Решение № 854 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2014 г.

Решение № 854 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Аерогари против решение № 188/9.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10124/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Ивайло Иванов Чичев, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1461/17.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, с която на Ивайло Иванов Чичев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР. За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), както и в нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, изменена и допълнена със заповед рег. № 1175/26.07.2013 г., с които същият е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка е изготвена справка рег. № 14567/23.08.2013 г., на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед. В хода на дисциплинарното производство служителят е поканен да даде писмените си обяснения с покана рег. № 12395 от 15.07.2013 г., каквито не са постъпили в така определения срок (докладна записка рег. № 12557/17.07.2013 г.). Дисциплинарното нарушение е установено на 23.08.2013 г., видно от поставената резолюция на справка рег. № 14567/23.08.2013 г. съобразно правилата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 17.09.2013 г., поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР (отм.). Незаконосъобразен и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 14567/23.08.2013 г. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. В административната преписка са приложени разпоредбите, който са нарушени, както и доказателства за запознаването на Чичев със същите. Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно, че на посочената в административния акт дата - 25.10.2012 г., при връчване на заповед рег. № К-11165/10.10.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, не предава служебната си карта, като заявява, че я е изгубил преди няколко дни, с което е нарушил чл. 22, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № Iз-815/25.03.2011 г. за вида, условията, реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебните карти, други карти и пропуски в МВР. С това нарушение служителят е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм) - неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като не изпълнил разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Първоинстанционният съд неправилно приема, че отмяната на заповед № К11165 от 10.10.2012 за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" с Решение № 1970 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 14108 от 2012 г. по описа на ВАС, пето отделение, цитирана в процесната заповед, чиито последици за налагане на наказание отпадат с обратна сила, води до отпадане на основанията за квалифициране на описаното по-горе нарушение на служителя. В конкретния случай служителят е наказан, че не предава служебната си карта, като заявява, че я е изгубил преди няколко дни, с което е нарушил чл. 22, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № Iз-815/25.03.2011 г. за вида, условията, реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебните карти, други карти и пропуски в МВР, като моментът на връчване на заповед рег. № К-11165/10.10.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение съвпада с момента на извършеното в процесната заповед нарушение и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), чиито текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, което е неотносимо към законосъобразността на заповед рег. № К-11165/10.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителя е извършил описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, за което законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "порицание", то е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Разноски от касационния жалбоподател не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,