Решение № 12278 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Павел баня, чрез адв. Петрова, против решение 1662/20.05.2024г., постановено по адм. д. 144/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът ЕТ Б. М., чрез адв. Велков, в писмен отговор и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ Б. М., против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел Баня за издаване на виза за проектиране по подадено заявление с вх. СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. по чл.140 от ЗУТ за УПИ/ПИ 420 кв. 47 по плана на [населено място], която да му послужи за изграждане на фотоволтаична централа. Съдът е отменил решението за отказ и е върнал преписката на главния архитект за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните и произнасяйки се аргументирано по всички тях, е достигнал до верни правни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно всички правни съображения на първоинстанционния съд в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Съобразно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране е извадка от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, като обосновано е приел, че оспореният мълчалив отказ е в нарушение на материалния закон и правилно го е отменил. В случая от доказателствата се установява, че искането за издаване на визата е подадено от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, че за поземления имот е налице действащ ПУП, заплатена е предвидената за административната услуга такса и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания за постановяване на акта. Съответно компетентният орган по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ е следвало да издаде поисканата виза за проектиране. Това е така, тъй като предвид изложените по-горе общи положения относно визата, в случая е поискано издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, т. е. като копие извадка, от действащия ПУП за УПИ/ПИ 420 кв. 47 по плана на [населено място], която норма не ограничава случаите на издаване на виза за проектиране. Вярно е, че разпоредба на чл. 140, ал. 6 ЗУТ изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто безспорно не е процесната фотоволтаична централа. Фотоволтаичните централи до 1 МW са строежи шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и същите не се предвиждат с устройствените планове. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че макар за процесното инвестиционно намерение да не се изисква виза за проектиране, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, административният орган, след като е сезиран с надлежно заявление, отговарящо на законовите изисквания, дължи произнасяне с изричен акт, съответно оспореният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW. Това законодателно разрешение, което е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, действително не изисква издаването на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на инвестиционни проекти. Това обаче не води до забрана за издаване на виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия с мощност до 1 МW. Липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган /мълчалив или изричен/ да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал и издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, какъвто безспорно е и процесния случай. Напротив при липса на изрична забрана за издаването на такава, са били налице материално правните предпоставки за произнасяне на административният орган и постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен, съответно като го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане на ответника по касация за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар, такива следва да му се присъдят в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като с тях се задължи касационният жалбоподател. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав