Решение № 3997 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2010 г.

Решение № 3997 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 672 от 10.05.2010 г. по административно дело № 1707/2009 г., Административен съд - Пловдив е отменил решение № 176/02.09.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Георги Димитров Гайдаджиев от гр. Пловдив срещу разпореждане № 3810054483/10.06.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на определения му размер на пенсията, уважена е жалбата му по отношение на зачитането на осигурителен стаж, представен със заявление вх. № 75591 от 15.12.2008 г., изменена е от последната дата пенсията му за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, преизчислена е същата, считано от 01.04.2009 г., като е определен неин размер от 01.07.2009 г., и е оставена без уважение жалбата му срещу друго разпореждане № 3810054483/16.07.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е задължен Гайдаджиев да възстанови неправилно изплатена сума за пенсии в общ размер 732,39 лева (главници и лихви) за периода 01.01.1999 г. - 31.07.2009 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и обосновава теза за законосъобразност на постановеното по реда на административния контрол свое решение. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение на Пловдивския административен съд, отхвърляне на жалбата на Георги Димитров Гайдаджиев срещу решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Пловдив, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Георги Димитров Гайдаджиев от гр. Пловдив в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено, като претендира и възстановяване на сумите за съдебни разходи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е атакуваното от Георги Димитров Гайдаджиев решение № 176/02.09.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че с жалбата си (наименована от подателя й "възражение") от 03.08.2009 г. по задължителния административен ред Гайдаджиев е оспорил разпорежданията на ръководителя на пенсионния отдел при ТП на НОИ - Пловдив от 10.06.2009 г. и от 16.07.2009 г., но не и разпореждането на същия орган от 05.06.2009 г., с което му е отказано търсеното преизчисляване на пенсията, респ. зачитане на представения осигурителен стаж. При това положение обосновано административният съд е стигнал до извода, че спорът досежно законосъобразността на разпореждането от 05.06.2009 г. не е бил пренесен пред горестоящия орган (т. е. не е настъпил "деволутивен ефект"), поради което последният не е имал право да го разреши с акта си от 02.09.2009 г. и се е произнесъл "свръхпетитум". Освен това, в разпорежданията от 05.06.2009 г. и от 10.06.2009 г. административният орган е възприел и оценил едни и същи факти, на база на едни и същи доказателства, събрани в едно производство, по различен начин, и след като разпореждането от 05.06.2009 г., като необжалвано в тримесечния срок, е придобило статут на стабилен административен акт, този акт отрича изводите на разпореждането от 10.06.2009 г., потвърдено с решението от 02.09.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Последният никъде в акта си не посочва на какво основание е уважил жалбата на лицето по отношение на осигурителния му стаж по заявлението му от 15.12.2008 г., като е изменил от същата дата пенсията му за осигурителен стаж и възраст, съответно от 01.04.2009 г. и 01.07.2009 г. Съдът прецизно е отбелязал несъстоятелността на визираното от административния орган в потвърденото разпореждане от 10.06.2009 г. несъобразяване на Гайдаджиев с разпоредбите на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО, тъй като първоначалното заявление на лицето е от 30.11.1998 г., когато кодекса още не е бил приет, както и, че при съдебното разглеждане на делото се е установило от представения образец УП-2 от 15.09.2009 г. от ИКП - Пловдив, че всъщност данните от УП-2 от 27.11.1998 г., представено от работодателя-осигурител, са грешни. При това положение компетентният административен орган, вместо да се позовава на късното представяне на удостоверение обр. УП-2 от 15.09.2009 г., трябва служебно в съответната хипотеза на чл. 99, ал. 1 от КСО да започне ново производство, в което да допусне изменение или отмяна на предходни актове на пенсионния орган, при което би могло да се зачетат и представените в хода на първоинстанционното съдебно производство нови доказателства. Установената незаконосъобразност на разпореждането от 10.06.2009 г., с което пенсията на Гайдаджиев е изменена в по-малък размер от първоначално отпуснатия, на своя ред влече след себе си и незаконосъобразността на обусловеното от него разпореждане от 16.07.2009 г. за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия. Освен това, за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и е представило всички относими документи във връзка с придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неточното тълкуване на закона не следва да бъде в ущърб на осигурените лица, работили и притежаващи необходимия трудов стаж и възраст, за да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и в случая не сочи наличие на недобросъвестно поведение. При положение, че всички документи за осигурителния стаж на лицето са били приложени по опис към заявлението, административният орган е следвало служебно да извърши проверка на декларираните данни и да изясни всички обстоятелства от значение за издаване на законосъобразен акт. Установеното по делото дава основание да се приеме, че в случая не може да става въпрос за проявена недобросъвестност от страна на Георги Гайдаджиев. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на ответника по касация, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане в касационната жалба, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също не следва да бъде уважена, а доколкото ответникът по касация не е представил никакви доказателства за действително направени разноски за съдебното производство пред тази инстанция, то и неговото искане за възстановяване на сторените съдебни разходи няма как да се уважи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,