Решение № 10991 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5482/2009 г.

Решение № 10991 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5482/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анастас Паянев" срещу Решение № 127/24.02.09 г. по адм. д. 100/06 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 866/19.09.05 г. на данъчен орган при Териториална данъчна дирекция - Добрич, потвърден с Решение № 1119/22.12.05 г. на Регионален данъчен директор - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на искането си в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 127/24.02.09 г. по адм. д. 100/06 г. по описа на ВОС е отхвърлена жалбата на ЕТ"Анастас Паянев" против ДРА № 866/19.09.05 г. на ТДД-Добрич, потвърден с Решение № 1119/22.12.05 г. на РДД - Варна, с който на данъчнозадълженото лице са определени данъчни задължения както следва - допълнителен размер на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 17114, 98лв. и лихва в размер на 727, 16лв. и ДДС в размер на 2183, 33лв. и лихви за забава в размер на 229, 23лв. Определените задължения са в резултат от извършени корекции на финансовия резултат за 2004 г. са отделни суми на основание чл. 23, ал. 2, т. 10, т. 11 и т. 20 от ЗКПО (отм.) и непризнаване на право на данъчен кредит за данъчен период 1.03.05 г. - 31.03.05 г. по данъчна фактура № 80/25.03.05 г., издадена от "Зеро груп ойл"ЕООД. Окръжният съд е приел, че данъчните органи законосъобразно са определили данъчната основа за облагане по реда на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.) като са спазени процесуалните изисквания за това. Допълнително съдът е анализирал всяка отделна хипотеза, при която е извършена корекция на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23 от ЗКПО (отм.), за да бъде определена данъчната основа за облагане с данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ. При установяване на фактическата обстановка по делото съдът е съобразил разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) и всички събрани доказателства, за които е приел, че не опровергават констатациите в ДРА. По отношение облагането по ЗДДС (отм.) ВОС е приел за установено, че липсват достатъчно доказателства относно реалното осъществяване на облагаемата доставка, фактурирана със спорната данъчна фактура № 80/25.03.05 г., поради което независимо, че са ангажирани доказателства за начисляване на данъка от доставчика и плащане по "ДДС-сметка", за ЕТ "Анастас Паянев" не е възникнало право на данъчен кредит в размер на 2183, 33лв. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в частта относно облагането с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и незаконосъобразно в останалата част. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е направил неправилен анализ на годишната данъчна декларация на търговеца за 2004 г., отчета за приходите и разходите и оборотната му ведомост за съшия период. ВОС задълбочено е обсъдил всяка от спорните счетоводни операции, представените за нейното осъществяване документи, както и заключението на вещото лице счетоводител. Независимо от изложените мотиви за законосъобразното прилагане на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.) и обсъждането на относимите предпоставки по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) данъчните органи и съдът са извършили корекциите на финансовия резултат за 2004 г. при прилагане на разпоредбите на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.), за които в счетоводството на данъчния субект е установено наличие на счетоводни данни. На ЕТ"Анастас Пеянев" е предоставена възможност да представи доказателства относно произхода на средствата, за които е отразено в счетоводството, че са внесени от него. Неоснователно е възражението, че не са взети предвид представените от касатора договори за заем на парични средства от различни физически лица, защото видно от техните дати от достатъчно отдалечен период от време (1996 г. - 2002 г.) от спорната финансова 2004 г. не е възможно да бъде направена логическа връзка на тези документи с произхода на внесените от Анастас Паянев средства, отразени в счетоводните записвания на предприятието. По отношение на останалите корекции на финансовия резултат за 2004 г. в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, освен възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК без да се конкретизиране в какво се изразява необосноваността и незаконосъобразността на съдебното решение, но касационната инстанция е длъжна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК да извърши служебно проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в тази част е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения. Окръжният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон. ВОС е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. В тази част съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По отношение облагането по ЗДДС (отм.) съдът не е обсъдил представените в последното съдебно заседание и приети като неоспорени писмени доказателства: свидетелство за регистрация на автоцистерна на името на ЕТ "Анастас Паянев", свидетелство за калибриране № А 270/20.12.04 г. на средство за измерване - автоцистерна, пътен лист от 25.03.05 г. с отчет за изпълнение на задачата и пътна - прехвърлителна разписка от 25.03.04 г. От тези писмени доказателства се установява извършването на доставката по данъчна фактура № 80/25.03.04 г. с предмет доставка на 10000лв. дизелово гориво от "Зеро груп ойл" ЕООД на ЕТ "Анастас Паянев". Касационната инстанция, намира, че останалите изводи на ВОС относно установяването на начисляването и плащането по "ДДС-сметка" на данъка по фактурата е в съответствие със събраните по делото доказателства. При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че необосновано ВОС е отхвърлили жалбата на ЕТ "Анастас Паянев" против ДРА в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит в размер на 2183, 33 лв. По делото са събрани доказателства, че доставчикът е начислил данъка по данъчната фактура, правото на данъчен кредит е упражнено в срок и е заплатен по банков път по данъка от получателят по доставката, предметът на доставката е предаден на датата на издаване на фактурата 25.03.04 г. и е транспортиран с автоцистерна, собственост на получателя. Следователно за касатора е възникнало право на данъчен кредит по данъчната фактура, издадена от "Зеро груп ойл"ЕООД, независимо от обстоятелството, че представител на доставчика не е намерен на декларирания адрес при извършване на насрещната проверка по време на данъчната ревизия на получателя. В тази част съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в незаконосъобразната част, с която без основание не е признато право на данъчен кредит по реална доставка, за която са изпълнени изискванията на чл. 64 от ЗДДС (отм.). По водене на делото пред настоящата инстанция страните не претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение