Решение № 3531 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2019 г.

Решение № 3531 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Гогова, от [населено място] против решение № 5515/18.09.2019 г. по адм. дело № 13342/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки, моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени актовете на пенсионните органи и се извърши правилно изчисление на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Медарова изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробни писмени бележки, в които обосновава тезата за правилност на съдебното решение. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5515/18.09.2019 г. по адм. дело № 13342/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на Г. Гогова срещу решение № 2153 – 21 – 337/22.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/10/17.08.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваните актове на пенсионните органи са издадени в рамките на материалната им компетентност, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН]/4/04.07.2018 г. на ръководител "ПО" на Г. Гогова е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на заявлението 27.04.2018 г. при навършена изискуема възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, която за жените за 2018 г. е 61 години и 2 месеца и осигурителен стаж от трета категория в размер на 32 години, 7 месеца и 5 дни, както и осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО в размер на 2 години, 10 месеца и 25 дни. С разпореждане № [ЕГН]/10/17.08.2018 г. на ръководител "ПО" е отменено предходното разпореждане и е изменен размера на отпуснатата пенсия, поради неправилно изчислен базисен период, неправилно изчислен осигурителен доход и неточно определен индивидуален коефициент. Определена е пенсия в по-висок размер. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ София – град като за спорния дублиращ се период 29.01.1996 г. – 01.02.1996 г. с удостоверен стаж от 25 поликлиника и детска ясла № 23 пенсионните органи са зачели осигурителния стаж по трудово правоотношение с 25 поликлиника. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение за правилно изчислен базисен период, правилно съобразен осигурителен доход и точно определен индивидуален коефициент. Заключението е било прието без оспорване от страните. Законосъобразно съдът го е кредитирал с доверие. Съгласно чл. 37, ал. 5, т. 8 КСО управителят на НОИ утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70 КСО. Видно от приетата по делото заповед № 1016 – 40 – 520/10.05.2018 г. на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 37, ал. 5, т. 8 КСО определеният и обявен размер на средномесечния осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. е 838, 24 лева, като този размер правилно е бил съобразен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при определяне на дохода за изчисляване размера на пенсията. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО (актуална редакция към датата на издаване на акта) размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1, 1 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., определеният процент по чл. 70, ал. 1 КСО е 1, 169%. Доходът от който е изчислена пенсията е определен по реда на чл. 70, ал. 3 КСО, а индивидуалният коефициент е калкулиран точно съгласно методиката по чл. 70, ал. 5 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение