Решение № 476 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2009 г.

Решение № 476 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9497/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Водолей - Данаил Спасов" гр. Варна, подадена чрез адв. Никола Камбуров, срещу решение № 212 от 24.03.2009 г. по адм. дело № 2135/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, V състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против ДРА № 915/31.01.2003 г., издаден от ТДД гр. Варна, потвърдено с решение № 249/26.03.2003 г. на Директора на РДД гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 34 480 лв. и са установени данъчни задължения за дан. период 01.10.2000 г. - 28.02.2001 г. общо в размер на 45 133, 35 лв., от които главница - ДДС за внасяне в размер на 34 836, 07 лв. и лихви - 10 297, 28 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на Варненския окръжен съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде обявен ДРА за нищожен, поради нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ДПК (отм.). В случай, че не бъдат възприети аргументите за нищожност на ДРА, моли да бъде отменен същият като незаконосъобразен. Алтернативно поддържа, в случай, че бъде прието, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да бъде отменено решението на ВОС, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За отхвърли жалбата на ЕТ против ДРА, окръжният съд е установил следното: Данъчният орган не е признал право на данъчен кредит на ЕТ общо в размер на 25 542 лв. по фактури, издадени от ДЗЗД "Колю Фичето" за дан. периоди м. 10. и м. 12.2000 г. и м. 01. и м. 02.2001 г. на основание чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.). Констатирано е, че фактурите не съдържат реквизитите по чл. 8, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗСч (отм.), поради което с оглед разпоредбата на чл. 11 от с. з., нямат доказателствена сила, а по отношение на представените от жалбоподателя договори - в същите липсват посочване на натуралния обем на извършените СМР и на конкретно местонахождение (обект, подобект). Съдът е установил, че липсват и доказателства за договорения начин на предаване на завършените СМР - напр. приемо-предавателен протокол за завършени СМР, с който да бъде удостоверена датата на завършване на съответните видове работи, обема и стойността им за плащане. От приложените към данъчната преписка фактури, в нито една от тях не е посочен договор, с конкретен номер и дата на издаване, поради което съдът е приел, че представените от жалбоподателя писмени договори нямат връзка с фактурите, въз основа на които той е упражнил право на данъчен кредит. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че "количества работа са извършени и заплатени" и е направил извод, че процесните фактури не съдържат още един от задължително изискуемите реквизити, а именно - основание за стопанската операция по см. на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСч (отм.). Окръжният съд е изложил и съображения във връзка с наведените от жалбоподателя доводи за наличие на процесуални нарушения при извършването на насрещната проверка, обективирана в ПИНП № ОД-П 7/21748/12.12.2002 г. Съдът е счел също така, че данъчните органи правилно са преценили, че в случая са налице действия по смисъла на чл. 109, ал. 12, т. 1 и т. 4 от ДПК (отм.), извършени от прекия доставчик на жалбоподателя, които представляват отделно самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит във вр. с чл. 109, ал. 11 от с. к. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.) в размер на 3 198 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Ваня - Тинка Златкова", съдът е приел, че същите не съдържат реквизитите на чл. 8, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗСч (отм.) и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Посочено е, че по отношение на представените "Договори за извършване на СМР" са приложими мотивите изложени по-горе относно договорите за СМР, сключени между ЕТ и дружество "Колю Фичето". Първоинстанционният съд е изложил и съображения за приложимостта в случая и на разпоредбите на чл. 109, ал. 12, т. 1 и т. 4 във вр. чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.). Относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 6100 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Виктор - Васил Димитров" съдът е изложил съображения за правилно приложение от страна на данъчните органи на разпоредбата на чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.), както и за липсата на реквизити по чл. 8, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗСч по процесните фактури. С оглед горното, ВОС е отхвърлил жалбата на ЕТ против ДРА като неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира за основателно възражението в касационната жалба, че ВОС в решението си не е обсъдил въпроса, а именно дали АВДР № 826/01.11.2002 г. и № 915/10.11.2002 г., издадени от Марияна Тодорова Генева са издадени при спазване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ДПК (отм.). В тази връзка ВАС счита, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) определя, че данъчна ревизия може да се възлага от териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл. 72 и 73. Видно от доказателствата по делото АВДР № 826/01.11.2002 г. и № 915/10.11.2002 г. са издадени от Марияна Тодорова Генева заемаща длъжността Началник сектор в отдел "СПУДР" при ТДД гр. Варна. По делото липсват доказателства относно оправомощаването на посоченото лице да издава АВДР. А по силата на чл. 68, ал. 3 от ДПК (отм.), с акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя: 1. ревизирания данъчен субект; 2. ревизиращите данъчни органи; 3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт; 4. други лица, участващи в ревизията; 5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията; 6. ревизирания данъчен период; 7. вида на ревизираните данъчни задължения. По силата на чл. 71 от ДПК (отм.) АВДР не подлежи на самостоятелно обжалване, но доколкото същият определя компетентността на органите, извършили данъчната ревизия, въпросът за издаването му от надлежен орган следва да бъде установен при съдебното обжалване на ДРА. В този смисъл и при изпълнение на задълженията по чл. 160, ал. 2 от ДОПК окръжният съд е бил длъжен да изясни въпроса относно надлежното овластяване по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) на органа, издал АВДР. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на постановеното решение, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При ново разглеждане на делото съдът следва да изясни въпроса относно компетентността на органа, издал АВДР, като задължи данъчната администрация да представи съответните доказателства в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,