Решение № 15789 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2012 г.

Решение № 15789 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 260/7.02.2012 г. по адм. д. № 2494/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 150/19.04.2011 г. на директора на ДОУИ - Варна като недопустимо и неправилно. Поддържа, че административният съд е постановил решение, с което е отменено решението на директора на ДОУИ - Варна, с което по административен ред е потвърден обжалваният пред съда РА № 1003986/1.02.2011 г. на ТД на НАП - Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде обезсилено или да бъде отменено като неправилно, жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответницата по касационната жалба Маргарита Анастасова, редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, а разгледана жалбата по същество е неоснователна. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Маргарита Анастасова РА № 150/19.04.2011 г. на изпълняващия правомощията на директора на ДОУИ - Варна, с който са определени задължения за ДОД по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 9490,44 лв. Допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно предмета на делото. Съдът е сезиран с жалба против РА № 1003986/1.02.2011 г. на ТД на НАП. В диспозитива на решението съдът погрешно за предмет на делото е посочил решението на директора на ДОУИ - Варна, с което оспорения пред него РА е потвърден. В мотивите си съдът е разгледал жалбата, с която е сезиран, като е обсъдил подробно доводите за незаконосъобразност на РА № 1003986 от 1.02.2011 г. на ТД на НАП, поради което с посочването в диспозитива като предмет на делото - решението на директора на ДОУИ - Варна съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена безсрочно и служебно по чл. 175, ал. 1 АПК. В РА е определен допълнителен данък върху дохода на ревизираното лице по чл. 24 ЗОДФЛ(отм.), получен от продажба на недвижим имот през 2006 г. на сина на Георгиева. Съдът е приел, че не е доказано получаване на сумата 48 000 лв, представляваща част от цената на имота, която е следвало да бъде заплатена след получаване на кредит. Кредит за покупка на имот е получен от банката, но 45 000 лв. от него са преведени на "Стратос" ООД по нареждане на кредитополучателя. В дружеството съдружници са ревизираното лице и синът й - купувач на имота. Според съда в ЗОДФЛ (отм.) няма текст, аналогичен на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ и от факта, че ревизираното лице е съдружник и управител в "Стратос" ООД не следва, че е получила в патримониума си преведените 45 000 лв. на дружеството. Изводът е направен при неизяснена фактическа обстановка. При разглеждане на делото съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК като не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Дадени са указания на ответника да представи доказателства за нареждане от ревизираното лице до банката сумата по кредита да бъде преведена на общото със сина й дружество, които не са достатъчни, за да се изясни спора по делото. В ревизионната преписка са представени извлечения от оборотната ведомост, от които не е ведно по коя сметка на дружеството са постъпили преведените 45 000 лв. и за какво са били разходвани. Ако са преведени по сметка на собственика - 107, в която се отчитат личните вноски на собственика твърденията за получаване на част от сумата, съответна на дела й в дружеството биха били доказани. По делото не е изяснен и делът на двамата съдружници в капитала на дружеството към датата на превода на сумата. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 АПК да назначи счетоводна експертиза за изясняване на обстоятелствата по коя сметка на дружеството са преведени 45 000 и за какво са разходвани. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се дадат указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК, да се назначи експертиза с посочената по-горе задача и да се съберат доказателства за дяловете на съдружниците към момента на превода на на 45 000 лв. от банката на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,