Решение № 13340 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2013 г.

Решение № 13340 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 2301/8.04.2013 г., постановено по адм. д. № 842/2012 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Калин Иванов Савов от гр. София, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-36/11.02.2011 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, Калин Иванов Савов, в писмен отговор и съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Радка Йорданова Хаджиева Заповед № ДК-02-ЮЗР-36/11.02.2011 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с което на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "част от тераса по западната фасада на надстройка към съществуваща жилищна сграда", намираща се в УПИ ХХIII-237, кв. 175 по плана на гр. София, м. ж. к. "Гърдова глава" За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен през 1997 г. въз основа на издадени строителни книжа - одобрен проект и разрешение за стореж, като приобщената част от терасата е несъществено отклонение от одобрения проект, както и изцяло следва контурите на гаража, който се надстроява по одобрените книжа. Приел също така, че строежът е в режим на търпимост съгласно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и че заповедта е незаконосъобразна. Твърдението за недопустимост на решението е неоснователно, то е немотивирано, а от извършената служебна проверка се установява, че решението е постановено по допустима жалба и в допустимо съдебно производство. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Видно от оспорената заповед, същата е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни строежи и/или без разрешение за стореж. В конкретния случай безспорно установено е от събрания доказателствен материал и неоспореното от страните и прието закючение на вещото лице, че жалбоподателят е изпълнил строежа през 1997 г., част от който е и предвидената западна тераса, въз основа на издадени строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж. Част от терасата по проекта по протежението на западната фасада на разрешената пристройка над съществуващия гараж, е приобщена към дневната стая от жилището. С оглед на това извършеното строителство, включително и частта от терасата, приобщена към жилищната част, предмет на заповедта, е изпълнено въз основа на издадените и одобрени строителни книжа, поради което не се установява правното основание за издаването на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Освен това не се установява приобщената част от терасата да представлява съществено отклонение от строителните книжа /независимо, че такова не е посочено нито като правно, нито като фактическо основание за издаване на заповедта/, тъй като не е налице нито една от хипотезите, посочени изчерпателно в чл. 154, ал. 1 ЗУТ, както е приел мотивирано и въз основа на заключението на вещото лице, първоинстанционният съд. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, твърдяни в касационната жалба, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК