Решение № 5441 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К2 Холдинг ЕООД, ЕИК 206185134, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [адрес], представлявано от управителя М. Мирчев, подадена чрез пълномощника адв. Найденова, срещу Решение 150/07.01.2025 г., постановено по адм. дело 1141/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-02000223004833-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение 69/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че установените с РА задължения не съответстват на принципа за ефективност в борбата с нарушенията в областта на ДДС и противоречат на общностното право при съобразяване решение по дело С-122/23 на СЕС, противно на възприетото от административния съд. Изтъква се, че дружеството реализира минимални месечни приходи и по своя инициатива е подало заявление за регистрация по ЗДДС, поради което не следва да се приеме, че са налице недобросъвестност и поведение, целящи отклонение от данъчно облагане. Аргументира несъвместимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС с принципа за пропорционалност, доколкото същата се кумулира с налагане на административно наказание. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Желязкова, с която се иска отмяна на Определение 2052/05.03.2025 г., постановено по адм. дело 1141/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. С оспорения съдебен акт, по искане на дружеството, съдът, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, е изменил решението в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски. Изтъкват се нарушения на приложимия материален закон и необоснованост. Искането е за отмяна на определението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в пълния им претендиран обем. Ответникът по частната жалба К2 Холдинг ЕООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на определението. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е бил РА Р-02000223004833-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение 69/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на К2 Холдинг ЕООД е установено задължение по ЗДДС за данъчния период м. 06.2023 г. в размер на 42 357,50 лв. главница, ведно с 4 165,54 лв. лихви. Основната дейност на дружеството се състои в отдаване под наем и продажба на недвижими имоти. На 10.07.2023 г. К2 Холдинг ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от Закона, като е регистрирано, считано от 24.07.2023 г. След извършена проверка е установено, че реализираният облагаем оборот за периода 01.05.2023 г. 20.06.2023 г. е в размер на 255 005,00 лв., като дружеството е достигнало облагаем оборот над 100 000 лв. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Установено е, че оборотът е реализиран от отдаване под наем на паркоместа и продажба на имоти в нова сграда, включително получени аванси в тази връзка. Доставката, с която е достигнат прагът за регистрация, е за продажба на недвижим имот, на 20.06.2023 г. в размер на 193 745,00 лв. Прието е, че дружеството е достигнало облагаем оборот, изискващ регистрация, на 20.06.2023 г., като на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок, т.е. до 27.06.2023 г. В тази връзка на дружеството е съставен АУАН F718065/28.07.2023 г. Органите по приходите са установили, че извън посочените по-горе доставки, до датата на регистрацията дружеството е извършило следните облагаеми доставки: на 23.06.2023 г. е продало недвижим имот за сума в размер на 60 000,00 лв; на 23.06.2023 г. е получило 100,00 лв. по банков път за наем на паркомясто; на 30.06.2023 г. е получило 300,00 лв. по банков път за наем на паркомясто. Формиран е решаващ извод, че на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС следва да се начисли ДДС на реализираните облагаеми доставки, с които е надхвърлен облагаемият оборот от 100 000,00 лв. от датата, на която е надвишен прагът, до датата, на която дружеството е регистрирано, т.е. за доставките, извършени в периода от 20.06.2023 г. до 24.07.2023 г. Стойността на извършените доставки, подлежащи на облагане, е 254 145,00 лв. (193 745,00 лв. + 60 000,00 лв. + 100,00 лв. + 300,00 лв.), като при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС е определена данъчна основа в размер на 211 787,50 лв. и е установен дължим ДДС в размер на 42 357,50 лв. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е прието, че дружеството не е подало заявление за регистрация в предвидения 7-дневен срок по чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС, като безспорно е достигнало оборота за регистрация за период, по-кратък от 2 последователни месеца. Съответно, законосъобразно с РА са установени задължения за ДДС за доставките, извършени за периода от достигане оборота до регистрирането му съобразно чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Мотивирано са отхвърлени възраженията на дружеството за допуснато нарушение правото на ЕС с оглед даденото в решение по дело С-122/23 на СЕС тълкуване по прилагането му. Изложени са и мотиви относно възможността успоредно с начисляване на данъка да бъде ангажирана адмиистративнонаказателната отговорност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 58 от 23.07.2022 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 58 от 23.07.2022 