Решение № 10403 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2016 г.

Решение № 10403 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Б. З. Б., от гр. С. срещу заповед № 8121К-1234/04.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществено нарушение на административно производствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят посочва, че фактическите основания в оспорената заповед не отговарят на действително осъществилите се факти. Декларативно сочените 26 броя преписки по описа на 02 РУ при СДВР, възложени му в периода 17.03.2015- 17.08.2015 г., по своето естество не са преписки заведени като заявителски материал/ЗМ/ за да са подчинени на вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали и установените срокове за извършване на проверка по тях. Според жалбоподателя, касае се за друг тип писмена информация, с крайно недостатъчни данни за извършено престъпление, поради което е необходимо извършване на предварителна проверка по тези преписки, като действията по същите не са обвързани с нормативно определен срок, т. е. същите са безсрочни по характер. При условията на алтернативност отбелязва, че дори и да се приеме, че са допуснати някакви формални пропуски, отчитайки характера и естеството на всички изброени в атакуваната заповед нарушения, наложеното наказание е несъразмерно тежко. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи чрез юрисконсулт Пиперкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на индивидуалния административен акт съгласно чл. 168 АПК е основателна. Със заповед рег. № 8121к - 1234/04.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Б. З. Б., инспектор, разузнавач в 04 група "Криминална полиция"-Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към Второ районно управление на СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, и чл. 203, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратил служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на СДВР, рег. № 513р - 39422/20.11.2015 г. и справка рег. № 226р-13321/28.09.2015 г. относно извършена проверка по заповед № 226-367/04.09.2015 г. на Началника на В. Р. управление на СДВР със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К - 4982/11.12.2015 г., с която е бил определен дисциплинарно разследващ орган като е определен срок за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на Б., в срок до 09.02.2016 г. Разследването е установило дисциплинарни нарушения, като в периода 15.01.2015 до 17.08.2015 г. Б. е нарушил сроковете за разследване по 26 броя преписки/описани по входящи номера/, някои от които с повече от шест месеца, при определен срок за приключване един месец, съгласно Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з - 780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с което е допуснал неизпълнение на служебните си задължения, в нарушение на основните си длъжностни права и задължения регламентирани в раздел 111 от специфичната му длъжностна характеристика. Посочено е, че в същия период инспектор Б. не е спазил сроковете за извършване на проверка по три броя административни преписки по писмени мотивирани искания за снемане на полицейска регистрация/също описани с вх. номер/, което е нарушение на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с постановление на МС № 336/24.10.2014 г., обн. в ДВ бр. 90/31.10.2014 г. Прието е, че с бездействието си е извършил нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР. Посочените две нарушения на служебната дисциплина са извършени в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година ", наложено със Заповед № 8121К-600/27.02.2015 г. Заповедта макар и обжалвана, на основание чл. 211 ЗМВР - /заповед, с която се налага дисциплинарно наказание влиза в сила от момента на връчването й/- е породила правни последици, които законосъобразно са били ценени от дисциплинарно наказващия орган. Взети са предвид обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, последиците от тяхното осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност - две години от извършването на нарушението и два месеца от установяването му от компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Министърът на вътрешните работи се е запознал с материалите от дисциплинарното производство /становище и обобщена справка/на 01.04.2016 г. и е издал заповедта предмет на съдебен контрол на 04.04.2016 г. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на законово предвидени основания (чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР), но при съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Наложеното наказание по вид и размер следва да е съобразено със степента и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Видно от представената кадрова справка за Б. той е дългогодишен служител в МВР, посочено бе, че към момента на уволнението му е изтърпявал наложено дисциплинарно наказание. Не се твърдят обаче настъпили вреди, нито са обсъдени направените от служителя възражения. След като наказващият орган е узнал за възражението на служителя е следвало да изясни спорните обстоятелства, но процесуални действия в тази насока не са предприемани. С оглед на това, не може да се приеме, че процесната заповед е издадена след извършена всеобхватна преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Преповтарянето на текста от закона не е равнозначно на извършена преценка на относимите факти и обстоятелства за решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност. Нееднократно във възраженията си пред дисциплинарно наказващия орган Б. твърди, че е санкциониран за неспазване на срокове но не на надлежно заведени заявителски материали/ЗМ/, а за преписки, определени от него като "явни", за които принципно няма достатъчно данни за извършено престъпление и е необходимо извършване на предварителна проверка /без нормативно определен срок за това/преди преценката дали да бъдат заведени като ЗМ. Също така е налице допуснато забавяне по част от преписките, по обективни причини- свръх натовареност и недостатъчна кадрова обезпеченост с оглед обемът на извършваната работа и усложнената криминогенна обстановка във Второ РУ на СДВР. Тези възражения и дисциплинарно разследващия орган /в изготвените обобщена справка и становище/ и дисциплинарно наказващия орган/в оспорената заповед/не са обсъждани. Лаконично се сочи единствено, че са приети. Липсва обаче анализ на изложеното в тях и как рефлектират върху взетото решение служителят да бъде санкциониран. Въпреки изричното оспорване - административния орган не представя доказателства, че сочените 26 броя преписки, за които санкционира Б. са ЗМ, надлежно заведени в регистъра по чл. 4 от Вътрешните правила, доколкото последните уреждат единствено заявителски материали за престъпления от общ характер. В административната преписка не е приложена извадка от регистъра по чл. 4 от вътрешните правила, доколкото по отношение на сочените в заповедта 26 преписки, нито една от тях не съдържа сигнатурата ЗМ. Не са обсъдени и възраженията на Б., че за голяма част от така сочените преписки е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика, но неоснователно, след образуване на дисциплинарното производство, е отказано приемането им. По изложените съображения процесната заповед следва да се отмени, като съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, дисциплинарно наказващият орган се осъди да заплати на жалбоподателя направените по производството разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. и за адвокатски хонорар от 400 лв. Водим от горното и на осн. чл. чл. 172, ал. 1 от АПК вр. с чл. 211 от ЗМВР, съдът