Решение № 7054 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2016 г.

Решение № 7054 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. С. от [населено място], подадена чрез процесуален представител срещу решение № 196 от 08.01.2016 г., постановено по административно дело № 15580/2014 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на производството пред тричленния състав на Пето отделение ВАС е законосъобразността на заповед № 8121К-2492/05.11.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на С., в качеството му на държавен служител в МВР е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. второ ППЗМВР (отм.) - неизпълнение на заповед рег. № 377/11.03.2014 г. на Директора на РДГП - С., с която му е разпоредено извършване на контрол над комисията, определена да извърши охранително обследване и оценка на надеждността на системите за физическа защита на обектите на ГПУ П., като на 16.04.2014 г., като началник на ГПУ -П. съгласува протокол рег. № 13965/16.04.2014 г. за извършено техническо обследване на управлението, въпреки, че в него не е включено помещението за съхранение на веществени доказателства по ДП по описа на БОП - Б. С обжалваното решение тричленният състав, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, който в случая е министърът, предвид разпоредбата на чл. 228, ал. 1 ЗМВР (отм.), в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, предвидено в разпоредбата на чл. 229 ЗМВР и Г. шеста от ППЗМВР. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение във формата на акта - липса на конкретизация на извършеното нарушение на служебната дисциплина и неправилно посочване на правното основание за наложеното наказание. В заповедта, след описание на извършеното нарушение органът посочва, че същото представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11, предложение второ ППЗМВР (отм.) - неизпълнение на заповед, с което точно е посочено правното основание за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство е проведено и приключено по реда и на основанията по отменение ЗМВР предвид факта, че същото е образувано по времето, когато е действал този закон и разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР на новоприетия ЗМВР, действал към момента на издаване на заповедта. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена в рамките на предвидените в закона срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая дисциплинарното нарушение е открито от дисциплинарнонаказващия орган с постъпване на материалите от извършената проверка - на 08.09.2014 г., предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 ППЗМВР, предвиждаща, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е постановена на 05.11.2014 г., при което е спазено изискването по чл. 225, ал. 1 ЗМВР на издаване на същата в рамките на предвидения в двумесечен срок. Неоснователен е и наведеният довод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - издаване на заповедта, с която е разпоредено извършване на проверката преди извършване на нарушението, тъй като проверката е разпоредена със заповед рег. № 703 от 09.05.2014 г. за деяние, извършено на 16.04.2014 г. По отношение на наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 170 АПК настоящият петчленен състав приема, че същият е основателен. Не е спорно между страните, че за извършеното от С. нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР (отм.) - извършеното на 16.04.2014 г., в качеството му на началник на ГПУ - П., съгласуване на протокол рег. № 13965/16.04.2014 г. за извършено охранително обследване на ГПУ П., въпреки, че в него не е било включено помещението, в което се съхраняват веществени доказателства по ДП № 87/2012 по описа на сектор БОП - Б., с което не е осъществил контрола разпореден му със заповед № 377/11.03.2014 г. на директора на РДГП С. контрол над комисията представлява нарушение на служебната дисциплина, за което по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР (отм.) е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай на служителя е наложено по-тежкото наказание " недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" като органът приема, че е налице хипотезата на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР (отм.) - нарушението е извършено в срока на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание "порицание" със заповед № 323/28.02.2014 г. Посочената заповед не е представена от органа в производството пред първоинстанционния съд, а по преписката е налична единствено заповед рег. № 2341/18.06.2012 г., с която на С. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Тази заповед обаче е неотносима към предмета на делото пред тричленния състав - законосъобразността на заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В съдебното заседание, проведено на 09.11.2015 г. процесуалният представител на касатора заявява, че няма данни дали е обжалвана предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което обаче не обосновава категоричен извод за наличие на окончателна заповед за наложено наказание. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че в случая неправилно в обжалваното решение е прието, че тежестта на доказване на обстоятелството дали извършеното нарушение от страна С. е по време на изтърпяване на наложено му с влязла в сила заповед дисциплинарно наказание "порицание". Съгласно чл. 170 АПК административният орган е този, който има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същевременно при липсата на доказателства за предходно наложено дисциплинарно наказание "порицание" изводът, че обжалваната заповед е постановена при наличие на хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 1 ППЗМВР (отм.) е необоснован. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II-ра колегия