Решение № 8 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 398/2010 г.

Решение № 8 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 398/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. община-С. против решение № 1255/5.09.2009 г. по гр. д. № 2688/2008 г. на С. АС, с което се оставя в сила решение № 61/2.10.2008 г. по гр. д. № 457/2008 г. на СГС, с което се отхвърля предявения от касатора срещу СД Търговска къща Г. и сие-С. иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 227 994 лв. неустойка по договор за приватизационна продажба от 18.12.1996 г. В молба, вместо изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че при произнасяне по въпроса за неустойка за разкрити, но неосигурени към Н. работни места, е налице противоречиво решаване от съдилищата- чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представено е влязло в сила съдебно решение № 47/7.03.2003 г. по гр. д. № 9342/2001 г. на СРС, между същите страни, на същото основание и за част от същото вземане. Ответникът по касационната жалба не е подал отговор. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С представеното решение е прието, че ответникът е разкрил 40 работни места, но не е заплащал социални осигуровки за тях за исковия период 1.07.99 г. до 15.02.2000 г., поради което не е изпълнил задължението си по договора и затова частичния иск е основателен. С обжалваното решение е прието, че е без значение обстоятелството дали дружеството-купувач е внесло дължимите към Н. социални осигуровки, неизпълнение на което задължение към Н. не обуславя извода за неизпълнение към продавача, поради което искът е отхвърлен. Следователно налице е противоречиво решаване от съдилищата по този въпрос и затова е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с определение № 700/26.10.2010 г. Следва да се има предвид, че предмет на настоящето исково производство са както частичен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за периода 1.07.99 г. -15.02.2000 г., така и за присъждане на неустойка и за периода 15.02.2000 г. -31.12.2000 г. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, ВКС-I т. о. посочва, че смята за правилна практиката в обжалваното решение. Безспорно е, че разкритите 40 бр. работни места за запазени, но не са преведени социалните осигуровки. Следователно, купувачът е изпълнил задължението си към продавача за поддържане на разкритите през 1998 г. 40 бр. работни места и през процесните 1999 и 2000 г. Правно ирелевантно, в отношенията между страните по делото, е обстоятелството дали купувачът е изпълнил друго задължение към трето лице-Н. да внесе дължимите социални осигуровки. Това задължение на купувача към Н. няма връзка със задължението му към продавача за поддържане на разкритите 40 бр. работни места. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС-I т. о.