Решение № 11656 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Р., чрез процесуалния му представител адв. П. Велчева срещу решение 908 от 12.02.2024 г. по адм. дело 9399/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт /РА/ Р-22221722003169-091-001 от 22.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 859 от 21.06.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика / ОДОП / - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на Сипет ЕООД за данъчни и осигурителни задължения на дружеството в общ размер на 67 713,03 лв., от които 54 658,69 лв. главница и 13 054,34 лв. лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че приходните органи не са установили наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на Сипет ЕООД. Сочи, че всяко разпределение на печалбата не може да бъде наречено укриване на факти и обстоятелства предвид подадените и представените документи пред НАП. Твърди се, че не е доказана недобросъвестност от страна на П. Д. Р. и причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира разноски за платена държавна такса пред ВАС.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Згурева оспорва касационната жалба в съдебно заседание и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък за разноски по чл.80 ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-22221722003169-091-001 от 22.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 859 от 21.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на П. Д. Р. е ангажирана отговорността му като управител на Сипет ЕООД за задължения на дружеството в размер общо на 67 713,03 лв., от които за корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. в размер на 10 695,04 лв. и лихви 2390,88 лв.; за данък върху добавената стойност за периода 15.05.2019 г. - 30.11.2021 г. в размер на 26 674,18 лв. и лихви 7 638,19 лв.; за вноски за здравно осигуряване за период 01.10.2019г. -31.08.2021г. в размер на 1242,54 лв. и лихви 304,22 лв.; за вноски за ДОО за период 01.09.2019г.-31.08.2021г. в размер на 3826,12 лв. и лихви 304,22 лв.; за вноски за ДЗПО УПФ за осигурители за период 01.10.2020г.-31.08.2021г. в размер на 326,50 лв. и лихви 64,20 лв.; за вноски за ДЗПО ППФ за период 01.10.2019г. - 31.08.2021г. в размер на 1023,55 лв. и лихви 249,61 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за период 01.09.2019г. - 31.08.2021г. в размер на 1328,65 лв. и лихви 324,32 лв.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за период 01.01.2021г. - 31.01.2022г. в размер на 9542,11 лв. и лихви 1130,53 лв.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, като е приел за установени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността му.

Първоинстанционният съд е посочил, че ревизираното лице в качеството си на управител на Сипет ЕООД е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски, възникнали в период, през който лицето е бил управител. Дружеството не разполагало с имущество за погасяването им. Невъзможността за погасяване на вземанията е потвърдена според съда и от събраните в хода на ревизията данни за образуваното изпълнително дело 200828285/2020 г. като с постановление са наложени обезпечителни мерки-запор на товарен автомобил Сканиа , което било единственото имущество на задълженото лице, но същото било с неустановено местонахождение и не били предприети последващи изпълнителни действия. В контекста на изложеното е приел, че дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, съответно П. Д. Р. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Като основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е определил извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. В тази връзка е посочил, че от данните за касова наличност на дружеството, декларирани с подадените ГФО се установявало, че към 31.12.2019 г. са налични парични средства в размер на 70 077,49 лв., към 31.12.2020 г. - 156 728,31 лв., към 31.12.2021 г. - 503,43 лв.

Административният съд съобразил, че съгласно проследените в хода на ревизията счетоводни документи, дружеството е изплатило дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата към 31.12.2021 г. в размер на 96 842,11 лв. и е изплатило дивидент за периода м.10.2021 г. м.12.2021 г. за сметка на неразпределената печалба от минали години в размер на 94 000,00 лв. Формирал извод, че поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизирания период, не можело да се квалифицира като добросъвестно.

Съдът заключил, че вследствие на разпределените дивиденти от управителя е намалено имущественото състояние на дружеството. Предвид изложеното съдът отхвърлил жалбата на ревизираното лице.

Решение е валидно и допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

Фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК включва следните елементи:

1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

2. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

3. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

4. действието да е извършено недобросъвестно;

5. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

6. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото;

7. отговорността се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.

П. Р. е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Сипет ЕООД. За процесните периоди на 2019 г., 2020 г. и 2021 г., дружеството има непогасени публични задължения по подадени ГД по чл.92 ЗКПО, по СД по ЗДДС,данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, данък върху доходите на физическите лица по трудови и приравнени на тях правоотношения и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО, УПФ и ППФ като осигурител в общ размер на 67 713,03 лева, тъй като в изброените периоди е бил управител на задълженото лице.

На първо място, правилно съдът е приел, че П. Р. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на Сипет ЕООД за ревизирания период.

На второ място, правилно съдът е приел, че е налице предпоставката за наличие на непогасени задължения за данъци, установени с влязъл в сила РА.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдените от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В разглеждания случай разпоредителните действия с имуществото на главния длъжник са установени по несъмнен начин и са в обхвата на приложената от ревизиращите разпоредба - въпреки съществуването на публичните задължения управителят на дружеството е взел решение дружеството да изплати дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата към 31.12.2021 г. в размер на 96 842,11 лв. и е изплатило дивидент за периода м.10.2021 г. м.12.2021 г. за сметка на неразпределената печалба от минали години в размер на 94 000,00 лв. В хода на ревизионното производство са представени 10 протокола решения на едноличния собственик на капитала, придружени с изчислителен лист и документ за изплатен дивидент в брой.

В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано (както е в случая), че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. В качеството си на управител на Сипет ЕООД, П. Р. не може да не е знаел за задълженията на дружеството, които са установени в подавани от него декларации по чл. 105 ДОПК.

От изплащането на дивиденти в полза на управителя е намалял патримониумът на главния длъжник. У това лице по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Този извод се подкрепя от изпратеното до длъжника съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК - 11.03.2020 г. Решението на управителя на дружеството е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да се разпределят дивиденти / сам на себе си/.

Следователно, както е констатирал първоинстанционният съд, от данните за касова наличност на дружеството, декларирани с подадените ГФО се установява, че към 31.12.2019 г. са налични парични средства в размер на 70 077,49 лв., към 31.12.2020 г. - 156 728,31 лв., към 31.12.2021 - 503,43 лв., т.е. с намаляването на касовите наличности на дружеството и при наличието на знание за вече образувано изпълнително дело за събиране на вземанията от държавата спрямо главния длъжник, както и при липсата на други активи на дружеството, обосновано съдът е заключил изпълнението на всички материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК от управителя на Сипет ЕООД в съответния размер. Към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Този извод следва от приобщените доказателства относно действията, предприети от публичния изпълнител по образуваното спрямо Сипет ЕООД изпълнително дело от 2020 г., като на 12.06.2020 г. е наложена обезпечителна мярка с Постановление С200022-022-0036288/12.06.2020 г. запор върху МПС, като било установено, че е единственото имущество на дружеството. След анализ на наличната информация органите по приходите са заключили, че Сипет ЕООД не притежава недвижими имоти, както и движими вещи, които могат да обезпечат задълженията към бюджета, т. е. дружеството не разполага с имущество, с което да погаси публичните си задължения за данъци.

Обосновано първостепенният съд е съобразил, че се установява наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на управителя на Сипет ЕООД и невъзможността да се погасят изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. Действията са извършени неправомерно от ревизираното лице, тъй като към момента на извършването им то е знаело за наличието на установени, изискуеми и ликвидни задължения на дружеството и невъзможността да бъдат платени процесните, така, както са декларирани от самото лице с подадените СД по ЗДДС, декларация по чл. 92 от ЗКПО, чл. 55 от ЗДДФЛ и декларации обр. 6.

С оглед на така изложените съображения се обосновава изводът, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл.7, ал.2, т. 4 вр. чл. 8, ал.1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС , в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение