Решение № 15691 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2013 г.

Решение № 15691 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Станко Станков Гечев от с. Габра, община Елин Пелин срещу решение № 314 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 658/2012 г. по описа на Административен съд - София област, II състав в частта му, с която жалбата е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - София област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 314 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 658/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - София област, II състав е отхвърлил жалбата на Станко Станков Гечев срещу решение № 03-12066#2 от 27.06.2012 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 531013 от 19.03.2012 г. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 5310134162 от 24.02.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - София област, на Гечев е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 4.10.2009 г. пожизнено, при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. В заявлението за отпускане на пенсия, подадено чрез пълномощник, е отразено, че лицето не е работило и не се осигурява след 1.09.1999 г. Със заявление вх. № МП-03-21903 от 10.08.2011 г. Гечев е направил искане за отпускане на пенсия за положен в Испания осигурителен стаж. След извършената проверка, българската компетентна институция е получила от испанската такъв формуляр Е 205 ES, от който се установява наличие на осигуряване в цитираната държава, считано от 1.06.2000 г., който включва и цялата 2009 г. При това положение органите на НОИ са приели, че пенсионерът е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО и пенсията е отпусната незаконосъобразно. С разпореждане № 531013 от 19.03.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - София област, е отменено разпореждането от 24.02.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи разпореждания. Постановено е надвзетата пенсия да се събере от лицето със законната лихва. Цитираното разпореждане е потвърдено с решение № 03-12066#2 от 27.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област. Действително разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО (сега чл. 94, ал. 2 КСО) изисква пенсиите за осигурителен стаж и възраст да се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. Това означава, че в хипотеза, при която лицето продължава да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, то на него не се дължи пенсия. Относно съответствието на цитираната правна норма с чл. 49 ДФЕС е било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от Административен съд - София-град, на основание чл. 267 ДФЕС. С решение на от 5.11.2014 г. по дело С-103/13, Съдът на ЕС е постановил: "Член 49 ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварително прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност". Следователно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО (сега чл. 94, ал. 2 КСО) не следва да се прилага в случая, предвид примата на правото на ЕС над националното право. Проблемът се третира в Декларация № 17 към ДЕС, реферираща към установената юриспруденция на Съда. В цитираната декларация е посочено: "Конференцията припомня, че съгласно установената практика на Съда на ЕС, Договорите и правото, прието от Съюза въз основа на договорите, имат предимство пред правото на държавите членки при условията, определени от същата съдебна практика". В тази връзка, в становището на Правната служба на Съвета е казано: "От практиката на Съда на ЕС следва, че принципът на предимство на правото на ЕС е основен принцип на общностното право. Фактът, че принципът на предимство няма да бъде включен в бъдещия договор, по никакъв начин не променя съществуването на този принцип, като установена практика на Съда на ЕС." Следователно, при конфликт на двата порядъка - на ЕС и на отделната държава членка, проблемът се решава на базата на два основни принципа, характеризиращи правната система на ЕС: предимство на правото на ЕС и директния му ефект. Тези принципи са общовалидни, както на ниво Съюз, така и във вътрешните правни системи. Постановявайки съдебния си акт в противоречие с правото на Европейския съюз, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част. Делото в цитираната му част е изяснено от фактическа страна. Ето защо при условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново - по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. По изложените съображения касационната жалба се възприема като основателна и решението, предмет на касационен контрол, се отменя. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,