Решение № 2991 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2019 г.

Решение № 2991 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. "Николетти" АД, чрез адв. Велчев като процесуален представител и 2. Кмета на община П., чрез адв. Кирова като процесуален представител, срещу решение № 191 от 01.04.2019 г., постановено по адм. дело № 112/2019 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за недопустмост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването му, а алтернвативно – за неговата отмяна. Ответникът - ТПК "Възраждане", чрез пълномощника си адв. Църцаров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - "Гарси" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил отказа на кмета на община П., обективиран в писмо изх. № 23-00-64 от 19.12.2018 г., издаден по заявление вх. № 23-00-64 от 01.11.2018 г. на ТПК "Възраждане" за закупуване на прилежащи към собствената му сграда, идеални части от правото на собственост върху имот - частна общинска собственост с идентификатор 55155.505.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането съобразно дадените указания по тълкуване на закона в предвидения в АПК срок. Отказът е мотивиран с това, че общината не е собственик на целия имот, а притежава само идеални части от него, което е пречка да се извърши исканата продажба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), тъй като заявителят е собственик на законно построени сгради в имота, целият с площ от 21894 кв. м, за който съгласно Акт за частна общинска собственост № 5208 от 19.11.2018 г. община П. притежава 4894/21894 ид. части от правото на собственост върху него. Според съда разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС не съдържа изисквание целият имот да е изключителна собственост на общината. Излага съображения, че в тази хипотеза продажбата е възможна, като е необходимо общината да разполага с идеална част от правото на собственост, която е равна или надхвърля застроената и прилежаща площ на сградата или сградите. Възражението за недопустимост на съдебното решение, направено в касационната жалба на кмета на община П., поради това, че оспорването е насочено срещу писмо, което не носи белезите на индивидуален административен акт, е неоснователно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ТПК "Възраждане" срещу изричен отказ да се извърши продажба на земя, прилежаща към сграда на кооперацията, построена в ПИ с идентификатор идентификатор 55155.505.118. Искането е отправено до компетентния административен орган и е с правно основание по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Постановеният по това заявление отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба на ТПК "Възраждане". Решението обаче е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на заинтересованите страни "Николетти" АД и "Гарси" ООД. Страни в производството по чл. 35, ал. 3 ЗОС, който предвижда облекчен, без търг или конкурс ред за продажба на общински имот - частна собственост, са лицето, собственик на законно построена върху него сграда и кметът на общината. Правата на "Николетти" АД като съсобственик наред с общината на поземления имот, в който се намират сградите на заявителя в административното производство, не се засягат по никакъв начин от постановения отказ. Притежаваните от дружеството права върху имота не определят качеството му на заинтересована страна в производството с предмет отказа на кмета да извърши продажба на идеални части от имота, частна общинска собственост по искането на ТПК "Възраждане". Обстоятелството, че това дружество е подало искане за закупуване на частта от имота, собственост на общината по реда на чл. 36, ал. 1 ЗОС също не обосновава правния му интерес от участие в производство по оспорване на отказ, постановен по заявление на друго лице. Съдът неправилно е конституирал и "Гарси" ООД като заинтересована страна в процеса. Данните по делото сочат, че дружеството като собственик на сгради в посочения имот е депозирало искане до кмета на общината да закупи прилежащата земя под тях. По заявлението му е постановен отказ и именно това е актът, който го засяга пряко и непосредствено. Неговите права и интереси не са накърнени от отказа, издаден по искането на ТПК "Възраждане". Предвид изложеното решението е недопустимо като постановено с участието на двете дружества като заинтересовани страни, поради което следва да се обезсили в тази част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството спрямо тях – да се прекрати. Решението в отменителната му част е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е безспорно установено, че имот с идентификатор 55155.505.118 е съсобствен между община П. и "Николетти" АД при права съответно 4894/21894 ид. части за общината и 17000/21894 ид. части за дружеството. Върху терена са разположени множество сгради, собственост на различни субекти. Правото на собственост върху сградите на ТПК "Възраждане" не се оспорва от административния орган. Въпросът дали те са законно построени не е подлаган на преценка от негова страна, доколкото отказът е мотивиран с обстоятелството, че общината не е единствен собственик на целия имот. Настоящият състав приема, че облекченият ред по чл. 35, ал. 3 ЗОС е приложим само, когато имотът принадлежи на общината, но не и в хипотезата, когато е в режим на съсобственост. На първо място следва да се има предвид, че заявителят е поискал да му бъде продаден ПИ с идентификатор 55155.505.118, като сочи, че притежава в него действащи промишлени сгради с реално производство. Предвид така направеното искане процедурата по чл. 35, ал. 3 ЗОС не може да се приложи, тъй като община П. не може да се разпореди с повече от правата, които притежава. На второ място, след като общината няма изключително право на собственост върху целия имот, то е недопустимо по този ред да продава идеални части от него, игнорирайки правата на другия съсобственик. В случая е установено, че "Николетти" АД като съсобственик е подал заявление от 22.10.2018 г. за закупуване от община П. на остатъка от поземления имот, нейна собственост. Искането е препратено на общинския съвет по компетентност, от което следва, че процедурата не е приключила. В чл. 36, ал. 1 ЗОС са предвидени способите за прекратяване на съсобствеността върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗОС при прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс. С оглед тези данни и при наличието на конкуриращи се права между собственик на сгради и съсобственика на терена, който е собственик и на сгради в имота, заявени на различни правни основания – съответно по чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 ЗОС, следва да се даде предимство на съсобственика на земята, тъй като неговото искане предхожда искането на кооперацията, подадено на 01.11.2018 г. При безспорно установената съсобственост върху имота и данните за съществуващи в него сгради, собственост на различни правни субекти, не би могло да се извърши продажба по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС само на някои от тях единствено от общината, макар и в обема на притежаваните идеални части от правото на собственост. Затова отказът на кмета на община П. да извърши продажба на прилежащата към сградите на ТПК "Възраждане" земя по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС представлява законосъобразен административен акт. Ето защо, като е приел обратното и е отменил оспорения отказ, съдът е постановил неправилно решение в тази му част, което подлежи на отмяна. При този резултат решението следва да се отмени и в частта относно присъдените в полза на оспорващия в първоинстанционното производство разноски. Вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ТПК "Възраждане" против отказа на кмета на община П., обективиран в писмо изх. № 23-00-64 от 19.12.2018 г. Предвид изхода на спора е основателно искането на втория касатор за присъждане на разноски. Ответникът ТПК "Възраждане" следва да бъде осъден да заплати на община П. такива в размер на 670 лева, от които 70 лева – внесена държавна такса и 600 лева - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.04.2019 г. и платежно нареждане от 19.04.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,