Решение № 6037 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2015 г.

Решение № 6037 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи" при община Ловеч срещу решение № 58/13.07.2015 г. по адм. д. № 301/2014 г. по описа на Ловешки административен съд. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба, "Балкан" АД гр. Ловеч чрез адв. Гецов оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на "Балкан" АД гр. Ловеч срещу Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № АУ001659/07.10.2014 г. на старши счетоводител в Дирекция "Местни приходи" при Община Ловеч, потвърден с решение от 15.12.2014 г. на Директор на Дирекция "Местни приходи" при Община Ловеч. За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че същият страда от порок на формата по отношение на липса на индивидуализация на процесния недвижим имот. Актът не съдържал задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически основания за издаването му. Липсвали мотиви относно начина на изчисляване на таксата. Липсвал размер на главницата и лихвите за всеки от периодите по компоненти. Решението е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено при следните изводи от правна страна: С обжалвания Акт за установяване на задължения /АУЗ/ на дружеството - жалбоподател е установено задължение за ТБО за 2012 г. -2014 г. за имот по посочена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Предвид съдържанието на оспорения АУЗ, касационната инстанция приема за неправилен извода на съда за съществен порок на формата му, представляващ липса на индивидуализация на процесния недвижим имот. Задължението е за ТБО по подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ. Тази декларация по чл. 14 ЗМДТ съдържа индивидуализиращи данни за имота, за който е начислена таксата битови отпадъци /ТБО/. От друга страна, и от съдържанието на жалбите е видно, че дружеството жалбоподател по никакъв начин не е било затруднено да определи относимостта на АУЗ към процесния свой имот. Касационната инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд относно немотивираност на акта и липса на мотиви относно начина на изчисляване на таксата и размер на същата по компоненти. АУЗ съдържа относимите нормативни разпоредби на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, Наредбата на ОбС и решенията на ОбС, както и посочените дължими суми за ТБО, сумите за внасяне, дължимите лихви и общите суми за внасяне по оспорения АУЗ. Всички посочени в АУЗ решения и Наредба на ОБС са относими към определяне на дължимите суми за ТБО, както и към начините на определянето им, съгласно чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ. Начинът на изчисляване на таксата е нормативно определен, като основата и ставките се определят въз основа на посочените в АУЗ актове и решения. Изчисляването им и по компонентни е въпрос на аритметика, а не на мотивиране на акта. Същите, наред с декларацията позволяват да се установи и да се провери законосъобразността на посочените в АУЗ дължими суми за такса битови отпадъци. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на липсата на индивидуализация на недвижимия имот, непосочване на задълженията по компоненти, неизлагането на мотиви относно начина на изчисляване на таксите с оглед чл. 62 и чл. 66, чл. 67 ЗМДТ, което не позволявало да се извърши цялостна преценка от съда на съответствието на АУЗ с материалния закон и целта му, са явно необосновани и неправилни. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни такси по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗ се установява, че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната администрация относно притежаваните от него недвижими имоти. Проверка е констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. посл., пр. посл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗ. Както от приходния, така и от решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за такса битови отпадъци. По отношение на определянето на таксата за битови отпадъци от правна страна чл. 62 от ЗМДТ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не следва да се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неизползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Тази такса се дължи по силата на закона - чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (изм.) вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и не е необходим специален акт, установяващ нейното основание и размер по компоненти, за да е изискуемо това публично вземане. За дължимостта е важно да се установи дали лицето е собственик на определен имот, дали не следва да бъде освободен от ТБО по силата на специална разпоредба и дали задължението не е погасено чрез заплащане или по друг начин. Въз основа на нормата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Мотивите към административния акт има за цел да запознаят адресата с фактическото и правно основание за издаването му и разкриване на съображенията, по които е бил издаден, което принципно обезпечава съдебния контрол над законосъобразността на акта и правилно ориентиране на защитата на страните (ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС ). В конкретния случай обаче, от съдържанието на акта и от съдържанието на жалбата до съда е видно, че тези права не жалбоподателя не са нарушени. Изписаните в акта съображения от фактическа и правна страна, ведно с приложените към преписката доказателства в хода на производството дават достатъчна информация от фактическа и правна страна, която да позволи реализиране както на проверката относно законосъобразността на акта от страна на съда, така и реализиране на правото на защита на декларатора. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд Ловеч за ново разглеждане. Задължение на съда при новото разглеждане на делото е да разпредели тежестта на доказване в процеса, като изрично укаже на органа необходимостта в хода на съдебното производство да докаже реалното предоставяне на услугата за имота по компоненти и периоди, както и тежестта от недоказване. Воден от горното, настоящият състав на седмо отделение на ВАС