Решение № 15677 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2009 г.

Решение № 15677 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила жалба от Златка Димитрова Вълева, гр. Пловдив, против заповед № РД 46-203/17.02.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № 94-654/6.02.2008 г. и заявление № 94-739/11.02.2008 г. за земи и гори на баба й Елена Григорова Христоскова, останали в Гърция при напускането. Жалбоподателката заявява, че не са обезщетени напълно. Втората част от банката не е получила (72 лв.) защото е смешна сума, а когато е получила парите от облигациите (първите), тогава чрез ВМРО много хора са получили обезщетение. С това си съдържание явно жалбоподателката иска обжалваната от нея заповед да бъде отменена. От ответника - Министъра на земеделието и храните, чрез редовно упълномощен процесуален представител са постъпили писмени бележки, в които по подробно развити съображения се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед отразената дата на пощенското клеймо - 24.03.2009 г., жалбата се явява депозирана в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, което видно от приложеното по делото "известие за доставяне" е станало на 11.03.2009 г. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на акта, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Със заповед № РД 46-203 от 17.02.2009 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № 76/2008 г., Министърът на земеделието и храните отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на редица лица, измежду които и на Елена Григорова Христоскова (име на бежанеца по арх. документи) с вх. № на заявления от Златка Димитрова Вълева от гр. Пловдив - молба № 94-654/6.02.2008 г. и молба № 94-739/11.02.2008 г. Като мотиви за отказа е посочено, че с § 66 от ПЗР към ПМС № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се определя кръга от лицата, имащи право на обезщетение. Това са лицата, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централен държавен архив. Представените от заявителката архивни документи, видно от заверката на Централен държавен архив на гърба на документа, са от опис № 1 и/или опис № 18 на архивен фонд 719к, както и от опис № 1 на архивен фонд № 1739к, поради което бежанеца не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2,във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и същия няма право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Така издадената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. В тази разпоредба е дадено легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", което има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис се приема, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че наследодателката на жалбоподателката Елена Григорова Христоскова (Елена Димитрова Тоскова по удостоверение за наследници) е изселил се през 1913 година български поданик и че собствените й недвижими имоти са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно горепосочената Спогодба. От приложените в административната преписка документи се установява, че имотите й са оценени и е извършена ликвидация, като е определено обезщетение. Всички представени по делото архивни документи са от опис № 1 (едно) на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба им - Молба за ликвидиране от изселен (бежанец), Свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец, Ликвидационен лист № 5936. Приложени са и Ликвидационни листи на представляваните от нея малолетни деца Гаврил Григоров Христосков и Галица Григорова Христоскова, всички наследници на Григор Христосков. С оглед тези данни не са налице две от четирите кумулативно дадени предпоставки в § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за удовлетворяване на искането за обезщетение. При тези фактически обстоятелства жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. Всъщност самата тя в жалбата си заявява, че са получили обезщетение, но счита, че то не е достатъчно. Заповедта на Министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, мотивирана е - в нея са изложени и фактически и правни основания, не противоречи на материалния закон и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съответства на целта на закона да се получи адекватно обезщетение за останалите в Гърция земеделски земи по Спогодбата "Моллов - Кафандарис", но само от правоимащи лица. С оглед всичко изложено, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,