Решение № 15581 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2020 г.

Решение № 15581 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2506/13.05.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 11339/2019 г. и по частна жалба на Е. Димитров срещу Определение № 4089/05.06.2019 г. (съдът е допуснал техническа грешка в годината на постановяване на определението, като вместо правилната година 2020 г. е изписал 2019 г.) на АССГ постановено по адм. дело № 11339/2019 г. С обжалваното решение по жалба на Е. Димитров е отменена Заповед № 3731/17.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП и НАП е осъдена да заплати разноски по делото. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Е. Димитров за изменение на Решение № 2506/13.05.2020 г. на АССГ постановено по адм. дело № 11339/2019 г., в частта за разноските. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като счита, че същото е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че след възстановяване на служба на уволнения служител, органът по назначаване не може повторно да се позове на неизтекъл изпитателен срок. Излага подробни съображения, в подкрепа на становището си, че това е възможно и допустимо. Твърди, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Димитров е законосъобразен административен акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кьосева. Ответникът по касация – Е. Димитров оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество "Вълев и Лимберов" в размер на 1200 лв., тъй като дружеството, чрез адв. Лимберов се е съгласило да представлява ответника по касация безплатно, поради затрудненото му материално състояние. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Лимберов, преупълномощен от Адвокатско дружество "Вълев и Лимберов". Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че заплатеното на дружеството от Е. Димитров адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Моли определението да се отмени и да се присъдят разноски в пълния претендиран размер от 1200 лева. Претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) за процесуалното представителство в производството по частната жалба. Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на НАП я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли определението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им приема следното: По касационната жалба. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 3731/17.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение с Е. Димитров за длъжността "инспектор по приходите", в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД "ФК"), Дирекция "Оперативни дейности" (Д "ОД"), Отдел "Оперативни дейности" - София (О "ОД" - София), сектор "Мобилни групи"-София 2 (С "МГ" - София 2), на основание чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е материално незаконосъобразна. За този си извод е изложил съображения, че срокът по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не е давностен срок, а преклузивен и с изтичането на една година, се преклудира. Като е прекратил с процесната заповед служебното правоотношение на Е. Димитров на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, органът по назначение е упражнил това свое вече преклудирано право за втори път и извън едногодишния преклузивен срок. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност на съдебния акт, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е нищожно. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК регламентира съдържанието на съдебното решение. Съгласно чл. 172а, ал. 1, т. 2, предложение второ, съдебното решение трябва да съдържа имената на съдията, който е постановил решението. В чл. 172а, ал. 3, изр. първо е предвидено, че решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. В процесния случай решението е подписано, но в същото не е посочено името на съдията, който е постановил решението. Липсата на името на съдията постановил решението е пречка да се прецени, дали то е постановено от лице, овластено да го издаде. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устно или неподписано решение. В случая липсата на име на съдията постановил решението, е пречка да се прецени дали съдията обявил делото за решаване е същият, който го е подписал. Този порок не се преодолява от наличието на протокол за избор на съдията - докладчик при случайното компютърно разпределение на делото. За да е валидно съдебното решение, то трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. В случая по изложените по – горе съображения тази преценка не може да бъде направена. Липсата на името на съдията постановил решението води до нищожност на съдебния акт. Съгласно чл. 221, ал. 5 АПК, когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Касационната инстанция следва да обяви нищожността на съдебния акт и да върне делото на същия съд за разглеждането му от друг съдебен състав. По частната жалба. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Доколкото този съдебен акт е акцесорен на постановеното съдебно решение, което по изложените по-горе съображения е нищожно, то същият ще следва да се отмени. Разрешеният с определението въпрос за разноските е свързан с разрешаването на спора по същество и при обявяване нищожността на решението се явява неправилно, тъй като липсва съдебен акт, в частта за разноските, който да е предмет на обжалваното определение. С оглед изхода на спора по претенцията за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 5, чл. 221, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение