Решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г.

Решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 712 от 7.04.2015 г, постановено по гр. дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 18417 от 20.11.2014 г по гр. дело № 11686/12 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав като предявените от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ са уважени до размера на сумата 12 000 лв. В касационната жалба Прокуратурата на РБ поддържа нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната осъдителна част. Ответникът по касационната жалба А. Г. А. оспорва същата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. С определение № 1087 от 2.10.2015, постановено по делото, по жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение № 712 от 7.04.15 г по гр. дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. За да постанови обжалваното решение въззивният акт съдът е приел, че предявеният от А. Г. А. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ е основателен до размера на сумата 12 000 лв. Образуваното срещу А. наказателно производство е приключило за 4 г и 2 месеца с оправдателна присъда, която не е протестирана от Прокуратурата на РБ. Установено е, че в резултат на воденото наказателно производство ищецът се чувствал притеснен и подтиснат и депресиран, не можел да си намери работа като охранител, тъй като бил длъжен да върне оръжието си. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. При този отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното: Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца. Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото, настоящият състав на ВКС счита, че в конкретния случай е определен паричен еквивалент, който не възмездява увреденото лице, а води до неоснователно обогатяване. Отрицателните изживявания на А. са установени въз основа на събраните показания на свидетелите, които твърдят, че е станал притеснен, подтиснат и депресиран, не можел да си намери работа като охранител, тъй като бил длъжен да върне оръжието си. С оглед установеното по делото, като се отчете фактът, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в разумен срок - 4 г и 2 месеца; наложената мярка за процесуална принуда е най-леката; извършения обем на процесуално следствени действия с участие на ищеца е сравнително нисък и пострадалия е бил оправдан още на първа инстанция, следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи. Пострадалият е изживял последиците от повдигнатото и подържано обвинение без това да е дало сериозно отражение върху здравето и семейното му положение. Не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между оставането без работа и воденото наказателно производство, тъй пострадалият е имал възможност да изпълнява друга длъжност, различна от "охранител", за упражняването на която е необходимо да притежава оръжие. Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от незаконното преследване на А. следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 6 000 лв. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора - Прокуратурата на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 6 000 лв до сумата 12 000 лв и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски, сторени пред СГС и САС за разликата над сумата 857,56 лв до сумата 1715,12 лв. С оглед изхода на спора пред ВКС, ответникът дължи на ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 800 лв, представляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение