Решение № 1512 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. А. Д., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение 955/26.01.2024г., постановено по адм. дело 2402/2022г. на Върховен административен съд, Трето отделение, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, с което е оставено без уважение искането на молителя за отвод на съдиите от съдебния състав, оставено е без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване и е оставено в сила решението на АССГ, с което са отхвърлени исковете му срещу Инспектората на ВСС. В молбата се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург , по въпроси подробно описани в искането. Подателят на искането се позовава на нови обстоятелства или нови писмени доказателства /като такива не се представят, нито се посочват какви са/, които са му станали известни след влизане на решението в сила. Ответникът по искането за отмяна Инспекторат към ВСС, чрез процесуален представител оспорва искането, като в подробно изложени доводи в писмен отговор сочи недопустимост на последното респек. на неоснователност. Моли за отхвърляне на искането. Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С Решение 7520/13.12.2021г., постановено по адм. дело 9616/2020г. на АССГ, е отхвърлен предявения от С. Д. срещу Инспектората на ВСС иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сума в размер на 50 000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Това решение е оставено в сила с Решение 955/26.01.2024г. по адм. дело 2402/2022г. на ВАС, за което се иска отмяна. Подаденото искане е неоснователно, по следните съображения: Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 14 АПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат значение за спорното правоотношение, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са приобщени към доказателствата по делото. "Нови писмени доказателства" са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждането на спора, без това да се дължи на липсата на нормално проявена грижа за защита на съответния правен интерес. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай искателят не е представил писмени доказателства към искането за отмяна, нито сочи в какво се състоят новите обстоятелства въз основа на които базира отправеното до съда искане за отмяна, които да са от съществено значение за спора, водещи до отмяна на решението на тричленния състав на ВАС. Наведените в искането доводи представляващи според искателя, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от тричленния съдебен състав на ВАС по своя характер представляват касационни основания, които обаче в това особено по своя характер производство са недопустими и не следва съдът да ги обсъжда. С тези наведени доводи искателят цели повторно произнасяне на съдът по вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт правен спор, което изключено. Изложеното обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение. Следва да се остави без уважение и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като както се посочи по-горе, настоящото производство по отмяна е специален способ, имащ правната регламентация за преодоляване на неправилни решения, но само по лимитативно изброените в чл. 239 от АПК основания за това т.е. в това производство съдът се произнася само и единствено относно наличието на основания водещи до отмяна на влезли в сила съдебни актове. Преюдициалното запитване има отношение към разрешаването на спора по същество от съответния съд, като в производство по отмяна това е недопустимо. Съдът разглеждащ делото по същността на спора има задължение да отправи преюдициално запитване, когато за да постанови правилен съдебен акт е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС или от тълкуване и валидността на акт на органите на ЕС. В особеното производство по отмяна, което няма за цел решаване на спора по същество, преюдициално запитване е недопустимо, тъй като както се посочи по-горе, това запитване е свързано с правилното разрешаване на спора от материално-правна точка, каквото разрешаване в производството по чл. 237 и сл. от АПК не се извършва. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,