Решение № 9850 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д-р Л. П. - А. ", предявена чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение № 8954/06.03.2026 г., постановено по административно дело № 3856/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Изложените доводи неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - управителя на Национална здравноосигурителна каса, чрез гл. юрк. Х. Тодоров взима становище по касационната жалба като поддържа, че същата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на ЕТ „Д-р Л. П. - А. “, [населено място], против Заповед за налагане на санкции № РД-253С-72/13.03.2025 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която за извършени 630 броя еднотипни нарушения на чл. 142, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и съгласно § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 г. на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. административният орган наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на по 150 лева, а за констатираното нарушение на изискванията на чл. 243, чл. 244, ал. 1, т. 1, чл. 244, ал. 2, т. I, буква А, чл. 244, ал. 4 и ал. 6, ал. 7 и ал. 11, чл. 245, ал. 1 вр. чл. 453, ал. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, като на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. била наложена само една санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лева. За да постанови своето решение, съставът на Административен съд София - град е приел за установено извършването на 630 на брой нарушения на чл. 142, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и 1 брой на чл. 243, чл. 244, ал. 1, т. 1, чл. 244, ал. 2, т. I, буква А, чл. 244, ал. 4 и ал. 6, ал. 7 и ал. 11, чл. 245, ал. 1 вр. чл. 453, ал. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, като на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Изведени са решаващи изводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията, установени в чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, при спазване на изискването за писмена форма и не страда от пороци, които да обосновават нейната нищожност, както и че административният орган е приложил правилно материалния закон относно констатираните нарушения на условията и реда за оказване на първична извън болнична медицинска помощ. Решението е валидно и допустимо ,а по същество и правилно. Административен съд София - град е проверил изцяло констатациите в оспорената заповед за налагане на санкции. След събиране и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, съдът е извършил дължимата проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК. В мотивите на решението, предмет на касационен контрол е прието, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, без да е налице противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на всестранен анализ на доказателствения материал по делото е направен обоснован извод за правилност и законосъобразност на заповедта спрямо материалния закон. Фактите по делото не са спорни: Между страните на основание чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е сключен договор № 221359/14.02.2020 г., сключен с лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, по силата на който касаторът е поел задължението да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица съгласно приложение № 1 към чл. № 1 на Наредба № 9 от 2019 г., за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК. По силата на чл. 142, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. общопрактикуващият лекар създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентите, което съдържа: 1. амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности. Безспорно установено е, че към момента на извършената проверка лечебното заведение не е разполагал с описаните в административния акт амбулаторни листове на хартиен носител, които да удостоверяват извършените прегледи и дейности на здравноосигурените лица. Правилно не е кредитирана тезата, че на 08.05.2024 г. служебният компютър, използван при извършването на дейност е бил повреден вследствие на токов удар, поради което е невъзможно да бъдат възпроизведени запазените на доктор Л. П. електронни амбулаторни листове. За да бъде създаден амбулаторен лист под формата на електронен документ, е необходимо пациентът да положи своя електронен подпис под формата на КЕП или чрез техническо средство за полагане на електронен подпис – електронна писалка, която пренася подписа в цифров вид върху ел.документ. Така положеният подпис се приравнява на саморъчно положен такъв. В случая е установено, че в амбулаторията си доктор Л. П. не е разполагал с такива устройства, които да му позволят да съхранява амбулаторните листове в електронен формат на своя компютър. В случай, че същите са съществували в паметта на служебния компютър, но не са били подписани по гореописания начин или отпечатани на хартия, означава, че така създадените амбулаторни листове не притежават характеристиките на първичен медицински документ, тъй като не носят подписа на пациента, което от своя страна се приравнява на липсата на такива.Дори за касатора да са възникнали временни затруднения от технически характер,нормативните условия за упражняване на дейността са налагали предприемането на активни действия за съобразяване с тях при ежедневната медицинска дейност. Съответно на посоченото, правилен е изводът установеност на нарушенията на посочените норми и обосновано е прието от Административен съд София - град приложението на чл. 244, ал. 4, ал. 6, ал. 7 и ал. 11 от НРД за МД за 2023-2025 г. Посочените норми предвиждат, че: