Решение № 11328 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2010 г.

Решение № 11328 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Сектор Варна при РДНСК Североизточен район, против Решение № 651/25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 909/2009 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Юлиана Атанасова Боева, против Заповед № ДК-02-ВН-08/06.02.2009 г., на Началника на РДНСК Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж "удължаване и надстрояване на съществуваща тераса" към апартамент № 2 в източната част на сградата, находящ се в УПИ VII-2а в кв. 56, 8-ми м. р. на гр. Варна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Безспорно установено е, че извършеното строителство, обект на атакуваната Заповед (и съобразно заключението на вещото лице) може да се индивидуализира като два строежа. Единият, представлява удължаването на терасата на втория етаж, който е определен като строеж преустройство. Това удължаване на терасата не попада в нито една от хипотезите на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, поради което същото следва да се третира като несъществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 1 ЗУТ от съгласувания на 13.03.1998 г. проект. Вторият строеж, представляващ изграждане на плочата на третия етаж, покриваща частично терасата на втория етаж и същевременно представляващ тераса на третия етаж, заедно с поддържащата тази плоча стоманобетонна конструкция от колони и греди по източната граница на имота (индивидуализиран от вещото лице като строеж "надстройка и пристройка") е недопустимо да бъде премахнат без собствениците на апартамента на третия етаж, които не са участвали в административното производство. Логично се налага правният извод, че издадената от административния орган Заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, при упражняване на правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,