Решение № 13586 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2016 г.

Решение № 13586 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Б. Н. срещу Решение № 4754 от 05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6481/2015 г. на Административен съд- С.- град (АССГ), с което е отхвърлен искът срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Посочва, че решението е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Счита, че по делото не е могъл да представя доказателства, че от ГДИН е отказано да се предостави възможност да пребивава в килия за непушачи. Посочва, че в случая не е толкова важно дали е получил здравословни проблеми от тютюнопушенето, а е важно, че същият има гарантирани права, защитени от закона на непушач. Подчертава, че е налице вреда за здравето му и е налице нехайно отношение към непушача. Моли за отмяна на решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касационният жалбоподател К. Б. Н. в съдебно заседание моли да се уважи касационната жалба. Посочва, че има издадена медицинска бележка от главния лекар А., през 2010 г. за настаняване в помещение за непушачи, и 16 заявления до наблюдаващия прокурор за това, че в килията се пуши. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск за вреди. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като е приел, че не е доказана наличието на вреда и с това, че не са налице кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на К. Б. Н., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затворническо общежитие "Кремиковци", срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. На следващо място е ОСЪДЕН К. Б. Н. да заплати на Административен съд С.-град, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща платено от бюджета на АССГ възнаграждение на вещото лице за изготвяне на заключение на съдебно-медицинска експертиза. За да обоснове този извод съдът е приел за установено, че касационният жалбоподател в настоящето производство е постъпил в ЗО "Кремиковци" на 06.01.2011 г. в 10-та група, 2-ро спално помещение, определено за непушачи, но поради нарушения на дисциплината в общежитието е бил преместен в корпуса при засилен режим на охрана. Обсъдена е разпоредбата на чл. 27 от ППЗИНЗС, според която при настаняването на лишените от свобода приоритет има личностната характеристика на лишения от свобода и затворническата администрация е съобразила мястото за настаняването му с това обстоятелство. Посочено е, че в приложимите към случая нормативни актове не е установено задължение за администрацията да осигурява спални помещения за пушачи и непушачи и да настанява лишените от свобода в зависимост от това дали са пушачи, като това би било в противоречие с разпоредбите на Закона за здравето, предвид установената в чл. 56, ал. 1 забрана за тютюнопушене в закрити обществени места /ред. бр. 40 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г./. От решаващия съд е обоснован правен извод, че не са налице законовите основания за уважаване на предявената от Н. претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е назначил съдебномедицинска експертиза и е изследвал здравословното състояние на лицето. Експертизата установява, че Н. не е боледувал от белодробни заболявания, не е бил лекуван в болницата на затвора по време на престоя си в ЗО "Кремиковци", а също така и към настоящия момент не боледува от хронично заболяване на белия дроб или друго заболяване, което би могло да се свърже с излагането му на цигарен дим. Въз основа на представените от затворническата администрация медицински документи и заключението на приетата по делото СМЕ съдът приема за недоказана наличието на вреда и с това, че не са налице кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на административен орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба. Решаващият съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил, без да предприеме процесуалните действия по уточняване всички обстоятелства, които обуславят претенцията по делото и да се произнесе коректно по всички предявени искания. В исковата молба е посочено, че се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв., произтичащо от претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. С уточняваща молба от 11.12.2014 г. посочва, че е налице бездействие по отношение желанието да бъде настанен в спално помещение за непушачи, с което са причинени неимуществени вреди- страдание и болки от приемането на тютюнев дим против волята му. В резултат на указания на съда с уточняваща молба от 30.10.2015 г. е посочил, че бездействието на ответника се изразява в несъобразяване с възрастта /70 години/ и здравословното състояние на ищеца, както и многократно отправените молби до администрацията на затворническото общежитие (ЗО) да бъде преместен в килия с непушачи, като посочва период на вредите от 25.01.2009 г. до 20.10.2015 г. В съдебно заседание от 03.01.2015 г. ищецът се явява лично и поддържа претенцията от 25 000 лв. и посочва периода от 21.01.2009 г. до края на 2010 г. и от 06.01.2012 г. до 10.02.2015 г., през което време е пребивавал в килия с пушачи. Заявява, че през 2011 г. бил настанен в килия с непушачи. В обжалваното решение на АССГ е отхвърлен искът срещу ГДИН, като в отхвърлителния диспозитив на решението не се посочва периода, за който е предявена претенцията. С това не става ясно как съдът е възприел предявения иск и съответно формирал изводите си. Освен това допълнително следва да се посочи, че в съдебното производство не са изяснени фактите свързани с търсената отговорност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Решаващият съд е анализирал доколко е наличие на увреждане на здравето без категорично преди това да отговори налице ли е или не се установява незаконосъобразно бездействие - чл. 257 АПК. Съобразно чл. 119а, ал. 1 ППЗИНЗС Дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Дейността по държавния здравен контрол се осъществява от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода", чрез контрол по спазване забраната за тютюнопушене в обектите на ГДИН и териториалните й служби. Съгласно чл. 27, ал. 2 ППЗИНЗС при разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на ал. 1. По делото не е установено дали лицето е изпращало сигнали и молби до администрацията, каквито твърдения поддържа. Съответно дали са налице отговори и взети ли са мерки. Не е установено дали са предприети мерки по отношение на забраната за тютюнопушене и в какво се изразяват - чл. 56, § 1 и 1а от ДР от Закона за здравето, чл. 2, ал. 4 от Наредбата за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места. По отношение на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, още с исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразното бездействие- са претърпени неимуществени вреди, които могат да се степенуват като причиняване на неприятно чувство от тютюневия дим и на последващ етап настъпила резултатност, изразяваща се в увреда на здравето. От съда не е налице преценка относно наличието на обстоятелства, описани в молба от 11.12.2014 г., където посочва, че в резултат на бездействието по отношение желанието да бъде настанен в спално помещение за непушачи, са причинени неимуществени вреди- дискомфорт, страдание и болки от приемането на тютюнев дим против волята му. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Крайният извод на съда е формиран без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. По отношение на претенцията за лихви при новото разглеждане на делото следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, в което се посочва началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,