Решение № 4877 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от П. Б. Ц. от гр. Видин против решение 1457 от 08.11.2024 г., постановено по административно дело 377/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение 2153-05-8/10.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Видин, с което е потвърдено разпореждане [номер]/29.05.2024 г. на ръководителя на ПО (пенсионното осигуряване) при ТП на НОИ Видин; 2) жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ Видин разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100 лв. Поддържа се в касационната жалба, че: мотивите на съда не са правилни; към настоящия момент досъдебното производство е без резултат и не е установено престъпно обстоятелство; налице е официален документ решение на ТЕЛК, който не е обявен за неистински по съответния начин; липсата на престъпно обстоятелство е основание за възобновяване на производството; продължителността на неизплащане на спряната пенсия над 3 години е неоправдано. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него решение на ръководителя на ТП на НОИ - Видин. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски по водене на делото. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Видин, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Микова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт за две инстанции, съгласно законоустановения размер, а в случай, че от отсрещната страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 29.05.2024 г. на основание чл. 97, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Видин е отказал да възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) по чл. 74 от КСО на П. Б. Ц.. Пенсионният орган е посочил, че пенсията е била отпусната и изплащана въз основа на експертно решение (ЕР) на ТЕЛК от 14.05.2019 г. за 100 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 30.04.2019 г. и срок на инвалидността пожизнен, по случая има висящо досъдебно производство (в момента спряно, но неприключило), впоследствие с експертно решение на НЕЛК от 21.07.2022 г. ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато (за ново освидетелстване на лицето), поради което на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 11, ал. 7 НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) ЛПИОЗ на Ц. е спряна с разпореждане от 08.08.2022 г. (преминало през административен и съдебен контрол и влязло в сила). Отказът за възобновяване на пенсията на Ц. е мотивиран с липсата на постъпило в ТП на НОИ ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. Недоволна от постановения отказ, Ц. е обжалвала разпореждането от 29.05.2024 г. пред горестоящия административен орган. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.07.2024 г. директорът на ТП на НОИ - Видин е отхвърлил жалбата й като неоснователна и е потвърдил разпореждането като издадено съобразно закона. В мотивите си ръководителят на Видинското ТП на НОИ е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган, като е акцентирал върху това, че след отмяната от НЕЛК на ЕР на ТЕЛК от 14.05.2019 г. няма действащо експертно решение за ново освидетелстване на Ц., по което да се изплаща пенсията, поради което е спряна личната й пенсия и е отказано възобновяването й. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е съобразил, че не е отпаднало основанието за спиране на пенсията, защото ново освидетелстване на лицето не е извършено, поради което не са налице предпоставки за възобновяване изплащането на отпуснатата на жалбоподателката пенсия. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният с касационната жалба съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Решението на Административен съд - Видин, с което жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съществен за изхода на заведения пред съда спор относно законосъобразността на отказаното възобновяване на изплащането на отпуснатата на Ц. ЛПИОЗ, е наличието на правнорелевантния факт, обусловил насоката на произнасянето на административните органи, а именно че не е отпаднало основанието за спиране на пенсията, защото ново освидетелстване на лицето не е извършено, поради което не са налице предпоставки за възобновяване изплащането на отпуснатата на жалбоподателката пенсия (случаят не попада в хипотезата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО). В този контекст развитието на досъдебното производство и продължителността на неизплащането на пенсията са ирелевантни за процеса, още повече, че не е вярно жалбоподателовото твърдение, че решението на ТЕЛК от 14.05.2019 г., въз основа на което на Ц. е била отпусната ЛПИОЗ, не е отменено. Следователно, материално законосъобразна е преценката на административните органи и на съда, че не е било налице основанието за възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на П. Б. Ц. към датата на постановяването на административните актове. Доводите на касаторката се покриват с направените от нея възражения пред първата съдебна инстанция, като по тях Видинският административен съд се произнесъл подробно и аргументирано. При споделяне напълно на мотивите на съда, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, проверяваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касаторката няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната такова е присъдено от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,