Решение № 9506 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2019 г.

Решение № 9506 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14344/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Александрова, против решение № 2190/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2487/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 295-ФК/15.08.2019 г., и Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на "Гардън 2018" ООД разноски по делото в размер на 550 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ. Излагат се доводи, че липсата на констатирана разлика между отразените във ФУ суми и тези установени при фактическото преброяване, не води до извод за липса на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., а обосновава извод, че липсва правилно коректно отчитане на парични средства в обекта, в какъвто смисъл е практиката на ВАС. Твърди се че, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Касаторът счита, че определения срок на мярката от 14 дни е съобразен с принципа на съразмерност. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу наложената ПАМ. Ответникът по касационната жалба – "Гардън 2018" ООД, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е била заповед № 295-ФК/15.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Гардън 2018" ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – снекбар "Да Гардън Панорама", находящ се в к. к. "Св. Константин и Елена", ул. № 1, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението се изразява в това, че при извършена проверка на 14.08.2019 г. в 21: 00 часа, при направена контролна покупка на 1 бр. шопска салата, 1 бр. салата "Капрезе", 1 бр. айрян от 500 мл., 2 бр. бира "Бекс", 1 бр. бира "Корона", 1 бр. кафе и 2 бр. специалитет на заведението "Да Гардън" на обща стойност 50, 81 лева, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, а е издаден служебен бон от нефискален принтер. При проверката е констатирана разчетена касова наличност от ФУ – 195, 29 лв. и фактическа наличност в размер на 190 лв. Установена разлика в размер на – 5, 29 лв. Извършената проверка е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0351192 от 14.08.2019 г. ведно със съответните приложения. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Изложени са мотиви, че в конкретния случай, представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., предвид установената при проверката отрицателна касова разлика в размер на 5, 29 лв., която е в пъти по-малка от извършената контролна покупка на стойност 50. 81 лв. Направен е извод, че налагането на ПАМ в случая не отговаря на нито една от целите на принудителните административни мерки закрепени в ЗАНН. Прието е, че предвид данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на заповедта, че в търговския обект има създадена организация за укриване на данъчни задължения е необоснован. Съдът е изложил мотиви, че налагането на ПАМ е недопустимо преди издаване на наказателно постановление. В заключение е прието, че при издаване на оспорената заповед, административния орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност заложен в чл. 6 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената проверка - покупка на стойност 50, 81 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установеното задължение на търговеца. Неиздаването на фискален бон е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение, не споделя изводите на съда, че от събраните доказателства по делото не се установява по безспорен начин извършването на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Действително в протокола за извършена проверка, при изброяване на фактическата и регистрираната по ФУ касова наличност, е установена разлика в размер на 5, 29 лв., която е по малка от извършената контролна покупка на стойност 50, 81 лева, но този факт не води до безспорен извод, че не е налице нарушение. В конкретния случай, несъответствието може да се дължи на погрешно или некоректно отчитане на паричните средства в търговския обект, в какъвто смисъл е практиката на ВАС /виж решение № 7786/23.05.2019 г. по адм. дело № 2183/2019 г. и решение № 11130/17.07.2019 г. по адм. дело № 2815/2019 г. / Неправилни са изводите на съда, че налагането на ПАМ е недопустимо преди издаването на наказателно постановление. Издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Настоящият състав на ВАС, първо отделение, не споделя и изводите на съда, че административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който срок е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. При постановяване на процесната ПАМ административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като е определил 14 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Гардън 2018" ООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такъв на 14.08.2019 г. за заплатена контролна покупка, безспорно е основание за налагане на ПАМ. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение