Решение № 272 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6308/2007 г.

Решение № 272 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6308/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 пр на ГПК, вр. с чл. 218а ГПК /отм/. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от К. А. Т. срещу решение от 3.08.2008 г. по гр. д. № 1613/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът Министерство на и. и енергетиката не взема становище по жалбата. В хода на производството пред настоящата инстанция е починала жалбоподателката К. А. и на нейно място е конституиран сина й Г. Т. Т., чийто процесуален представител е заявил, че поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено като неправилно. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 5.07.2006 г. по гр. д. № 2207/2005 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск за сумата 12 337 леваq като получена от министерството на отпаднало основание, ведно със лихвата върху същата. Установено е било по делото, че с решение от 28.12.2004 г. по гр. д. 117/2004 г. ВКС-ТК е уважил частичен иск на К. А. и е осъдил Министерство на и. да й заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 10 001 лева /като част от 22 378 лева/, ведно с лихва от 15.11.2000 г., представляваща неполучени от нея дивиденти от притежавани общо 15 956 акции от капитала на "А"АД за 1998 г., за което е било взето решение на ОС на акционерите. С искова молба от 29.08.2005 г. жалбоподателката е поискала министерството да бъде осъдено да и заплати и остатъка от дължимия й се дивидент, а именно 12 376 лева, но съдът е приел, че искът й е неоснователен, тъй като е погасен по давност, приемайки че вземането й е станало изискуемо на 15.03.1999 г. Съдът е приел, че давността е прекъсната само по отношение на сумата от 10 001 лева по предявения като частичен иск, която е присъдена с влязлото в сила решение от 28.12.2004 г. по гр. д. 117/2004 г. ВКС-ТК с оглед разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е определен началния момент, от който насетне вземането й е станало изискуемо, а именно че датата е 15.03.1999 г., когато се е провело общото събрание на дружеството, но то е гласувало само, че всяка акция носи дивидент от 1,40 лева, но с решението за изплащането на сумите, прието от Съвета на директорите на 26.05.1999 г., е прието изплащането да започне от по-късно, а именно след 30.09.1999 г. В случая въззивният съд правилно е квалифицирал претенцията като основаваща се на посочения текст в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, която предвижда връщане на даденото при начална липса на основание. В тази хипотеза законът не съдържа изискването за връщането на по-малката сума между обогатяването и обедняването, каквато хипотеза е предвидена в чл. 59 ЗЗД, а се дължи всичко, което е получено без основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта, а в конкретния случай предаването е станало без наличието на някакво правоотношение. По делото е установено, че Министерство на промишлеността /сега Министерство на и. и енергетиката/ се е разпоредило в полза на Т. с 15 956бр. поименни акции от "А"АД и тя е станала акционер, но дружеството е изплатило дивиденти по тези акции на Министерство на и. и енергетиката, като упражняващ правата на държавата- акционер без основание. Действително вземане, основано на извършена престация без основание става изискуемо от деня на получаването й, защото неоснователността на разместването на имуществените блага в патримониума на страните става в момента на престирането, а не в друг последващ момент, но въззивният съд е приел, че разместването на благата е станало на 15.03.1999 г., когато К. Т. е станала акционер, без да е съобразил факта, че Съветът на директорите е решил изплащането на дивидентите да започне от по-късно, а именно след 30.09.1999 г. и не са събрани и анализирани доказателства, кога именно Министерство на и. и енергетиката, като упражняващо правата на държавата- акционер, без основание е получило същите и кога за действителният акционер е следва да се приеме, че е настъпило разместването на блага от неговата имуществена сфера към имуществото на ответното министерство. За К. А. възможността да претендира вземането си от Министерство на и. и енергетиката е възникнала едва когато дружеството е отказало да й изплати дивидентите поради факта, че ги е изплатило без основание на министерството. Неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго действително съществува при самото преминаване, но в случая съдът не е взел предвид именно факта, към кой момент имущество на К. А. е преминало в патримониума на министерството, тъй като нейните права за това вземане не са се породили с придобиване качеството й на акционер към 15.03.1999 г., както неправилно е приел в решението си въззивния съд. Към този момент за нея би могло да се породи само право да търси взимането си от самото дружество, а не и от третото лице, на което то е извършило плащане без основание. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съпроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закона, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да направи анализ на всички доказателства, а при нужда да допусне и изслуша и съдебно-счетоводна експертиза, за да установи кой е началният момент, към който е станало разместване на блага без основание от патримониума на К. А. в патримониума на Министерство на и. и енергетиката. Само след точен отговор на този въпрос съдът може да направи преценка съществува ли нейно вземане към министерството, което тя да не може да защити по съдебен ред, тъй като е погасено по давност. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.