Решение № 10266 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2019 г.

Решение № 10266 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Телепойнт" ООД, представлявано от управителя А. Златев, подадена чрез пълномощник адв. Руйков, против решение № 169 от 08.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10202/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, второ отделение, 28 състав. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените оплаквания в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено предписание на Дирекция "Инспекция по труда" – София, съдържащо се в т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР1826638/20.08.2018 г. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, не изразява становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е т. 3 от Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР1826638/20.08.2018 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 22.08.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, в която е обективирано задължително предписание за работодателя "Телепойнт" ООД да разреши на А. Иванова да ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ в размер на 410 дни, считано от деня посочен в заявлението. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Изложени са подробни мотиви, че в случая административният орган правилно е установил фактите и е достигнал до обоснован извод, че на работодателя "Телепойнт" ООД са били представени всички изискуеми по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ документи, като в случая, същият е бил длъжен да разреши отпуск или мотивирано да откаже, в случай, че лицето няма право на този вид отпуск. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че по повод подадени жалби с вх. № 18017963/16.02.2018 г. и вх. № 18078489/25.05.2018 г. от А. Иванова, инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София извършили проверка на работодателя "Телепойнт" ООД на 01. 08, 08. 08, 15. 08 и 20.08.2018 г. В хода на проверката било установено, че А. Иванова е служител при работодателя "Телепойнт" ООД съгласно трудов договор № 91/25.03.2015 г., като работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск на Иванова по чл. 160, ал. 1 КТ без същата да е отправила искане за разрешаване на такъв отпуск. Установено било още, че Иванова е майка на детето Б. И., [дата на раждане], съгласно удостоверение за раждане № [номер]/26.09.2017 г. По повод последното с нотариални покани от 15.01.2018 г., 23.02.2018 г. и 02.05.2018 г. до работодателя Иванова е депозирала декларация за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО, заявление за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на осн. чл. 50, ал. 1 КСО. Служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - София не открили никакви писмени документи от които да се установи, че на А. Иванова е разрешено да ползва искания отпуск, предвид което е направен извод, че работодателят не е разрешил ползването на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ в размер на остатъка до 410 дни. На основание горните констатации е дадено задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирано в т. 3 на ПИП № ПР1826638/20.08.2018 г., а именно работодателят да разреши на А. Иванова да ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ в размер на остатъка от 410 дни, считано от деня посочен в заявлението /27.12.2018 г. /. С решение от 22.08.2018 г. е поправена датата в т. 3 на ПИП № ПР1826638/20.08.2018 г., като е посочено да се чете 27.12.2017 г. вместо 27.12.2018 г. Задължителното предписание по т. 3 на ПИП № ПР1826638/20.08.2018 г. е оспорено по административен ред с жалба вх. № 18104165/03.09.2018 г., която с решение от 10.09.2018 г. по чл. 97, ал. 1 АПК мотивирано е отхвърлена от изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда". Решението на Административен съд – София-град е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. В съответствие с данните по делото съдът е извел правилен извод, че въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, правилно е установено, че пред работодателя "Телепойнт" ООД са били представени кумулативно изискуемите документи по чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО за разрешване ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ на А. Иванова. Основателно е прието, че при това положение, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2, предл. второ НРВПО, работодателят е бил длъжен да разреши отпуска или мотивирано да откаже, в случай, че лицето няма право на този вид отпуск. В конкретния случай, след като не е предприел никакви действия във връзка с подаденото пред него заявление за разрешаване ползването на отпуск за майчинство, то правилно административният съд е потвърдил задължителните предписания на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София. Обосновани са изводите на съда, че от представените доказателства се установява, че актът за раждане на детето Б. И., както и другите необходими документи по чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО - заявление и декларация съгласно приложение № 7, са били изпратени по електронната поща и с нотариални покани от 15.01.2018 г., 23.02.2018 г. и от 02.05.2018 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от приложената по делото електронна кореспонденция между г-жа Иванова и служители на "Телепойнт" ООД безспорно се установява, че на 10.01.2018 г. в 16: 50 ч. е бил изпратен акт за раждане на детето Б. И.. В тази връзка съдът основателно се е позовал на разпоредбата на чл. 42, ал. 4 във вр. с чл. 44, ал. 3 ГПК, съгласно която, на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, изр. първо ЗЕДЕУУ, съгласно която, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. За пълнота на изложението следва да се добави, че видно от констативен протокол № КП-5-21-00377766/15.02.2018 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ – София-град и подписан от представител на "Телепойнт" ООД, се установява, че осигурителят е уведомен за издадените болнични листове, вкл. и свързани с раждането на детето на А. Иванова и са му били известни правнозначимите факти относими към разрешаването на отпуск по реда на чл. 163, ал. 1 КТ. Този протокол, както и протоколът за извършена проверка имат характер на официални документи и се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Същите не са били оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че от тях по безспорен начин се установяват правнозначимите факти от значение за правилното решаване на делото. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,