката, директорът на ПГЕЕ Апостол Арнаудов, гр. Русе - С. М., представляващ работодателя, като е отказал да изплати полагащото се на И. Д. Д. увеличение на трудовото му възнаграждение, съгласно Анекс Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на императивното задължение на разпоредбата на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по отношение на И. Д. Д.. За да обоснове този краен резултат, съдът е приел, че обжалваното решение на КЗД не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 от АПК. Установил е, че е издадено от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за безспорно установени фактите по спора и е потвърдил становището на КЗД относно очертания като спорен въпрос по делото за приложението на Анекс Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД 01-269 от 06.12.2022 г. и спрямо служителите с прекратено трудово правоотношение към датата 10.08.2023 г., респективно за релевантния момент, към който следва да се определи кръгът от служители, до които се отнася предвиденото увеличение на трудовите възнаграждения. Материалноправният анализ на съда е съсредоточен изцяло върху този въпрос, като се изложени съображения относно обратното действие на анекса в частта, засягаща увеличението със задна дата на минималните трудови възнаграждения, както и приложимостта на тази нова уредба и по отношение на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал с действащ трудов договор към момента на влизането й в сила 01.01.2023 г. Както КЗД, така и съдът в заключение са приели, че Анекс Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД 01-269 от 06.12.2022 г., с който е определено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса 10.08.2023 г., са с прекратено трудово правоотношение. Съответно, съдът е приел, че отказът на директора на учебното заведение да изплати разликата между трудовото възнаграждение, получавано от служителя към датата на прекратяване на същото и възнаграждението, което е следвало да получи при увеличението по силата на анекса, приет на 10.08.2023 г., но в сила, считано от 01.01.2023 г., е в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., съгласно която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В тази насока съдът е споделил позицията на КЗД, че нарушението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. е самостоятелно и наличието на защитен признак не е необходимо. Изложил е съображения, че Законът за защита от дискриминация е специален спрямо общите разпоредби в Кодекса на труда, с които се забранява дискриминацията при упражняване правото на труд и доразвива хипотезите, в които нарушенията, свързани с правото на труд се явяват в противовес с буквата и духа на закона. С тези мотиви съдът е потвърдил изцяло решението на КЗД в частта по т. I, с която е прието, че като е отказал поисканото от И. Д. Д. преизчисляване и изплащане на полагащото му се увеличение на трудовото възнаграждение, съгласно цитирания Анекс към КТД 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, директорът на ПГЕЕ Апостол Арнаудов, гр. Русе е допуснал нарушение на императивното задължение по чл. 14 от ЗЗДискр. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното съдебно решение е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. са изброени неизчерпателно защитените признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието защитен признак, но Върховният административен съд е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с признаците, които са посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр. урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 ЗЗДискр. Ето защо във всеки отделен случай следва да се посочи точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано. На следващо място дискриминационният акт изисква да се установи различно третиране на сходни случаи (пряка дискриминация), или еднакво третиране на различни случаи (непряка дискриминация), които да се основават на защитен от закона признак. Установяването на дискриминация зависи от сравнението на лицето, оплакало се от дискриминация, с друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния защитен признак. За да е валидно сравнението е необходимо "сравнителят" да е в сравнима ситуация с дискриминирания субект и наличието на причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и признакът, предмет на защита. Установяването на дискриминация поради нарушение на правилата за защита на правото на труд в различните хипотези, уредени в Раздел I на Глава втора на Закона защита от дискриминация, е подчинено на същите критерии. В разпоредите на чл. 12 чл. 28 ЗЗДискр. е регламентирано, че работодателят осигурява еднакви условия на труд, равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, условия за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, прилага еднакви критерии при оценка на дейността им, както и при налагане на дисциплинарни наказания, при спазване на едно и също базово изискване - без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице нарушение на принципа на равенство в хипотезите на антидискриминационния закон е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя или работника е в причинна връзка с някой или някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на твърденията за нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на този закон следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - вж. в този смисъл решение 5295/02.05.2020 г. по адм. Дело 8997/2019 г. на ВАС, решение 7235/11.06.2020 г. по адм. Дело 13456/2019 г. на ВАС, решение 414/13.01.2021 г. по адм. дело 9907/2020 г. на ВАС. Във всички останали случаи на оплаквания за неблагоприятно третиране защитата следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи. Отнесено към настоящия случай, приложимите разпоредби от ЗЗДискр. сочат, че за да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от работодателя по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв или равностоен труд в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някой/някои от защитените признаци. В жалбата на И. Д. до комисията и допълнителните уточнения в хода на производството не са изложени конкретни факти за различно третиране на служителя от работодателя при отказа да съобрази настъпилата промяна в размера на трудовото възнаграждението в резултат на ретроактивното действие на анекса към колективния трудово договор, което да се основава на защитен от закона признак. Това означава, че твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат подведени към някоя от предвидените в закона форми на дискриминация. С обжалваното решение съдът неправилно е потвърдил застъпената от КЗД теза, че при твърдение за нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. наличието на защитен от закона признак не е необходимо. По изложените по-горе съображения, настоящият касационен състав не споделя това становище. Анализът на приложимите разпоредби при съобразяване с предмета на регулиране на Закона за защита от дискриминация, налага извод, че във всички случаи на неравно третиране, включително в особените хипотези, посочени по-горе, свързани с упражняване правото на труд, защитата, потърсена по реда на този закон, се дължи при осъществяване на всички предвидени в закона елементи от фактическия състав на нарушението, представляващо акт на дискриминация, основан на защитен признак. В конкретния случай липсва установяване на защитен признак, въз основа и по причина на който служителят да е бил поставен в по-неблагоприятно положение посредством полученото по-малко възнаграждение за положен еднакъв или равностоен труд спрямо други служители в сходно положение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. В обжалваното съдебно решение неправилно не е отчел отсъствието на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и е приел, че е налице акт на дискриминация, основан единствено на неправилно приложение на разпоредбите на Кодекса на труда и колективния трудов договор от страна на работодателя спрямо служителя. Тук трябва да се посочи, че фактът на признаване с влязъл в сила съдебен акт на правото на И. Д. Д. да получи предвиденото с Анекса към КТД 01-269 от 06.12.2022 г. увеличение на трудовото си възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. (решение 566 от 12.04.2025 г. по адм. дело 6585/2024 г. на Районен съд Русе, II граждански състав), не означава, че отказът на работодателя да изплати въпросното увеличение, по повод на който е отправено оплакването до КЗД, може автоматично да бъде приравнен на акт на дискриминация по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Действително, в светлината на цитираното решение на РС - Русе отказът на работодателя да изплати поисканата разлика във възнаграждението за процесния период се явява незаконосъобразен, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се констатира извършването на дискриминация по отношение на И. Д. Д., т. к. само това неравно третиране, което е основано на защитен признак, е дискриминация. Поради това касационната инстанция намира, че след като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, изводите на съда в обратна насока почиват на неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, довело до неправилния краен извод за законосъобразност на решението на Комисията за защита от дискриминация в обжалваната част. Предвид изложеното решението на АС-Русе се явява постановено в несъответствие с материалния закон, поради което следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго по същество, с което да се отмени решение 370 от 30.12.2024 г. по преписка 12/2024 г. на КЗД, Втори специализиран постоянен заседателен състав, в обжалваната част по т. I. С оглед изхода на спора, Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на директора на Професионална гимназия по електротехника и електроника Апостол Арнаудов гр. Русе сумата 80лв. разноски по делото за внесена държавна такса 10лв. за първоинстанционния съд и 70лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,