Решение № 11119 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2015 г.

Решение № 11119 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Таня Станкова, против решение № 19 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 134/2014 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-250-2600/3022 от 12.08.2014 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА гр. София, в частта с която е отказано подпомагане за заявени площи, съответно дължимите за тях суми по СЕПП и СНДП и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение при издаване на акта, след като в административното производство са извършени административни проверки и установени "двойно застъпени площи", като заявителят не е доказал правното си основание за ползването. Излага, че в акта са посочени фактически основания за отказа, които съответстват на данните от системата ИСАК. В жалбата се съдържат цитати и коментари на правната уредба свързана с финансовото подпомагане по ЗПЗП. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът - "АНЖУ" ЕООД, гр. Търговище, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е правилно, обосновано., постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Излага, че правилно съдът е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано, не са посочени както фактически и правни основания, като административният орган е приел, че е налице застъпване на площи заявени от жалбоподателя, но липсват данни за другата страна по застъпването и нейните права, което препятства възможността - съда да упражни контрол по законосъобразността на акта. Излага, че са приложени споразумения (л. 102 - л. 105, л. 121 - л. 124, л. 134 - л. 137) от които е видно, че страните по настоящото споразумение декларират, че са уредили всички свои отношения във връзка с извършените предсеитбени обработки на земеделските земи предмет на настоящото споразумение. Излага, че за да откаже финансово подпомагане административният орган е приложил нормата на чл. 58 от Регламент на Европейската общност № 1122 от 2009 г., като липсват съображения на административният орган дали приема, че е налице "група култури" и защо приема, че е налице свръхдеклариране. Излага, че липсват данни земеделският производител да е действал небрежно или умишлено и липсват изложени мотиви от страна на административния орган. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 19 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 134/2014 г. на Административен съд - Търговище, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-250- 2600/3022 от 12.08.2014 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА гр. София, в частта с която е отказано на "АНЖУ" ЕООД подпомагане за заявени площи, съответно дължимите за тях суми по СЕПП и СНДП и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е осъден ДФЗ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 550 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че уведомително писмо не е мотивирано и липсва посочване на конкретни фактически и правни основания за отказ от подпомагани по заявените мярка и схеми, като алтернативно са изложени както фактите, така и приложимите норми, имащи отношение към всеки един от видовете плащания. Приел е, че отказът е поради двойно заявени площи, но за същите липсват данни за друга страна по застъпването и нейните права, като за съда не съществува процесуална възможност въз основа на доказателствата евентуално съдържащи се в административната преписка да допълва административния акт с фактически констатации обосноваващи правните изводи на административния орган. Приел е, че липсата на конкретизиране на застъпването (БЗС, стопани, представени документи и т. н.) в друг документ подготвящ уведомителното писмо не може да бъде установен в производството и препятства осъществяването на съдебен контрол на акта. Съдът е приел, че разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП изискват идентичност на двойно заявената площ - "за една и съща площ", което от своя страна предпоставя, излагане в административния акт на конкретни индивидуализиращи обстоятелства относно застъпване, като фактическо основание за процесния отказ, но в случая подобна конкретизация не е направена. Също така е отчел, че заявителят не е уведомен за несъответствие между заявените площи и фактическото им състояние, или да му е указвано някакво съдействие от администрацията за отстраняването му. По тези съображение съдът е отменил акта и е върнал преписката на органа за спазване на дадените указания. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-250- 2600/3022 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по повод общо заявление за единно плащане на площ подадено от "АНЖУ" ЕООД, в частта, с която е отказан размерът на искана финансова помощ за 2013 г. в размер на 3549,15 лв. по СЕПП. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и СНДП, както и е отразен размерът на оторизираните суми и отказа за финансово подпомагане. Установено е в производството пред съда, че относно декларираните повече от един кандидат площи, с писмо № 2600/5306 от 14.09.2013 г. /стр. 92/ жалбоподателят е бил уведомен, че следва да докаже, че е ползвател на застъпена площ, съответно двойно декларирана, като представи документи, доказващи правното основание за ползване на осн. чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Към преписката са приложени декларации за изясняване на принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски стопанин с приложените документи за физически и юридически лица. Непотвърдените площи са посочени в колона 7 на атакувания акт, като е отказано подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5, съответно са предоставени от друг кандидат участващ в застъпването. В уведомително писмо обаче, не са изложени фактическите обстоятелства за площите, за които застъпването не е отстранено, както и не е мотивиран отказа по отношение неотстраняване на застъпването, и не са отразени представените от заявителя споразумения относно двойно заявени площи, като по този начин е препятствано осъществяването на съдебен контрол относно приложението на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, като правно основание за отказа. Не се спори, че е извършена административна проверка чрез ИСАК, при която са установени застъпвания за част от заявените парцели с други стопани, за което е уведомен заявителя и са приложени по преписката декларации и споразумения с трети лица, но по отношение на които административния орган не е взел отношение и да се уведоми заявителя относно неотстраняване на застъпванията. При тези данни обосновано административният съд правилно е приел, че липсва мотивировка относно двойно заявените площи и въз основа на какви фактически обстоятелства са установени от административния орган. Неоснователни са възраженията на касатора, че са спазени процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и че по отношение на част от парцелите са останали непотвърдени площи. В случая съдът обективно е съобразил, че липсват фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че отказаните за подпомагане площи са относими към двойно застъпени площи и което застъпване не е отстранено, след като по преписката са представени декларации и споразумения от заявителя и трети лица по отношение на БЗС, но административният орган не е конкретизирал за кои площи и спрямо кои лица не са отстранени застъпванията. В тази връзка съдът е дал указания на административния орган за ново установяване и посочване на конкретни фактически основания, по отношение на които да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност по прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. С касационната жалба не се посочват конкретни обстоятелства, които да водят на друг извод на съда относно фактическите и правни основания, а излагането на приложимата правна уредба не обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Също така излагането на доводи относно допустимия слой са неотносими към спора, след като отказът на административния орган е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, за който не са посочени конкретни фактически основания. Липсата на фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обуславя съществено нарушение, което препятства възможността за защита на заинтересованото лице. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение