Решение № 17209 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2019 г.

Решение № 17209 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Транс Ман" ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Бърчев от Адвокатско дружество "Бърчев и Танев" против решение № 4181/19.06.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1375/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221317000305-091-001/21.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В жалбата са посочени всички основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Като нарушение на съдопроизводствените правила посочва неправилна преценка на доказателствата по делото. Излага подробни съображения за осъществяване на доставките от всеки конкретен доставчик. Счита, че само с мотиви за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, не може да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Крайният извод на съда, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки е необоснован. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Х. Апостолов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Транс Ман" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 26 905. 43 лева и съответните лихви в размер на 9 960. 25 лева за данъчни периоди м. 10.2012 г., от м. 03.2013 до м. 09. 2013 г., м. 11.2013 г., от м. 03.2014 г. до м. 12.2014 г. по фактури, издадени "Адемикс" ООД, "Бранд Софт" ЕООД, "Лахор" ЕООД, "Витамилк" ЕООД, "Микола" ЕООД, "Спортс Вю" ЕООД, "Стройконсулт-П" ЕООД, "Вас Мет 2012" ЕООД, "Н. И. Р. Ауто 2011" ЕООД, "Ултра Груп 2014" ЕООД и "Мега строй 2014" ЕООД - в ликвидация и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 15 655. 08 лева и съответните лихви в размер на 5206. 54 лева, резултат от извършено увеличение на финансовия резултат за 2012 г. с 25 240 лева, 2013 г. - с 46 370 лева и 2014 г. с 62 916. 85 лева, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО, чл. 78 ЗКПО и чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО. За да отхвърли жалбата съдът е описал предмета на спорните доставки и представените доказателства относно всеки от доставчиците и е приел, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС и чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, както и че законосъобразно е извършено преобразуването на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. В решението са изложени мотиви, че представянето на фактури и фискални бонове не означава, че доставките са извършени. В случая липсва конкретика в предмета на процесните фактури - по отношение на поправяните МПС, както и по отношение на рекламните материали. Решението е правилно като краен резултат. Основна предпоставка за признаване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. ЗДДС е действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки и услуги. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато подлежащият на приспадане ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчно събитие по доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне правото на собственост върху стоката (правото, получателят по доставката да се разпорежда със стоката фактически като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112), а по доставките на услуги - към момента на извършването им. От посочената правна уредба следва, че релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно осъществяването на облагаеми доставки са преди всичко - доставянето и получаването на стоките, в резултат на което получателят е получил фактически правото да се разпорежда с тях като собственик и извършването на услугите. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства в съдебното производство е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на данъчен кредит. В разглеждания случай "Транс Ман" ЕООД е упражнило право на приспадане на ДДС както за доставки на стоки - различни марки и размери автомобилни гуми и резервни части за МПС, по фактурите, издадени от "Адемикс" ООД, "Стройконсулт - П" ЕООД, "ВАС МЕТ 2012" ЕООД, "Н. И. Р. Ауто 2011" ЕООД, "Ултра груп 2014" ЕООД и "Мега строй 2014" ЕООД, така и по доставки на услуги - изработка на интернет банери и хофстване, предпечат и печат на канцеларски материали по фактурите, издадени от "Бранд Софт" ЕООД, ремонт съгласно протокол и изработка на рекламни табла по фактурите, издадени от "Лахор" ЕООД, изработка и дизайн на информационни и рекламни материали съгласно протокол, дизайн, предпечат и печат на канцеларски и рекламни материали съгласно опис, по фактурите от "Витамилк" ЕООД, ремонтна дейност съгласно протокол, ремонт и профилактика на МПС, ремонт, профилактика и боядисване на МПС по фактурите, издадени от "Микола" ЕООД и ремонт и профилактика на МПС съгласно протокол, предмет на фактурите, издадени от "Спортс Вю" ЕООД. За доказване на доставките по делото са представени само фактури и доказателства за плащане в брой, а от някои от доставчиците и данни от счетоводството им и такива за кадрова обезпеченост. По делото не са ангажирани никакви доказателства за доставяне и получаване на стоките (приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др.) и такива за изпълнение на услугите и приемане на резултата от тях. Правилно съдът е констатирал, че описанието на услугите във фактурите е бланкетно, по начин който не позволява да се установи резултат от съответната услуга и връзката му с предмета на дейност на ревизираното лице. Не са представени посочените във фактурите протоколи за изработка и ремонт и съответно опис на рекламни материали. Доводите в касационната жалба за изпълнение на условията по чл. 68 и сл. ЗДДС се основават единствено на представените фактури и доказателства за плащане и на начисляването на ДДС от страна на доставчиците. Не твърди и не сочи доказателства за установяване на фактите, пораждащи настъпването на данъчно събитие. При липса на доказателства за изпълнение на доставките, кадровата обезпеченост на доставчиците сама по себе си не е достатъчна да се признае правото на приспадане. Освен това в случая органите по приходите са установили, че едни и същи физически лица са назначавани на различни по своя характер длъжности и освобождавани от отделните доставчици само за периода на издаване на процесните фактури. Поради това крайният извод на първоинстанционния съд, че дружеството не е доказало осъществяването на доставките е верен, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, независимо, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като в мотивите му не е извършена преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с писмените доказателства по делото. Допуснатото нарушение не е засегнало крайните изводи на съда по приложението на материалния закон, тъй като по делото не са установени материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Заключението на ССЕ не променя изводите за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги. В частта по ЗКПО, с оглед изричната констатация в решението на директора на дирекция "ОДОП" - София, спорно в съдебното производство е преобразуването на финансовия резултат с разходите, отчетени по фактурите на процесните доставчици през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Предвид липсата на доказателства за действително осъществени стопански операции от издателите на фактурите, са изпълнени и условията по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, при които разходите не се признават за данъчни цели. По тези съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила като краен резултат. При този изход на спора и на основание чл. 161 ДОПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2 240 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,