г.) за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 100 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Цитираната разпоредба представлява мярка, предприета съгласно чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда, че държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите. Правилно съдът е приел, че данъчно задължените лица се разделят на две групи, като в първата попадат тези, които достигат облагаем оборот в рамките на 12 месеца (чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС), а във втората тези, които достигат облагаемия оборот в рамките на 2 последователни месеца (чл. 96, ал.1, изр. 2 ЗДДС). Не е спорно по делото, че облагаемият оборот, изискващ регистрация, е достигнат от ревизираното дружество за период, по-кратък от 2 последователни месеца от 01.05.2023 г. до 20.06.2023 г. Съобразно цитираната приложима правна уредба за дружеството е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация в срок до 27.06.2023 г., което е сторено на 10.07.2023 г., като актът за регистрация му е връчен на 24.07.2023 г. При съобразяване текста на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за доставките, извършени в периода от 20.06.2023 г. до 24.07.2023 г., К2 Холдинг ЕООД дължи данък. Доставката, с която е достигнат прага за регистрация, е за продажба на недвижим имот, на 20.06.2023 г. в размер на 193 745,00 лв., като след нея са извършени още 3 на 23.06.2023 г. е продаден недвижим имот за сума в размер на 60 000,00 лв; на 23.06.2023 г. са получени 100,00 лв. по банков път за наем на паркомясто; на 30.06.2023 г. са получени 300,00 лв. по банков път за наем на паркомясто. Съответно, законосъобразно с РА, на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС, е определена данъчна основа в размер на 211 787,50 лв. и е установен дължим ДДС в размер на 42 357,50 лв. Противно на твърденията на касатора, съдът е извършил обосновна преценка относно спазването принципите на ефективност и пропорционалност и разясненията, дадени в решение С 122/23 на СЕС. В тази връзка следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че тежестта, която дружеството ще понесе, в случая не е прекомерна, а и закъснението на жалбоподателя да подаде заявление за регистрация е повече от 2 седмици, което определя и законосъобразността на начисления с ревизионния акт данък. Също така следва да се посочи, че доставката, с която е достигнат оборотът, изискващ регистрация, е за проджба на недвижим имот, предхождана от получаване на авансови плащания, т.е. дружеството е било наясно, че за него ще възникне задължение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Решението, предемт на оспорване пред настоящата инстанция, съответства и Решение 8 от 30 юни 2020 г. по на конст. дело 14/2019 г. на Конституционния съд на Република България, според което конституционният принцип за равенство не е нарушен с разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, тъй като за едно и също право или задължение е предвидена диференциация, ако тя се основава на определен критерий, на който отговарят всички субекти от една група. В случая, при положение че безспорно К2 Холдинг ЕООД не е подало заявление за регистрация в срок, след което е извършило облагаеми доставки, неустановяването на задължения за ДДС, респективно отмяната на установените с РА такива, би поставило дружеството в по-благоприятно правно положение спрямо субектите, изпълняващи стриктно данъчните си задължения. Не на последно място, с оглед мотивите на посоченото решение на КС, не може да се приеме, че е налице прекомерност на тежестта, която К2 Холдинг ЕООД ще понесе, доколкото му е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лв. Това е така, тъй като задължението за заплащане на дължимия по облагаема доставка ДДС възниква в резултат от осъществило се данъчно правоотношение, при което лицето е достигнало определен оборот. То произтича от настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, докато административнонаказателната отговорност се реализира при извършване на административно нарушение по реда на глава двадесет и шеста от ЗДДС и Закона за административните нарушения и наказания. В случая начисляването на ДДС не съставлява наказание или санкция, а възстановяване на причинените на фиска вреди от неправомерното поведение на задълженото лице. По частната жалба: С оспореното Определение 2052/05.03.2025 г., постановено по адм. дело 1141/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, съдът е изменил присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 137,00 лв., като го е редуцирал с две трети до размера от 1 457,00 лв. Изложени са мотиви, че първоначалният размер се явява прекомерен и не отговаря на критериите за справедливост съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът е извършил обоснована преценка относно липсата на правна и фактическа сложност на казуса, както и е съобразил обема от извършени процесуални действия от страна на юрисконсулта, който се свежда до явяване в две открити заседания по делото. С оглед изложеното и решението, и определението, като правилно постановени, следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора разноски не се следват в полза на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,